Решение № 6374 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2015 г.

ВАСII отделение01.06.2015 г.докладчик т Светлана Йонкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от 5.01.2015 г. по адм. д. № 1195/2014 г. на Административен съд София - град и вместо него постановява: ОБЯВЯВА за нищожен ревизионен акт № 2041303287/30.08.2013 г. на органите по приходите, потвърден с решение № 2032/26.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, с който на "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 676 000 лв. и лихви за забава. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6374 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 5.01.2015 г. по адм. д. № 1195/2014 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД срещу ревизионен акт № 2041303287/30.08.2013 г. на органите по приходите, потвърден с решение № 2032/26.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, с който са определени задължения по ЗДДС в размер на 676 000 лв. Решението се обжалва с касационна жалба от "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С ревизионен акт № 2041303287/30.08.2013 г., потвърден с решение № 2032/26.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София са определени задължения на "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД по ЗДДС в размер на 676 000 лв. и лихви за забава. По делото е установено, че спрямо жалбоподателя е бил издаден ревизионен акт № 2181203836/15.05.2012 г. Този акт е отменен с решение № 3020/20.12.2012 г. на органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК. Преписката е върната за извършване на повторна ревизия съобразно указанията в отменителното решение. След връщането на преписката е издадена заповед за възлагане на ревизията от 4.01.2013 г. такава е извършена. Изготвен е ревизионен доклад, връчен на жалбоподателя. Издаден е ревизионен акт № 2041303287/30.08.2013 г., предмет на настоящето производство. Издателите на акта са възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК. Административен съд София град е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган. На основание чл. 218 АПК, при извършена служебна проверка от касационната инстанция се установява, че решението на Административен съд София - град е постановено при допуснато нарушение на материалния закон по следните съображения: Процесният ревизионен акт е издаден, след като предходния такъв е бил отменен с решение № 3020/20.12.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП"". Преписката е била върната на органа за извършване на нова ревизия. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена на 4.01.2013 г. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е била изменена (ДВ, бр. 82 от 2012 г.). Според тази разпоредба ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. В тази редакция разпоредбата е в сила от 1.01.2013 г. Съгласно § 35 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) всичи образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане на този закон в сила се довършват по досегашния ред. Решението, с което е отменен предходния ревизионен акт и преписката е върната за извършването на нова ревизия е от 20.12.2012 г. С решението по чл. 155, ал. 4 ДОПК не се поставя начало на ново производство, а се възстановява висящността на ревизионното производство по издаване на отменения с решението ревизионен акт. Аргумент за това е и нормата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, която изрично сочи, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна на акта. Ревизионното производство започва от първата издадена заповед за възлагане на ревизията, като производството е висящо до влизане в сила на ревизионния акт. Издаването на нова заповед за възлагане на ревизията след връщането на преписката на възложилия ревизията орган не поставя началото на ново ревизионно производство, а създава яснота и определеност в процесуалните правоотношения. Тя е насочена към отстраняване на незаконосъобразното действие, послужило като основание за отмяна. Възможността за издаване на заповед за възлагане на ревизията без с това да се поставя началото на ново производсто следва и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3 ДОПК. Ревизионното производство по издаване на процесния ревизионен акт е било висящо към момента на изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно § 35 ПЗР ЗИД ДОПК приложим е бил досегашния ред за довършването му. Този ред предвижда компетентният орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт да бъде определен с нарочна заповед на възложителя на ревизията (чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция преди изменението). Ревизионният акт е издаден от лица, които не са имали материална компетентност за това (възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила от 1.01.2013 г.). Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Като не го е обявил за такъв, а е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд София -град е постановил решение в нарушение на материалния закон. То следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се обяви за нищожен РА № 2041303287/30.08.2013 г. на органите по приходите, потвърден с решение № 2032/26.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, с която на "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на 676 000 лв. и лихви за забава. Не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като не са установени такива по размер в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2