Решение № 11481 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6468/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А., чрез процесуалния си представител адв. А.Тенева, против решение 5019/15.05.2025г., постановено по адм. дело 961/2025г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за неговата отмяна. Представя писмено становище. В съдебно заседание, жалбоподателя лично е заявил, че поддържа касационната жалба. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага да се потвърди решението на Административен съд Хасково. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. А. А., против решение 2667/ 21.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Същия е издаден при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че искането на чужденеца за предоставяне на статут на бежанец е неоснователно. За да достигне до това заключение е приел, че в конкретния случай М.А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл.8, ал.1 във вр.с ал. 4 от ЗУБ. Не се установява, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не е заявил да е преследван поради етническата си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извода, че самата принадлежност към религиозна група е достатъчно основание за опасения от преследване. Съдът е счел, че не представлява основание и факта, че чужденецът не е отбил военна служба. На следващо място съдът е посочил, че не може да се обоснове извода, че спрямо молителя е извършено преследване по смисъла на чл.8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по чл.8, ал. 3 от ЗУБ. Съдът е акцентирал върху изявлението на чужденецът дадено пред интервюиращия орган, че доброволно, по собствено желание е напуснал Сирия, като същия намерение да се завърне там, следователно нежеланието му за завръщане в страната му по произход не е обосновано от причини за преследване по смисъла на чл.8, ал. 6 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел за недоказано, че в случая чужденецът да е изправен пред реална опасност от тежки посегателства, като изброените в чл. 9, ал.1 от ЗУБ. Изрично е заявено от същия, че не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход, не се установява да е бил подложен на посегателство по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС. А по отношение на предпоставката да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ с оглед бежанската история изследването на съобразно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07 по тълкуване и прилагането на чл. 15, б. в от Директивна 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно преценката за силата на степента на безогледно насилие е прието, че с оглед разказаната история, която се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледното насилие в страната му. Съдът е съобразил изложеното в оспорения административен акт , че в Сирия се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическа обстановка в посока подобрение на условията на животи безопасност, като все още има ситуации на несигурност, но въпреки наличието на инциденти ситуацията със сигурността била стабилна и не е налице безогледно насилие. Административния съд е приел, че към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ, отчел е обстоятелството, че преди датата на издаване на акта, както и към настоящ момент са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, но молителят не се е явил в съдебно заседание и не е посочил нови факти по смисъла на чл. 142, ал.2 от АПК конкретно за него като личност. Не се установява, да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо М.А., следствие на събития настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. Въз основа на което съдът е обосновал извода, че в случая административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, но съобразно чл. 142, ал.2 от АПК и след извършен анализ на обстановката в държавата по произход и с оглед личната бежанска история на чужденеца е прието за правилен отказа на административния орган да предостави международна закрила. Установена е липсата на предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал. 6 от ЗУБ, както и че основанието за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежка хуманитарна криза в Сирия и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл.9, ал. 8 от ЗУБ. Административния съд е приел, че в настоящия случай не е приложим принципът за забрана за връщане по чл.4, ал.3 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М.А. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю, обективирано в протокол от 06.02.2025г., той е заявил пред интервюиращ орган, че роден в [населено място], обл. Дейр Алзор. Напуснал е Сирия в кроя на август 2024г. като нелегално е преминал в Турция. На територията на България е пристигнал на 01.09.2024г. не по законоустановен ред. Чужденецът твърди, че е [етническа принадлежност] и не е имал проблеми заради етническата му принадлежност, както и заради изповядваната от него религия, не е бил арестуван и осъждан държавата му по произход, не е членувал в религиозна организация, общност, секта, политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка. Заявил е, че в Сирия са семейството му /баща, майка, един брат и три сестри/, няма роднини в друго населено място. Твърди, че не са бил отправяни заплахи нито към него, нито към семейството му, не му е оказвано насилие. Не е служил в армията, нито е бил призоваван за военна служба, тъй като не е бил пълнолетен към момента на напускането. Причината поради, която е напуснал Сирия е войната, лошото икономическо положение. Всички тези обстоятелства визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на М.А. налагат обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Сирия, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства същия да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същия не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно Административен съд Хасково е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Относно хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният съд е анализирал представената от М.А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на които се е позовал административният орган, като е направил правилен извод, че в страната по произход на чужденецът се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в посока подобрение на условията на живот и безопасност, като има все още ситуации на несигурност, но въпреки наличието на инциденти, ситуацията със сигурността била стабилна и не можело да се говори за безогледно насилие. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не са били отправяни заплахи срещу него и семейството му, не му е оказвано насилие. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство актуална справка от 21.07.2025 г. и 30.09.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователно е възражението на касатора, че административният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките за приложението на 9, ал.1, т. 3 ЗУБ, неотчитайки всички факти и обстоятелства по делото, особено що се касае до факта, че жалбоподателя живее в обл. Деир АлЗор, където обстановката остава тежка. С оглед на приетите по делото справки от ДАБ, от административния съд е приел, че е налице промяна в политическата и икономическа ситуация в посока подобрение на условията на живот и безопасност, има инциденти, но сигурността била стабилна. Още повече, че и пред касационната инстанция не са наведени доказателства, които да установяват, че обстановката в цяла Сирия се утежнява. Налице са достатъчно данни, че ситуацията в Сирия непрекъснато се подобрява, макар и да е наситена с динамични събития. Представената в съдебното заседание пред касационната инстанция справка относно актуална обществено-политическа обстановка в Сирия затвърждава, че броят на завръщащите се в Сирия лица расте. Съдът цени справките от ДАБ, като източници на информация като неопровергани доказателства и официални документи по смисъла на чл. 176, ал. 1 ГПК относно изнесените в същите факти за ситуацията в Сирия, предвид издаването им от специализирани органи по засегнатите в същите въпроси. Относно преценката нарушен ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане), следва да се приеме, че същият е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите в тази насока се подкрепят от представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в държавата му на произход по смисъла на ЗУБ няма да застраши живота и здравето му и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение