Решение № 4827 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2010 г.

Решение № 4827 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ганка Парашкевова Генова, гр. Черноморец, общ. Созопол, против Решение № 482/05.05.2010 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 1255/2009 г., с което е изменена обжалваната от Христо Стоянов Апостолов заповед на Кмета на Община Созопол, като е увеличена оценката на признати за извършени подобрения в имот № 98 - част от имот № 129 по ПНИ за местността "Митков мост" в землището на гр. Черноморец. Касационната жалбоподателка, която е била заинтересована страна по адм. дело № 1255/2009 г. счита, че решението на АС - Бургас е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. На първо място твърди, че Христо Стоянов Апостолов не е добросъвестен владелец, респ. правоимащ по § 31 от ПЗР ПП ЗСПЗЗ и няма право да получи стойността на извършени подобрения, каквато е целта на административното производство по § 31 за издаване на заповед за оценка на подобренията, с които се увеличава стойността на имота. Позовава се на влязло в сила съдебно решение № III-45/2005 г. на Бургаски окръжен съд по адм. дело № 506/2004 г., оставено в сила с решение № 12005/30.12.2005 г. на ВАС по адм. дело № 6896/2005 г., IV отд., съгласно което Христо Стоянов Апостолов не притежава надлежно предоставено право на ползване по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ. В тази връзка счита, че административният орган при издаване на заповедта си не е извършил необходимата проверка и не е обосновал качеството на Христо Стоянов Апостолов на правоимащ по § 31, ал. 1 ПП ЗСПЗЗ и § 30 ПП ЗСПЗЗ, а съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 168 от АПК е следвало да извърши проверка за законосъобразността на обжалвания акт и вместо да изменя заповедта, да прогласи нищожността й. Като второ оплакване касаторката сочи, че дори хипотетично да се приеме, че жалбоподателят Христо Стоянов Апостолов е имал право да получи стойността на подобренията, то е неправилен извода на съда, че критерият, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е същото да е трайно закрепено. В тази връзка счита, че решението е абсолютно неправилно, необосновано и отново противоречащо на целта на закона - § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР ПП ЗСПЗЗ - обезщетяване на лицето по § 4в с действителната стойност на подобренията, с които собствениците на възстановените имоти биха се обогатили, а в конкретния случай за постройките не са установени надлежни строителни книжа, което ги прави незаконни, а незаконния строеж не може да увеличи стойността на имота, тъй като подлежи на премахване, поради което не следва да бъде оценяван. По тези съображения моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на Заповед № Z-967/06.07.2009 г. на Кмета на Община Созопол или да бъде потвърдена до първоначално определената оценка - 2 548,00 лв.: размера на стойността на трайните насаждения. От ответника Христо Стоянов Апостолов от гр. Бургас, чрез пълномощника му адвокат Веселина Димитрова Станева е постъпил писмен отговор, в който се моли да не бъде уважавана касационната жалба и съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В открито съдебно заседание пред ВАС ответникът се явява лично, оспорва жалбата и отново моли да бъде потвърдено обжалваното с нея решение. Представя и писмени бележки. Ответникът - Кмета на Община Созопол, не заявява становище по жалбата. По делото е постъпила Молба от адв. Тодорка Ал. Димова - Мурджева - пълномощник на Любомир Петков Ламбов и Цветка Василева Ламбова, които са конституирани като заинтересовани страни по адм. дело № 8938/2010 г. по описа на Върховния административен съд. В молбата обаче се оспорва касационната жалба на Ганка Парашкевова Генова подадена против друго решение с № 950/28.07.2010 г. по друго дело на Административен съд - Бургас с № 1352/2009 г., касаещо друг ползвателски имот - № 100, също част от новообразуван имот № 129 по ПНИ, с друга оценка, поради което за настоящото дело молбата е неотносима, както и приложената към нея писмена защита. Затова може да се отбележи, че заинтересованите страни Любомир Петков Ламбов и Цветка Василева Ламбова, както и останалите заинтересовани страни: Кирил Иванов Йончев, Янаки Полименов Анастасов, Златка Тодоракиева Йончева, Стана Петрова Маркова, Христина Петрова Цветкова, Иванка Райчева Ангелова, Костадина Пенева Райчева, Иван Димитров Райчев, Кичка Николова Апостолова, Мария Михайлова Здравкова, Даниела Михайлова Димитрова, Димка Стефанова Милева, Стефан Иванов Милев, Стойчо Иванов Милев, Руска Полименова Гочева, Ружа Велкова Милева, Хари Николов Костадинов, Неделчо Христов Маринов и Пенка Неделчева Маринова, не вземат отношение по подадената касационна жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е неправилно. Съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и решението на ВАС по адм. дело № 6896/2005 г., в което е посочено, че Христо Стоянов Апостолов не е установил с писмени доказателства да му е учредено право на ползване върху земя по реда на някой от актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Видно от събраните по делото доказателства нито жалбоподателят, нито административния орган са представили надлежни документи за предоставено право на ползване по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, с оглед на което не е налице трансформиране правото на ползване в право на собственост, поради което издадената заповед за оценка на подобренията е незаконосъобразна и следва по същество на спора да бъде отменена, респективно да бъде отменено решението на АС - Бургас, като неправилно и незаконосъобразно. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 482 от 05 май 2010 г. по адм. дело № 1255/2009 г., в производство по реда на § 4л, във вр. с § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 145 АПК, Административен съд - Бургас, IХ-ти състав, ИЗМЕНЯ Заповед № Z-967/06.07.2009 г. на кмета на община Созопол В ЧАСТТА, в която е утвърдена оценка на подобренията извършени от Христо Стоянов Апостолов от гр. Бургас, к. с. "Лазур", бл. 3, вх. 1, ет. 6 в бивш ползвателски имот № 98, представляващ част от новообразуван имот № 129 по ПНИ в землището на с. Черноморец, община Созопол, като увеличава оценката на извършените подобрения от 2 548 лв. на 9 209 лв. С втори диспозитив съдът ЗАЛИЧАВА като заинтересовани страни по делото Кирил Иванов Йончев, Янаки Полименов Анастасов, Златка Тодоракиева Йончева, Стана Петрова Маркова, Христина Петрова Цветкова, Иванка Райчева Ангелова, Костадина Пенева Райчева, Иван Димитров Райчев, Кичка Николова Апостолова, Мария Михайлова Здравкова, Даниела Михайлова Димитрова, Димка Стефанова Милева, Стефан Иванов Милев, Стойчо Иванов Милев, Руска Полименова Гочева, Ружа Велкова Милева, Хари Николов Костадинов, Любомир Петков Ламбов, Цветка Василева Ламбова, Неделчо Христов Маринов и Пенка Неделчева Маринова. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбоподателят Христо Стоянов Апостолов, като бивш ползвател на имота, има правата по чл. 72 от ЗС на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ за извършените от него подобрения върху подлежащия на връщане имот, като съдът е посочил, че критерият, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е същото да е трайно закрепено, респ. невъзможност да бъде отделено без съществено повреждане. Съдът се е позовал на двете изслушани по делото експертизи: съдебно- икономическа, която е възприел изцяло и съдебно-техническа, която е възприел частично, и е увеличил първоначално определената в обжалваната заповед оценка на 9 209 лева. Към стойността на трайните насаждения (лозе, асми и овощни дървета) в размер на 3 350 лева, съдът е прибавил и стойността на масивна сграда, пристройка-фургон, монолитно закрепен към терена, стопанска постройка за инвентар, пристроена към жилищната сграда, изградения кладенец и оградата на имота - в общ размер на 5 859 лева. Съдът не е взел предвид стойността на посочените още от вещото лице от СТЕ свободностояща в имота стопанска постройка с дървена паянтова конструкция и стопанска постройка с дървена конструкция за отглеждане на животни, тъй като те не са трайно прикрепени към имота, в резултат на което не водят до увеличаване на неговата стойност. По отношение на заинтересованите страни съдът е констатирал, че тези лица са наследници на Иван Райчев Димов, собственик на бивш имот № 1290, върху който не попада процесния ползвателски имот № 98 и затова ги е заличил като заинтересовани страни по делото. Посочените лица не са обжалвали съдебното решение и в тази си част то е влязло в сила, поради което не следва да се обсъжда в настоящото касационно производство. В останалата си обжалвана част, решението е правилно. На първо място за прецизност следва да се отбележи, че Заповед № Z-967 от 06.07.2009 г. на Кмета на Община Созопол е била обжалвана от Христо Стоянов Апостолов, Хари Николов Костадинов, Любомир Петков Ламбов, Цветка Василева Ламбова, Неделчо Христов Маринов и Пенка Неделчева Маринова, като образуваното общо съдебно производство е било разделено с определение № 1883 от 23.09.2009 г. и предмет на адм. дело № 1255/2009 г. по описа на Административен съд - Бургас е останала само жалбата на Христо Стоянов Апостолов относно утвърдената на основание § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ оценка на подобренията върху новообразуван имот № 129 по плана на новообразуваните имоти за местност "Митков мост", землище с. Черноморец, община Созопол, в частта за ползвателски имот № 98. Основното възражение на касационната жалбоподателка, междувпрочем направено за пръв път едва в касационното производство е, че Христо Стоянов Апостолов не е добросъвестен владелец, респективно правоимащ по § 31 от ПЗР ППЗСПЗЗ и няма право да получи стойността на извършени подобрения, каквато е целта на административното производство по § 31 за издаване на заповед за оценка на подобренията, с които се увеличава стойността на имота. Това оплакване е неоснователно. Макар че лицето Христо Стоянов Апостолов не притежава надлежно предоставено право на ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, не може да му се отрече качеството на ползвател на този имот, който е ползвал в продължение на много години, обработвал го е и го е облагородил, построил е сграда, извършил е значителни подобрения в него, в резултат на което една запустяла, изоставена, маломерна и неподходяща за машинна обработка земеделска земя, е превърната в овощна градина и лозе. Фактът, че не е било трансформирано правото на ползване в право на собственост единствено влече като неблагоприятна за него последица, че няма право да бъде включен в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), който се изготвя именно за ползвателите, а не за бившите собственици. В тази връзка е необходимо да се посочи, че с одобрения на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,респ. чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ от областния управител план на новообразуваните имоти, на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята, по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г.за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Затова и на наследниците на бившите собственици колективният орган по поземлената собственост (независимо как е бил наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), само признава правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, но реалното възстановяване върху имотите, разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Така че, ако спрямо ползвателя Христо Стоянов Апостолов процедурата по трансформация от право на ползване в право на собственост е била приключила, в ПНИ щеше да бъде отразен неговия имот и при условията, посочени по-горе, евентуално на Ганка Парашкевова Генова щеше да бъде отредена разликата над 600 кв. метра, респ. над 1000 кв. метра. По отношение на второто оплакване в касационната жалба следва да се отбележи, че също е неоснователно. Принципът на изчисляване на подобренията е съобразен с Постановление № 6/1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на Върховния съд по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот, издадено във връзка с приложението на чл. 72 от Закона за собствеността и със съдебната практика. Отделно от това, двете приети по делото съдебно-технически експертизи не са били оспорени своевременно пред първата инстанция и е недопустимо едва сега в касационното производство да се правят възражения относно техните констатации и изчисления. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение не противоречи на материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,