Решение № 12595 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 931/2012 г.

Решение № 12595 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 931/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Никола Любенов Кузманов, подадена чрез упълномощени адв. Павлов и адв. Йосифов, против решение от 29.09.2011 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав, по адм. д. № 01637/2006 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Кузманови против заповед № РД-15-026/01.02.2006 г. на областния управител на област София. С касационната жалба, в съдебно заседание и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се твърди, че съдът неправилно е приел жалбата за неоснователна относно спорните 270 кв. м., които винаги са принадлежали и владяни от жалбоподателите, като част от техния имот - при новата регулация УПИ II-206 от кв. 26 по плана на в. з. "Косанин дол". Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отмени незаконосъобразната част от горепосочената заповед, като иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - областният управител на област с административен център София оспорва касационната жалба с писмено възражение, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Динчев и с писмена защита. Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Радка Богданова Кузманова се явява лично в съдебно заседание, но не заявява мнение по касационната жалба. Заинтересованата страна - кметът на Столична община - район "Панчарево", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдебното решение е основано на събраните доказателства и на относимите материални разпоредби, както и е обосновано с данните от АОС /частна/ № 2523 от 27.01.2005 г. на СО р-н "Панчарево" и с разпоредбата на чл. 28, ал. 10, т. 6 от ППЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Никола Любенов Кузманов е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 29.09.2011 г. е отменена по жалба на Радка Богданова Кузманова и Никола Любенов Кузманов от гр. София, заповед № РД-15-026/01.02.2006 г. на областния управител на област София, в частта относно имоти № 6083.206 и № 6083.3039 по плана на новообразуваните имоти м. Косанин дол, с. Бистрица и с. Панчарево, Столична община, район "Панчарево" и делото е върнато като преписка на областния управител на област София за включване на площ от около 130 кв. м. от имот 6083.3039 по граници Ж-Е-З-И-К-Ж по скица № 4 към заключението на вещото лице инж. Кондев, към имот № 6083.206 на Радка Богданова Кузманова и Никола Любенов Кузманов, като жалбата е отхвърлена в останалата й част и ответникът е осъден за заплащане на разноски 123 лв. на Радка Богданова Кузманова и Никола Любенов Кузманов. Предмет на обжалване в касационното производство е отхвърлителната част от съдебното решение, с която не е уважена жалбата по отношение на площ от 270 кв. м., отразена по букви В-Г-Д-Е-З-Л-В на скица № 4 към заключението на вещото лице инж. Кондев. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е приел, че относно визираната част от 270 кв. м. е налице спор за материално право, а в административното производство не се решава спор за собственост и за граници. С оглед на това е преценено, че съдът не следва да разглежда твърденията на жалбоподателите, че АОС от 27.01.2005 г. на Столична община - район "Панчарево" е незаконосъобразно издаден. Оттук е изведено заключение, че е недопустимо в административния процес да се разреши конкуренция между документи за собственост и това следва да стане в общия исков процес, както и страните в случая са направили - налице е висящ спор за собственост. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалвания съдебен акт е валиден, допустим и в съответствие с приложимите материални закони - ЗСПЗЗ и ЗОбС. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваната част от решението точно е констатирано, че видно от приетия като писмено доказателство и неоспорен по съответния ред Акт за общинска собственост - частна № 2523 от 27.01.2005 г. на СО, р-н "Панчарево", спорната част от 270 кв. м. съвпада с отразената площ като общинска собственост по размер - 270 кв. м. и вписани в акта граници на общинския имот, което се потвърждава и от изслушаното вещо лице. С оглед на това първоинстанционният съд е извел верен и обоснован извод, който е съобразен с приложимата норма на чл. 28, ал. 10, т. 6 от ППЗСПЗЗ и правилно е преценил, че площта от 270 кв. м., предмет на АОС /частна/, представляващ част от имот № 6083.3039 по ПНИ, не може да бъде добавена към имот с № 6083.206, който е собственост на жалбоподателя. Върховният административен съд споделя това становище, защото актът за общинска собственост е официален документ, който удостоверява правото на собственост на общината върху съответния недвижим имот и неговата доказателствена сила може да бъде оборена само по общия гражданско-правен ред, а не по реда на инцидентния съдебно-административен контрол. Освен това, представените по делото две съдебни решения: от 20.06.2008 г., постановено по гр. д. № 7230/2006 г. на Софийския районен съд и от 29.06.2011 г. по гр. д. № 3218/2008 г., постановено от Софийския градски съд на СГС също за доказват образуван и висящ съдебен спор за собственост, който по силата на чл. 64, ал. 2 от ЗОбС се решава само по съдебен ред, а не от областния управител, като издател на процесната заповед за одобряване плана на новообразуваните имоти. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение в атакуваната му част не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. Касационният жалбоподател следва да заплати на ответника - издател на оспорения административен акт, своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение