Решение № 10232 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2018 г.

Решение № 10232 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по молба на началника на РДНСК ЮЗР, чрез проц. представител ю. к. Д. К., ответник в производството, с искане да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер 400.51 лв за осъщественото процесуално представителство по делото пред две инстанции и депозит за вещо лице. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е депозирала становище за неоснователност на искането. Настоящият съдебен състав намира молбата за основателна по следните съображения: На първо място, искането за разноски е направено своевременно - в писмения отговор по касационната жалба от проц. представител на ответника. Същият е представил заверено пълномощно, видно от което е надлежно упълномощен по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК, приложим субсидиарно по реда на чл. 144 АПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. С оглед изхода на спора и съгласно ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Решението, чието изменение, в частта за разноските, се иска е решение № 5810/03.05.2018 г., тричленен състав, и с него е обезсилено решение № 225/15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 19/2017 г. на АС К.. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно по чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субекта, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. З. да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред компетентната съдебна инстанция. По отговорността за разноски съдът не може да се произнася служебно, а само по молба на заинтересуваната страна, поради което неизпълнението на това задължение погасява правото на страната да претендира разноски. В настоящия случай искането е направено от надлежна страна, същото е своевременно и основателно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК вр. с чл. 81 ГПК, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника се дължат съдебно-деловодни разноски за осъществената защита в производството по настоящото дело. Воден от горното, Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия тричленен състав