Решение № 192 от 13.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2015 г.

Решение № 192 от 13.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано по подадена от [фирма] касационна жалба срещу решение № 447 от 16.12.2014 г. по в. гр. д. № 436 от 2014 г. на Добричкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 72 от 30.04.2014 г. по гр. д. № 475 от 2013 г. на Балчишкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Надежда И. Ф. иск за заплащане на сумата 18 603 лв., представляваща стойност на извършени от ищеца подобрения в собствения на ответницата ап. № 1, находящ се в [населено място], [улица], [жк], вх. Г, ет. 1. В касационната жалба се твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно като противоречащо на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата Надежда И. Ф. не взема становище по касационната жалба. С определение № 291 от 18.05.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречието му със задължителна практика на ВКС по въпроса: длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза за установяване размера на парична претенция, ако по делото е безспорно доказано основанието на тази претенция. По този въпрос в решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 1242 от 2010 г. на ВКС, ГК, Трето г. о., както и в други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /например решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342 от 2009 г. на ВКС, ГК, Трето г. о., решение № 253 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 652 от 2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247 от 2013 г. на ВКС, ГК, Трето г. о. и др./ се приема, че при наличие на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер, а в този случай е длъжен да определи размера по своя преценка или като вземе заключение на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК. В обжалваното решение е прието точно обратното - че макар предявеният иск за заплащане на сумата 18 603 лв., представляваща стойност на извършени от ищеца [фирма] подобрения в собствения на ответницата Надежда И. Ф. апартамент, да е доказан по основание, съдът не е длъжен служебно да назначава вещо лице за доказване на неговия размер, а следва директно да отхвърли иска. Поради това противоречие със задължителната практика на ВКС, решението на Добричкия окръжен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяна на решението, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: назначаване и приемане на съдебно-техническа експертиза за установяване на размера на предявения иск. Поради гореизложеното настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г. о.