Решение № 3306 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2018 г.

Решение № 3306 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. П. от [населено място], против решение № 109 от 31.05.2018 г. по адм. дело № 132/2018 г. на Административен съд -Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1121/13.12.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите/ИАГ/, с която е отказано вписване в публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика на Г. П. Жалбоподателя поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон не е взето предвид, че е следвало да бъде вписан в регистъра, тъй като отговаря на образователните и квалификационни изисквания за това. Моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно поради нарушаване на материалния закон и поради необоснованост. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът, чрез процесуален представител юрк. В., оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е нeблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Сливен е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт. Оспореното решение е издадено в съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и при спазване изискванията за форма. Правилно е и заключението, че при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е образувано по заявление на Г. П. за вписване в публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика за всички дейности по чл. 233 от Закона за горите/ЗГ/. Същото е разгледано от комисия, назначена със заповед № 17/16.01.2017 г., която след констатация, че заявителя не отговаря на изискванията по чл. 236, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 предлага да се откаже вписване в публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика. Съображенията на комисията са възприети изцяло от изпълнителния директор на агенцията и с оспорената заповед вписването на П. е отказано. При правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба е направен и извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на административния акт са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Въз основа на представените към заявлението документи и допълнителни запитвания до Министерство на образованието и науката/МОН/ и Лесотехнически университет -София /ЛТУ/, е прието, че П. не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 236 от ЗГ за вписване в регистъра на лицата, упражняващи лесовъдска практика, тъй като не притежава необходимото образование. Съгласно представената диплома за висше образование, издадена от Ленинградска Лесотехническа Академия жалбоподателят е с висше образование, по специалност "Икономика и организация на горската промишленост и горското стопанство". Същото по надлежния ред е признато за легитимно. Тази специалност обаче не попада сред изброените, предвидени в чл. 236, ал. 1 - 4 от ЗГ/във връзка с § 1, т. 32 от ДР на ЗТГ/, , които лицето, упражняващо лесовъдска практика, следва да притежава. В случая представеният документ за завършено висше образование не се включва и в категорията на тези по чл. 236, ал. 5 от закона, независимо от посоченото в заявлението. Според последния текст за дейности по ал. 1, ал. 2 и ал. 4 в публичния регистър може да бъде вписано и физическо лице, което притежава документи за завършено образование и квалификация, които са приравнени към посочените документи за съответната дейност съгласно Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за професионалното образование и обучение. Тези нормативни акта се отнасят за образоването и професионалната квалификация, придобити в рамките на средното образование или евентуално в професионални колежи и центрове за професионално обучение. и не засягат специалностите, придобити във висше учебни заведения. Неправилен е касационния довод, че в случая се отрича придобитото в чужда държава висше образование, макар последното да е легализирано по надлежният ред. Правилен е извода на административния орган, потвърден от първоинстанционния съд, че притежаваното от П. висше икономическо образование в горската промишленост и горското стопанство не отговаря на даденото в § 1, т. 32 от ДР на ЗГ- легално определение за "лесовъдско образование". Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представената по делото диплома за завършено висше образование със специалност"Икономика и организация на горската промишленост горското стопанство". от жалбоподателя и липсата на други документи, установяващи придобити професионално образование и квалификация от категориите на изброените в чл. 236, ал. 1 - 4 от ЗГ, обосновават извода на съдебния състав, че същият не отговаря на изискванията на чл. 236 от ЗГ за вписване на регистъра на лицата, упражняващи лесовъдска практика. Тези доказателства мотивират и решението на съда за законосъобразност на административния акт и неоснователност на подадената жалба. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,