Решение № 7503 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 945/2018 г.

Решение № 7503 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 945/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Ш., чрез процесуалния му представител адв. Кънчева, срещу решение № 117 от 04.12.2017 г., постановено по адм. дело № 265/2017 г. на Административен съд - гр. Ш., с което е отменена по жалбата на Т. Т. Т. Заповед № РД - 25 - 1710 от 11.08.2017 г. на Кмета на община Ш., в частта, с която е наредено премахването на незаконен строеж - обект с идентификатор № 83510.667.178.5 по кадастралната карта на гр. Ш. със застроена площ (ЗП) 56 кв. м. и височина 3,7м. с двускатен покрив, изграден от дървена конструкция и с което община Ш. е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че заповедта е издадена в противоречие със закона. Твърди, че безспорно е установен незаконен строеж, изграден без разрешение за строеж и който не е търпим по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ, тъй като нанесеният в ПУП на Ш. от 1987 г. обект не съответства по размери и обем на описания в оспорената заповед. Твърди и че строежът не е допустим на нормите за устройство на територията, тъй като няма необходимото отстояние от дъното на парцела, което е минимално разписано на 5 м. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта на кмета на община Ш.. Претендира разноски. О. Т. Т. Т. с представени писмени бележки и чрез процесуалния си представител адв. Пейчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - гр. Ш. е Заповед № РД - 25 - 1710 от 11.08.2017 г. на Кмета на община Ш., в частта, с което е наредено премахването на незаконни строежи, извършени от неизвестен извършител, а именно строеж с идентификатор № 83510.667.178.5 по КК на гр. Ш. със ДП - 56 кв. м., Н - 3,7 м. с двускатен покрив и изграден от дървена конструкция, като изпълнен без строителни книжа. За да постанови оспореното решение Административен съд - гр. Ш. е приел, че оспорената заповед, в оспорената й част, е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла и че за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж. Приел е и че от събраните доказателства безспорно е установено, че строежът е извършен между 1958 и 1974 г., като сградата се е ползвала от ОС на БСФС и като обект на основното застрояване е предвиден по подробния устройствен план за района, одобрен със заповед № РД - 02 - 14 - 316 от 02.09.1987 г., изменен със заповед № РД - 25 - 489 от 19.06.1997 г., който е и последния действащ и към момента ПУП. Приел е, че по този действащ план нанасянето на обекта като обем и размери съответства на действителното му положение с изключение на бетонова площадка, която според СТЕ е била навес на вх...да откъм двора на сградата, като към момента на огледа има само бетонова площадка. Във връзка с тези установявания е приел, че спорният обект е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е изграден преди 07.04.1987 г. и е бил допустим по действалите подробни устройствени планове към 1987 г., както и по сега действащите такива. Приел е, че е установено, че малка част от строежа е на отстояние по - малко от сега допустимото по закона - чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, от страничната регулационна линия от 3 м., а именно е на отстояние от 2,5м., но е посочил, че сега действащите разпоредби са неприложими, доколкото строежът е изграден при действието на закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) и закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ). Приел е, че като търпим строежът не подлежи на премахване, поради което оспорената заповед, с която е наредено премахването му е издадена в противоречие със закона. Решението е неправилно. При постановяване на оспореното решение АС - гр. Ш. не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, но е постановил същото в противоречие с материалния закон. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително е назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза, неоспорена от страните, която е отговори подробно на зададените технически въпроси. Незаконосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че спорният строеж се явява търпим. Съгласно § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ "Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване". За да е търпим строеж и да не подлежи на премахване той следва да отговаря на следните няколко комулативно дадени условия, а именно: да е построен до 07.04.1987 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива, като законът изисква комулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за търпим. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че е налице първата предпоставка, тъй като и касационният жалбоподател потвърждава, че строежът е извършен между 1958 и 1974 г., като точната дата не може да се установи, т. е. извършен е преди 07.04.1987 г. Налице е и втората предпоставка, същият да е допустим по действалия към момента на извършването му подробен градоустройствен план или по сегадействащия. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице се установява, че спорният строеж е допустим по действалия към извършването му, а и по сегадействащия последен ПУП за района, както и че строежът е нанесен в този план с размерите, в които съществува на място. Това установяване не е оборено от касатора, поради и което е неоснователно възражението му, че по действащия ПУП е налице постройка, която не отговаря по обем и размери на спорната, която е наредена за премахване. Най-накрая обаче не е налице третата предпоставка, а именно спорният строеж да отговаря на правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му или по сега действащите. В тази връзка е основателно е възражението на касатора, че тъй като в една част спорният строеж отстои на по-малко от 5 м. от дъното на парцела, а именно на 2,5 м., то той не отговаря на нормите по устройство на територията. След като е установено, че строежът е извършен между 1958 и 1974 г., то по отношение на него и по отношение на периода на извършването му са относими "Строителни правила и норми за изграждане на населените места", издадени по законова делегация от Председателя на Комитета по строителство и архитектура, обнародвани в ДВ бр. 75 от 18.09.1959 г. Съгласно § 12, ал. 1 от тези строителни правила сградата трябва да отстои от регулационната линия в дъното на парцела най-малко на 8 м., а ако разстоянието между външната строителна линия и регулационната линия в дъното на парцела е 15 и по-малко метра - най-малко 5 м. Видно от цитираното спорната сграда не съответства не тези предвидени минимални отстояния. В случая, тъй като се касае за ъглов парцел и този факт следва да бъде съобразен, като по нормите към момента на извършването му не се установява специфична регулация относно отстоянията от страничните регулационни линии и дъното на парцела при ъглови имоти. В тази връзка по нормите, действали към момента на извършване на строежа по отношение на ъгловите имоти са валидни общите правила за отстояние, които видно от гореизложеното не са спазени. По сега действащите норми по отношение на ъгловите имоти са предвидени специални норми за отстояния, а именно чл. 27, който касае линиите на застрояване откъм съответните улици, с които граници имота, и чл. 31, ал. 5 изр. последно, който определя отстоянията от дъното на парцела и регулационните линии при ъглови парцели, която е относимата разпоредба към това производство. Съгласно ал. 5 на чл. 31, последно изречение "В урегулиран имот с лице към две улици разстоянията за дълбочината над 16 м се увеличават, докато достигнат стойност с 2 м по-голяма от норматива за разстояние до странична граница по ал. 1 и 2". Видно от цитираното отстоянието се определя по реда на ал. 1 и 2 от посочената разпоредба в зависимост от дълбочината на сградата, като за дълбочина над 16 м. дължимото отстояние се увеличава. В настоящия случай дълбочината на спорното застрояване, видно от представена по делото скица е 12,36 м., т. е. под 16м. и по сега действащите нормативи са приложими отстоянията, регламентирани в чл. 31, ал. 1 и 2, т. е. до дъното на УПИ - 5 м. Видно от изложеното спорната сграда не съответства на правилата и нормативите за устройство на територията, действали както към момента на извършването й, така и на сега действащите. Това е третата предпоставка, която следва да е комулативно дадена и липсата й, води до извод, че спорният строеж не отговаря на изискванията на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и съответно не е търпим. Във връзка с изложеното безспорно е установено строеж, за който не са представени строителни книжа и който не е търпим и неподлежащ на премахване, поради и което заповедта, с която е наредено премахването му е законосъобразна. Като е постановил решение, с което е отменил заповедта и е приел, че спорният строеж е търпим, АС - Ш. е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС - гр. Ш. е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Т. Т. Т. срещу заповед № РД - 25 - 1710 от 11.08.2017 г. на Кмета на община Ш., в частта, с която е наредено премахването на строеж с идентификатор № 83510.667.178.5. Предвид изхода на спора е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, искането на ответника по касация в тази връзка е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,