Решение № 5472 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2019 г.

Решение № 5472 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4191/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Софийска област обжалва Решение № 110/04.02.2019 г. по адм. дело № 549/2018 г. на Административен съд – С.-област, отменящо негов мълчалив отказ да се произнесе по заявление № 01-119005 от 03.04.2018 г. на П. Д., подадено чрез пълномощника С. М., за издаване на скица за имот или сграда в неурбанизирана територия за обекти поземлени имоти № 38978.48.20, 38978.48.30, 38978.61.50, 38978.61.60 и 38978.71.80, гр. К.. Претендира разноски. Ответникът П. Д., чрез адв. И. И. от САК, поддържа неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за оставяне в сила на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователно е единственото заявено касационно основание – за недопустимост на първоинстанционната жалба поради просрочие. Следва да бъде споделен доводът на касатора, че по отношение на сроковете за произнасяне по подаденото заявление намира приложение Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/ по аргумент на чл. 58, ал. 1 ЗКИР във връзка с чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Съгласно Таблица 1 от Приложение 2 от Наредбата в относимата редакция, издаването на скица на поземлен имот се извършва чрез предоставяне на услуга, която може да бъде обикновена – 7 работни дни, и бърза – 3 работни дни. С подаването на заявление на 03.04.2018 г. П. Д. е заплатил обикновена поръчка, произнасянето по която с оглед Великденските празници е трябвало да бъде осъществено до 16.04.2018 г. включително. От следващия ден – 17.04.2018 г., е формиран мълчалив отказ, подлежащ на оспорване в 30-дневен срок – 149, ал. 2 АПК. Жалбата до административния съд е подадена на 17.05.2018 г. – факт, по който няма спор между страните. Съответно едномесечният срок, изчислен по реда на чл. 60, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, е спазен. В подкрепа на извода за липсата на просрочие на първоинстанционната жалба е и обстоятелството, че към релевантния период е била в сила разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК и срокът за обжалване на мълчаливия отказ е спрял да тече за времето на официалните празници – 1 и 6 май 2018 г. АССО се е произнесъл по допустима жалба, като мотивите в атакуваното решение по съществото на спора се възприемат от касационната инстанция, а препратката към тях е възможна по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Основателно, предвид на резултата от делото, е своевременното искане на ответника по касация за присъждане на разноските за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 900 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение