Решение № 415 от 19.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1944/2011 г.

Решение № 415 от 19.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1944/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 221/2011 г. на Апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия А. В.. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а подадената жалба неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.05.2011 г. постановено по внохд. № 221/2011 г. на Апелативен съд гр. София е изменена присъда по нохд. № 131/2011 г. на Софийски градски съд, като извършеното от подсъдимия престъпление е преквалифицирано по чл. 196, ал. 1 НК вр. с чл. 194, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1 б. Б НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК и е оправдан по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. Намален е и размера на наказанието лишаване от свобода на две години. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия В. е признат за виновен на 20.06.2008 г. в [населено място] отнел чужда движима вещ -мобилен телефон на стойност 440 лв. от владението на св. Б. Х., като употребил за това сила /оправдан от въззивния съд/ и деянието е при условията на опасен рецидив. ПО ЖАЛБАТА на под. В.: Оплакванията са за съществени процесуални нарушения по оценката на доказателствата . Защитата твърди, че не е установено "отнемането " и неправилно не е дадена вяра на подсъдимия, че свидетелката сама му е дала телефона. Претендира се, че липсват доказателства, които да установяват по несъмнен начин състава на престъплението кражба, дори и във фазата на опита. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно и дори детайлно са ги обсъдили, като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Особено подробно са обсъдени показанията на св. Х., като въззивния съд е приел -отчитайки състоянието й към момента на деянието, че единственото което тя е възприела е "не помня дали ми го е издърпал от ръката или е бил някъде другаде". Категорично установено е от същите показания обаче, че "след като той си тръгна тогава видях, че го няма телефона, тръгнах да го търся и видях че го няма " . Законосъобразни са изводите на въззивния съд, че деянието е кражба, приключило във фазата на опита, предвид кратния период от време в който подсъдимия е държал телефона, т. е. и закона и приложен правилно. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното въззивно решение при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия В. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение