Решение № 5522 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Е.Миткова срещу решение 4523/11.02.2025г., постановено по административно дело 11469/2024г. по описа на Административен съд- София-град, с което е отменено решение 11075/24.10.2024г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на К. А. М.. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. При подробно изложени съображения касационния жалбоподател прави искане за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на предявеното от чужденеца оспорване. Ответната страна - К. А. М.- гражданин на Сирия чрез процесуалния си представител адв. А.Ангелова, в депозирана писмена молба заявява, че оспорва касационната жалба. В представена писмена защита твърди, че касационната жалба е бланкетна, необоснована и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение, а съдебното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение 4523/11.02.2025 г., постановено по адм. дело 11469/2024 г. на Административен съд София-град, е отменил решение 11075/24.10.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което последният на основание чл. 75, ал.1, т. 2 във връзка с чл.8 от ЗУБ и чл.75, ал.1, т. 4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на К. А. М. гражданин на Сирия и изпраща личното дело на К. А. М. на Председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет за ново разглеждане при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че административния акт е издаден от компетентен орган, но при допуснато нарушение на административно производствените правила, които са довели до нарушаване на материалноправните такива. Съдът е установил, че чужденецът е подал първа молба за закрила на 12.07.2024г. Отправена е покана за явяване на интервю, попълнен е регистрационен лист, снет му е Евродак дактилоскопна експертиза, запознат е с правата и задълженията на търсещия закрила и със Списъка на организациите работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут. Проведено е интервю от съответния интервюиращ орган, но административния орган не е анализирал бежанската история на чуждия гражданин. На следващо място съдът е прел, че проведеното интервю не е било обективно и административния орган не е изследвал причините за напускане на Сирия от страна на чужденеца и най-вече нежеланието му да остане в Сирия заради продължаващите военни действия, също така е счел, че задаваните на интервюто въпроси са еднотипни с други производства по реда на ЗУБ и са твърде общи, а дори и не конкретни. Въз основа на което административния орган не е изследвал задълбочено по никакъв начин нежеланието на търсещия закрила да се завърне в Сирия, а само повърхностно е приел, че нежеланието на оспорващия да се завърне в Сирия не е основание да се предостави статут на бежанец или хуманитарен такъв. При така установеното административния съд е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила при което следва да се проведе ново интервю, с поставени конкретни въпроси относно причините за напускане на страната му на произход. Също така е посочил, че следва да се извърши нова преценка на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия като се анализира подробно ситуацията в страната на произход с оглед настъпилите събития и падането на режими на президента, както и да се съобразят останалите предпоставки по чл.8 и чл. 9 от ЗУБ и дали чужденеца сега би се завърнал в Сирия, както и да се съобрази с позицията на ВКБООН. Решението е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон. Административният съд не е изследвал и оценил всички факти и обстоятелства, стигнал е до погрешни изводи и неправилно е приложил материалния закон. Видно от представените доказателства по делото с кандидата за предоставяне на международна закрила, са проведени две интервюта, при което му е дадена възможност да изложи бежанската си история. На поставените въпроси по време на това интервю чужденецът посочва, преди да напусне Сирия е живял в [населено място], обл. Д. А., земеделец, както и че родителите му живеят все още там. Напуснал Сирия нелегално за Турция с помощта на трафикант и е останал там един месец, след което е преминал на територията на Република България. Кандидата твърди, че неговата цел е била да стигне до България. Сочи, че не е имал проблеми в страната си на произход. Завил е, че е напуснал страната на произход поради ситуацията в Сирия, няма спокойствие и мир, както и че е изразил опасения, да не бъде арестуван и убит, както и че се страхува за живота на детето му, иска същото да живее нормално и да се образова. Твърди, че родителите му и съпругата му с детето са останали в Сирия. Заявил, че не е имал проблеми заради изповядваната от него религия, не е имал проблеми с официалните власти, полиция или армия, не е участвал в религиозни организации, общност или секта, не е бил арестуван и осъждан в държавата си на произход, както и че не е отбил военна служба. Представено е становище рег. УП-6700/14.10.2024 г. от старши експерт в отдел ПМЗ-кв. Враждебна, РПЦ София, с което се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното пред АССГ решение 11075/24.10.2024 г., председателя на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на К. А. М. на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Административният орган е мотивирал отказа си за предоставяне на бежански статут с обстоятелството, че чужденецът не сочи никакви основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Относно нежеланието на кандидата да се сражава в редовете на сирийската армия, административният орган се е позовал на Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКБООН през 1992г., в глава V, B, с което е дадено тълкувателно определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба. Извършена е и преценка, че спрямо чужденеца липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. С оглед на обстановката в Сирия- наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е извършена и преценка на възможността да бъде приложен чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Така постановеното решение на председателя на ДАБ при МС не страда от пороците, които е констатирал първоинстанционният съд. На първо място следва да се изтъкне, че то е постановено от компетентен орган, при спазване на предвидените в ЗУБ административнопроизводствени правила. Постановеният административен акт отговаря и на изискванията за форма и е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Изцяло правилни и законосъобразни са действията на административния орган за спазване на всички изисквания за провеждане на интервю, които са регламентирани в чл. 63а от ЗУБ. Изтъкнатите от първоинстанционния съд съображения не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като същите са необосновани и в противоречие със събраните доказателства по делото. Органът е изпълнил законоустановената процедура, като е изпълнил и задължението си за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Противно на приетото от първоинстанционния съд, установените в решението факти се обосновават от събраните по преписката доказателства. Предпоставките, обосноваващи предоставянето на бежански или хуманитарен статут, са уредени в чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съобразно чл. 8 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че предоставена от жалбоподателя информация по време на интервюто, не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Действително от жалбоподателя не са заявени каквито и да било конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Следва да се приеме, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната му на произход - Сирия. Единственият мотив за напускане на Сирия, който изтъква кандидатът за закрила, е войната и опасенията за сина си. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Ето защо правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. При тази преценка административният орган е обсъдил подробно данните, предоставени от кандидата при проведеното с него интервю. Изложената в решението бежанска история съответства на фактите, посочени от чужденеца при интервюто. В настоящата хипотеза чужденецът не е направил каквито и да било твърдения, че в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. В съответствие с изискванията на ЗУБ административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Въз основа на данните, обективирани в справките на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, съобразени с постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Налага се изводът, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Поради това обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови решение по същество на правния спор, с което жалбата на К. А. М. срещу решението на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут бъде отхвърлена по изложените мотиви. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение