Решение № 3282 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15557/2013 г.

Решение № 3282 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15557/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, гр. София, ул. "Екзарх Йосиф" № 12, и на Инспектората към Висшия съдебен съвет, гр. София, ул. "Георг Вашингтон" № 17 срещу решение № 13036 от 9.10.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 6000/2013 г.

С обжалваното решение съдът отменил решението на Висшия съдебен съвет по т. 29 от 11.04.2013 г., с което на Мария Иванова Иванова е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт - дисциплинарно освобождаване от длъжност съдия в Софийски градски съд, и изпратил преписката на Висшия съдебен съвет за произнасяне. Съдът осъдил Висшия съдебен съвет да заплати на Мария Иванова направените по делото разноски и на Върховния административен съд - разноски за съдебна експертиза.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Висшият съдебен съвет, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдението за неправилност на съдебното решение мотивира с четири довода:

а) Съдът неправилно приел, че членовете на Висшия съдебен съвет, които в предишното си служебно качество на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет са участвали в гласуването на решението по чл. 54, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), нямат право да участват в гласуването на решението на Висшия съдебен съвет по предложението на Инспектората, направено на основание чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Сочи, че чл. 10, ал. 2 АПК действително предвижда задължение за отвод на длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода на производството или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие, но специалният закон - чл. 35 ЗСВ, предвижда задължение за отвод на чл. на Висшия съдебен съвет при гласуване на решение, което се отнася до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена до четвърта степен и по сватовство до трета степен или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност. С оглед на това счита, че прецизната законодателна уредба не дава основание да се твърди нарушение поради неотвеждане. Позовава се на съществуваща съдебна практика по чл. 312, ал. 1, т. 4 и чл. 316, ал. 3 във вр. с чл. 320, ал. 4 ЗСВ, която допуща чл. на Висшия съдебен съвет, който е упражнил компетентността си да бъде вносител на предложение за налагане на дисциплинарно наказание или да бъде чл. на дисциплинарния състав, да участва във вземането на решение за налагане на наказанието - решение № 78 от 4.01.2013 г. по административно дело № 9061/2013 г.; решение № 3150 от 2.03.2013 г. по административно дело № 4988/2011 г.; решение № 3151 от 2.03.2013 г. по административно дело № 6011/2011 г. Счита, че предишното служебно качество на членовете на Висшия съдебен съвет не е обстоятелство, което сочи на лична предубеденост и пристрастност.

б) Неправилно съдът приел, че отнемането на гласовете на членовете на Висшия съдебен съвет, които са имали предишно служебно качество - чл. на Инспектората, има за последица липса на необходимото мнозинство за приемане на решението за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като гласуването е тайно.

в) Неправилно съдът приел, че участието на главния инспектор в разискванията преди гласуването на предложението на Инспектората и на дисциплинарния състав - на 21.02.2013 г. и 11.04.2013 г., е съществено нарушение на принципа на равенство на страните в дисциплинарното производство. Съдът не отчел разпоредбата на чл. 60 ЗСВ, както и обстоятелството, че изразеното от главния инспектор становище е във връзка с конкретния предмет на дисциплинарното дело, не са въведени нови факти и обстоятелства и е част от дебатите. Правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е упражнено в хода на дисциплинарното производство - чл. 313, ал. 1 и чл. 318, ал. 4 ЗСВ, и пред Висшия съдебен съвет. Сочи, че в заседанието на Висшия съдебен съвет не се развива производство на състезателност между вносителя на предложението за дисциплинарно наказание и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Висшият съдебен съвет не провежда същото производство, като това пред дисциплинарния състав, а само го финализира с правомощията си, дадени от закона.

г) Неправилно съдът приел, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет е немотивирано. Не отчел, че Висшият съдебен съвет не е обвързан от предложението на дисциплинарния състав, но не може да излиза извън фактическите установявания по дисциплинарното дело. Изказването на члена на Висшия съдебен съвет - Калин Калпакчиев, не е извън установените по дисциплинарното дело фактически обстоятелства. Именно въз основа на тях е изразил несъгласие с изводите на дисциплинарния състав досежно установените факти и техни последици, както и досежно тежестта на дисциплинарните нарушения и вината на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Така изложените становища трябва да бъдат мотивирани само в частта за несъгласие с предложението на дисциплинарния състав, което е сторено.

Висшият съдебен съвет моли съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество. Съветът се представлява от юрисконсулт Деница Захариева.

1. Касационният жалбоподател - Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, счита обжалваното решение за неправилно, тъй като създава противоречива съдебна практика и се поощрява чувството на безнаказаност и недосегаемост на магистратите. От изложените от касатора доводи е видно, че се поддържа отменително основание неправилност, поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът прави анализ на допуснатите от Мария Иванова нарушения, като ги характеризира като многобройни и с изключителна тежест, водещи до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата, до компрометиране на доброто му име, за създаващи впечатление за "нерегламентирана ангажираност", разколебаващи моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърняват престижа й. Излага два основни довода за неправилност на съдебното решение:

а) Приетото от съда съществено нарушение на процесуалните правила - предубеденост на част от членовете на Съвета, счита, че противоречи на чл. 35, ал. 1 ЗСВ. Съдът не отчел, че преценката за наличието на обстоятелствата по чл. 35, ал. 2 ЗСВ, законодателят е предоставил лично на всеки чл. на съвета с оглед на неговото чувство и усещане за безпристрастност. В случая, с оглед на събраните в дисциплинарното производство факти и обстоятелства, много от които не са били известни при обсъждането и предложението на Инспектората, действително обвързан е бил само един от инспекторите, който е направил проверката, и който понастоящем е чл. на Висшия съдебен съвет - Незабравка Стоева, която се отвела. Инспекторът не е наказващ орган, поради което качеството на бивши инспектори на членовете на Висшия съдебен съвет не ги прави при всички случаи пристрастни. Счита, че не е без значение и фактът, че Мария Иванова не е възразила на акта на Инспектората и фактическите му констатации не се оспорват от нея.

б) Неправилно съдът приел, че е нарушено правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, тъй като главният инспектор присъствал на заседанието на Висшия съдебен съвет при обсъждането на наказанието. Сочи, че главният инспектор присъства на заседанията на Съвета на основание чл. 60, ал. 2 ЗСВ независимо дали е вносител или не по някое от дисциплинарните производства. Правомощието му е не като страна в дисциплинарното производство, а по силата на закона. В качеството си на страна главният инспектор се явява в дисциплинарната комисия на Висшия съдебен съвет и на заседанията на Върховния административен съд, където има възможност да се яви и магистратът. Сочи, че мотивите на обжалваното решение влизат в противоречие с досегашната практика на Върховния административен съд, с която категорично се отхвърля тезата за нарушаване на правото на защита, ако на заседанието на Висшия съдебен съвет, при вземане на решение за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат, е присъствал главният инспектор.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

1. Ответникът по касационните жалби - Мария Иванова Иванова, счита същите за неоснователни. Излага подробно фактите, фактическите и правни изводи на съда, доводите на касаторите и сочи, че:

а) Съдът правилно приел нарушение на чл. 35, ал. 1, предложение последно от ЗСВ, което прави акта незаконосъобразен. Сочи, че доводите на касатора - Висшия съдебен съвет, са неотносими към конкретния случай, тъй като не е налице предложение на членове на Висшия съдебен съвет, а предложение на Инспектората. Правилен счита извода на съда, че по отношение на настоящите членове на Висшия съдебен съвет - Мария Кузманова, Милка Итова, Ясен Тодоров и Васил Петров, които са участвали като инспектори при вземане на решението на Инспектората, са налице основания за отвод. Правилно съдът приел и недопустимост на оттеглянето на вече заявен отвод. Сочи, че цитираната от касатора съдебна практика е неотносима, тъй като има друг предмет, а решение № 78 е отменено с решение № 10813 от 16.07.2013 г., постановено по административно дело № 1749/2013 г. на Върховния административен съд.

б) Счита, че не противоречи на закона изводът на съда за допуснатото нарушение на принципа на равенство на страните. Неоснователен счита довода на касаторите, че пред Висшия съдебен съвет не се развива състезателно производство. Този довод противоречи на компетентността на Висшия съдебен съвет и на необвързаността му с предложението и решението на дисциплинарния състав. В подкрепа сочи протоколите от заседанията на Висшия съдебен съвет от 21.02.2013 г. и 11.04.2013 г., от които са видни водените продължителни и обстойни разисквания с участието на главния инспектор, в които ответникът не участвал.

в) Правилен счита извода на съда за необоснованост на оспореното решение на Висшия съдебен съвет. Становището на члена на Висшия съдебен съвет - Калин Калпакчиев, не сочи кои изводи за релевантните факти и свързаните с тях последици, посочени в решението на дисциплинарния състав, не се споделят, за да се приемат за мотиви на решението на органа.

г) По отношение на изложените в касационната жалба на Инспектората оценки за вида, броя и правните последици на дисциплинарните нарушения сочи, че в нито една от фазите на дисциплинарното и съдебното производство не са били установени и доказани твърдяните зависимост между молителите по делата и магистрата, както и неговата "нерегламентирана ангажираност". С оглед на това счита доводите на касатора досежно характера на нарушенията за неоснователен и неотносим към спора.

Моли съда да остави обжалваното решение в сила. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Георги Миленов, Софийска адвокатска колегия.

II. Представителят на Върховната административна прокуратура: Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Правилно първоинстанционният съд приел, че липсват мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Член 320, ал. 4 ЗСВ изисква решенията на Висшия съдебен съвет да бъдат мотивирани, а в случая мотивите на дисциплинарния състав не могат да бъдат мотиви на решението на Съвета, тъй като се отнасят за друг вид дисциплинарно наказание. Освен посочените от първоинстанционния съд съществени нарушения на производствените правила сочи, че следва да се има предвид, че на заседанието на Висшия съдебен съвет, на което е взето оспореното решение, са присъствали двадесет и четирима членове. На основание чл. 35, ал. 1 ЗСВ Незабравка Стоева си е направила отвод. Не е гласувала Мария Кузманова, която си е направила отвод в предходното заседание на Съвета. От това следва, че за решението, предложено от дисциплинарния състав, трябва да са гласували двадесет и двама членове. В протокола от заседанието е посочено, че са гласували двадесет и един членове. Следващото предложение, което е подложено на гласуване, е за налагане на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност. За него членът на Съвета - Мария Кузманова, заявила, че не си прави отвод, поради което би трябвало да са гласували двадесет и трима членове, но в протокола е отразено, че са гласували двадесет и един. Членът на Съвета - Ясен Тодоров, направил предложение за прегласуване на предложението за налагане на най-тежкото наказание на следващото заседание, когато щели да присъстват главният прокурор и представляващият Висшият съдебен съвет. От протокола не става ясно, кога главният прокурор е напуснал заседанието. В Закона за съдебната власт и в Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет не е посочено, кога може да се прегласува едно решение, но едва ли отсъствието на някои от членовете на Висшия съдебен съвет, при наличието на необходимия кворум, е основание за прегласуване. Предложението на Ясен Тодоров е подложено на гласуване, прието е и е дадена почивка. След нея предложението за налагане на дисциплинарно наказание - дисциплинарно освобождаване от длъжност, е подложено на прегласуване, без да се има предвид вече гласуваното предложение на Ясен Тодоров. При това гласуване са гласували двадесет и трима членове на Висшия съдебен съвет. Тези нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като се отразяват на правните изводи и са основание за отмяна на решението на Висшия съдебен съвет.

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими - подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационните жалби като краен резултат са неоснователни.

III. Мотиви на първоинстанционния съд:

За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 22.07.2011 г., със заповед № Ж-01-653, издадена на основание чл. 56, ал. 1, предложение второ и чл. 58 ЗСВ, главният инспектор разпоредил извършването на проверка по сигнал на образуването, движението и приключването на гражданските дела и обезпечителните производства за 2011 г., разпределени на съдия Мария Иванова Георгиева (имената са по акт за граждански брак, който в хода на дисциплинарното производство е прекратен, поради което имената Мария Иванова Иванова и Мария Иванова Георгиева са на едно и също лице). Проверката била възложена на инспектор Незабравка Стоева и двама експерти. По делото няма доказателства за спазване на чл. 57, ал. 2 ЗСВ. Резултатите от проверката били отразени в нарочен акт.

1. На 17.10.2011 г., въз основа на данните от проверката и на основание чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ Инспекторатът към Висшия съдебен съвет взел решение по протокол № 20 да направи предложение до Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание - дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия Мария Георгиева. В заседанието на Инспектората участвали главният инспектор и още осем инспектори, в т.ч. инспекторите Незабравка Стоева, Мария Кузманова, Милка Итова, Ясен Тодоров, Васил Петров. Решението било взето със 7 гласа "за", 2 - "против" и 0 - "въздържали се".

1. На 20.10.2011 г. Инспекторатът изпратил предложение до Висшия съдебен съвет, за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Мария Иванова Георгиева за извършени нарушения на чл. 307, ал. 4, т. 1, 2, 4 и 5 ЗСВ, както следва:

а) по точка 1 - за 44 административни дела, по които съдебните актове не били постановени в период от 9 до 17 месеца, както и за 12 дела, образувани по молби за допускане на обезпечение на бъдещ иск, по които към 11.07.2011 г. нямало произнасяне;

б) по точка 2 - по частно гражданско дело № 5358/2011 г. повече от два месеца не били извършвани действия по администриране; по частно гражданско дело № 4944/2011 г. и № 5196/2011 г. не били извършвани действия по проверка редовността на подадени жалба; частно гражданско дело № 9879/2011 г. било задържано без основание в кабинета на съдията;

в) по точка 5 - неизпълнение на служебните задължения по чл. 5, 7, 14, ал. 1, чл. 126, 128, ал. 3, чл. 389, ал. 1, 2 и 3, чл. 390, ал. 1, 2 и 3 ГПК, по чл. 49, ал. 1, т. 4 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (Правилника), както и грубо нарушение на чл. 9 ЗСВ, като са посочени конкретно номерата на делата и подробно са описани допуснатите нарушения;

г) по точка 4 - осъществените нарушения, в тяхната съвкупност, водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и компрометират доброто му име, разколебават моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърняват престижа й в обществото.

Предложено било налагането на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 4, т. 6 ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност.

1. На 27.10.2011 г., с решение по точка 55 на протокол № 34, Висшият съдебен съвет образувал дисциплинарно производство - дисциплинарно дело № 12/2011 г., и избрал чрез жребий дисциплинарен състав.

1. На 1.12.2011 г., с решение по точка 24 на протокол № 40, Висшият съдебен съвет, по предложение на главния инспектор и на основание чл. 232 ЗСВ отстранил съдия Мария Георгиева от длъжност за срок от шест месеца.

1. До изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет дисциплинарното производство не било приключило, поради което с решение по точка 25 на протокол № 46 от 1.11.2012 г. чрез жребий бил избран нов състав на дисциплинарния състав.

1. С решение № 10-00-005 от 14.02.2013 г. по дисциплинарно дело № 12/2011 г., дисциплинарният състав предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на съдия Мария Георгиева дисциплинарно наказание "забележка" като посочил защо не споделя констатациите и изводите в акта за извършена проверка и в предложението на Инспектората.

1. На 21.02.2013 г. Висшият съдебен съвет разгледал предложението на дисциплинарния съвет, изслушал съдия Мария Георгиева. Членът на Съвета Мария Кузманова поставила въпроса за участието в гласуването на членовете на Съвета - бивши инспектори, които участвали във вземането на решението на Инспектората по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ - Мария Кузманова, Незабравка Стоева, Ясен Тодоров, Милка Итова, Васил Петров. Висшият съдебен съвет не взел решение по въпроса. Членовете на Съвета Мария Кузманова и Незабравка Стоева си направили отвод. Членът на Съвета Галя Георгиева направила предложение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - дисциплинарно освобождение от длъжност. Гласуването на предложенията било отложено като Висшият съдебен съвет разпоредил да се изиска от Върховната касационна прокуратура информация за резултата от проверки по сигнали на Инспектората..

1. С решение № 10-00-011 от 25.03.2013 г. дисциплинарният състав изменил своето решение № 10-00-005 от 14.02.2013 г. като предложил на Висшия съдебен съвет да наложи наказание намаляване на основното трудово възнаграждение с 25% за срок от една година като приел за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2, 4 и 5 ЗСВ, както следва:

а) по точка 2 - за неоснователно задържане и неизпращане на Върховния касационен съд на частно гражданско дело № 8358/2011 г. (техническа грешка № 5385/2011 г.) за времето от 1.07.2011 г. до 22.08.2011 г.;

б) по точки 4 и 5 - за нарушение на чл. 5 и 7 ГПК при допускане на обезпечителни мерки по частно гражданско дело № 10394/2011 г.;

в) по точка 5 - за неизпълнение на служебните задължения по чл. 390, ал. 3, изречение второ от ГПК по частно гражданско дело № 4906/2011 г. и № 4916/2011 г.

1. На 11.04.2013 г. Висшият съдебен съвет разгледал предложението на дисциплинарния състав. Членът на Съвета - Калин Калпакчиев, направил предложение за гласуване на предложеното от Галя Георгиева дисциплинарно наказание - дисциплинарно освобождаване от длъжност, със следните мотиви:

а) констатираните в решението на дисциплинарния състав и в предложението на Инспектората нарушения се отличават със системност и особена тежест - по 44 административни дела съдебните актове не са били изготвени в срок между 9 и 17 месеца;

б) неизпълнението от съдията на задължението за администриране на дело № 5358/2011 г. не е оправдано и сериозно е увредило интересите на страните;

в) неоснователно задържане на дела;

г) груби нарушения на установения в Правилника ред - приемане без входиране, в кабинета, на молби от страните по делата - частно гражданско дело № 4906/2011 г., № 9712/2011 г., № 10394/2011 г.;

д) груби нарушения на чл. 5 и 7 ГПК във връзка с допуснати обезпечения по частно гражданско дело № 10394/2011 г. и № 5358/2011 г.;

е) грубо нарушение на чл. 9 ЗСВ по частно гражданско дело № 9444/2011 г.;

ж) по редица дела определен молител подавал многобройни искания в Софийски градски съд, като впоследствие всички молби, с изключение на тази, която била разпределена на съдия Мария Георгиева, били оттеглени.

1. Преди гласуването на предложенията за налагане на дисциплинарно наказание Незабравка Стоева и Мария Кузманова потвърдили направените в предходното заседание отводи. Проведено било гласуване по реда на предложенията. При гласуването за предложението на дисциплинарния състав гласували 21 членове като "за" гласували 9, "против" - 7, и въздържали се - 5. Непосредствено след гласуването Мария Кузманова заявила, че "фактически сега не си прави отвод, така че ще гласувам". При гласуването за предложението на Галя Георгиева и Калин Калпакчиев гласовете били 12 - "за", 5 - "против" и 4 - "въздържали се". Непосредствено след гласуването членът на Съвета Ясен Тодоров направил предложение за прегласуване на предложението за дисциплинарно уволнение след като в залата се завърнат председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор и станат отново 23 членове. Дадена била почивка и след почивката било проведено ново гласуване за предложението за налагане на дисциплинарно наказание - дисциплинарно освобождаване от длъжност, при което резултатът бил 15 - "за", 7 - "против" и 1 - "въздържал се".

1. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че с действията си съдия Мария Георгиева извършила дисциплинарни нарушения по гражданско дело № 2457/2011 г., които са не само процесуално недопустими и поради това отменени от Софийски апелативен съд, а представляват и нелегитимно превишаване на власт и превратно упражняване на съдебната правораздавателна власт. Приел, че никой съд няма предоставена от закона власт да спира изпълнението на постановени от друг, равен по степен съд, обезпечителни мерки и да разпорежда възстановяване на първоначалното положение, ако тези мерки вече са били приложени дори когато те са били незаконосъобразно допуснати от другия, равен по степен съд. Приел, че е недопустимо една незаконосъобразност и нейните негативни последици да бъдат отстранявани чрез друга, още по-голяма незаконосъобразност, защото в този случай незаконосъобразността ще бъде издигната в норма на поведение, която безусловно елиминира върховенството на закона, на правото и на правосъдието. Въз основа на това направил извод, че с действията си по гражданско дело № 2457/2011 г. и гражданско дело № 10394/2011 г. Мария Георгиева извършила действия, накърняващи престижа на съдебната власт и поради това осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ.

1. Приел, че по гражданско дело № 5358/2011 г. съдия Мария Георгиев, съзнателно извършила тежко дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ във вр. с чл. 5 и 7 ГПК като упражнила предоставената й правораздавателна власт превратно (нелегитимно), което освен че представлява нарушение на служебните й задължения уронва престижа на съдебната власт.

1. Приел за правилно по принцип становището на Инспектората и на члена на Висшия съдебен съвет - Калин Калпакчиев, за допуснати от съдия Мария Георгиева множество нарушения в обезпечителните производства, например: с уточняващи допълнителни молби се въвеждат страни и предмет, каквито не са заявявани с молбата, въз основа на която е образувано делото; молби за обезпечение на бъдещи искове са оставяни без движение с указания за внасяне на държавна такса и други, които пораждат съмнение за безпристрастност на съдията, тъй като обезпечителното производство не следва да продължава повече от един ден. Но по тези твърдяни нарушения съдът приел, че не може да направи задълбочено и аргументирано обсъждане, защото доказателствата по тях, ако въобще са събирани, са разпиляни, неподредени, без указание съответния препис от молба, жалба или съдебен акт по кой пункт или точка от предложението за дисциплинарно наказание се представя, кое твърдение за дисциплинарно нарушение обуславя и т.н.

1. Приел, че тази неподреденост и вероятна липса на доказателства в дисциплинарното дело би могла да бъде отстранена чрез указание до Висшия съдебен съвет, но в случая това не е необходимо, тъй като съдът установил съществени нарушения на процесуалните правила:

а) Висшият съдебен съвет е колективен, висш административен орган, който осъществява ръководство на структурите на съдебната власт и чиято основна цел е да осигурява нейната независимост. Едно от правомощията на Висшия съдебен съвет е да налага дисциплинарни наказания на съдиите, прокурорите и следователите - чл. 130, ал. 6, т. 2 от Конституцията, което той осъществява чрез правилата на глава ХI на Закона за съдебната власт и за неуредените въпроси - правилата на Административнопроцесуалния кодекс. Член 10, ал. 2 АПК изисква безпристрастност от органа, при осъществяване на правомощията му, чл. 35, ал. 1, предложение последно от ЗСВ урежда основанията за отвод на членовете на Съвета, а чл. 54, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗСВ регламентират правомощията на Инспектората.

Съдът приел, че членовете на Висшия съдебен съвет, които в предишното си служебно качество на инспектори са участвали при вземане на решението по чл. 54, ал. 2 ЗСВ, нямат право да участват в гласуването на решението на Висшия съдебен съвет по предложението на Инспектората, защото в осъщественото дисциплинарно производство те са били членове на колективния орган, направил предложението за налагане на дисциплинарното наказание. Това предишно качество на членовете на Съвета е обстоятелство, което поражда съмнение в тяхната безпристрастност. Приел, че е недопустимо оттеглянето на самоотвод, дори когато поради забраната този чл. на Съвета да участва в гласуването не може да се постигне необходимия кворум.

Съдът приел, че неизпълнението на задължението за отвеждане на чл. на Висшия съдебен съвет е съществено нарушение на принципа на безпристрастност и поради това е отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК във вр. с чл. 328 ЗСВ в случаите, когато без участието на подлежащия на отвод чл. на Съвета не са налице необходимите кворум и мнозинство. Позовал се на решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 6/2011 г.

б) Съдът приел, че участието на главния инспектор в разискванията, които Висшият съдебен съвет прави преди гласуването на предложението на Инспектората и това на дисциплинарния състав е съществено нарушение на принципа на равенство на страните в административния процес - чл. 8, ал. 1 АПК във вр. с чл. 328 ЗСВ. Това нарушение е съществено и поради това отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

в) Съдът приел, че съгласно чл. 320, ал. 4, изречение второ от ЗСВ за мотиви на решението на Висшия съдебен съвет се смятат мотивите на решението на дисциплинарния състав и изказаните съображения на членовете на Съвета. В случая Висшият съдебен съвет не приел мотивите на дисциплинарния състав, но членовете на Съвета, и в частност изложилият отрицателно становище Калин Калпакчиев, не посочил кои изводи на дисциплинарния състав счита за неправилни и по какви съображения. Поради това основаното на неговото предложение решение за наложеното дисциплинарно наказание е немотивирано - отменително основание по чл. 146, т. 3 във вр. с чл. 328 ЗСВ.

1. Приел, че останалите фактически и правни изводи на дисциплинарния състав по предложението на Инспектората в решение № 10-00-011 от 25.03.2013 г. са законосъобразни и обосновани.

Въз основа на изложеното съдът приел, че оспореното решение на Висшия съдебен съвет по т. 29 на протокол № 14 от 11.04.2013 г., с което на съдия Мария Георгиева е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност, е незаконосъобразно, отменил го и изпратил преписката на Висшия съдебен съвет за решаване на въпроса по същество. Съдът осъдил Висшия съдебен съвет да заплати на Мария Георгиева и на съда направените по делото разноски.

Крайният извод на съда е правилен.

IV. По съществото на спора:

При така установените по делото факти, фактически и правни изводи на съда, с оглед на доводите на касаторите в подкрепа на релевираните отменителни основания и възраженията на ответника по касационните жалби спорът по делото е досежно правилността на преценката на съда за допуснати от органа съществени нарушения на производствените правила. Въпросите, свързани с дисциплинарните нарушения - визирани в предложението на Инспектората и в решението на дисциплинарния състав, не са предмет на касационната проверка.

Три са установените от съда съществени нарушения на производствените правила.

1. Нарушение на принципа за безпристрастност на членовете на Висшия съдебен съвет:

Всяка държавата власт, независимо от сферата на обществения живот, винаги е обвързана с правни гаранции за нейното точно упражняване. Няма държавна власт, за която законодателят да не е предвидил принципи и правила за упражняване и инструментариум за обезпечаване на правомерното й упражняване. Един от принципите за упражняване на държавната власт е безпристрастността. Законодателят изисква субектът, който фактически упражнява държавната власт, да бъде в максимална степен чужд на съображения, които го отдалечават от целта и съдържанието на материалноправната норма и които позволяват или създават основателно съмнение за използване на властта за цели, различни от предвидените в правната норма.

Изключение не прави и колективният административен орган, който осъществява кадровата политика в съдебната власт - Висшия съдебен съвет. Тогава, когато кадровият орган упражнява правомощията си по глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на Закона за съдебната власт, той, по силата на чл. 328 ЗСВ, освен правилата, разписани в тази глава, прилага и правилата на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на това, както обосновано сочи в мотивите си първоинстанционният съд, за Съвета е приложима и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 АПК. Нормата изисква изрично органът да упражнява властта си безпристрастно. Наред с това чл. 35, ал. 1 ЗСВ регламентира също изрично задължението на члена на Висшия съдебен съвет да не участва в гласуването на решение, за което е налице някоя от посочените в нормата хипотези, тъй като те създават достатъчно обосновано съмнение за пристрастност. Освен решение, което се отнася лично до члена на Съвета, съответно до определения в нормата кръг от негови роднини, законодателят е формулирал и една обща предпоставка - други обстоятелства, които пораждат съмнение в безпристрастността на члена на Съвета.

Спорът по делото е участието на члена на Висшия съдебен съвет в предишно служебно качество при вземане на решението за сезиране на Висшия съдебен съвет с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мария Георгиева - дисциплинарно освобождаване от длъжност, представлява ли друго обстоятелство, което поражда съмнение в неговата безпристрастност. Съгласно чл. 132а, ал. 1 от Конституцията Инспекторатът е колективен орган, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗСВ главният инспектор и инспекторите извършват проверки, чрез които Инспекторатът осъществява дейността си. Но отделните инспектори не могат да сезират Висшия съдебен съвет с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи. Член 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ определя, че това е компетентен да направи само Инспекторатът. Решенията си Инспекторатът взема с мнозинство повече от половината от членовете си - чл. 54, ал. 2 ЗСВ.

Следователно, без да формира обща воля за сезиране на дисциплинарнонаказващия орган Инспекторатът не може да упражни валидно правомощието си по дисциплинарната отговорност на проверявания съдия, прокурор, следовател. Общата воля колективният орган формира, когато мнозинството от членовете му са убедени в правилността на изводите и предложението, направено от извършилия проверката инспектор. От доказателствата по делото е видно, че решението на Инспектората за сезиране на Висшия съдебен съвет с предложение за налагане на най-тежкото наказание, е взето с исканото от закона мнозинство. Фактът, че гласуването е тайно, не може да обоснове неангажираност с решението на инспекторите, които са гласували против предложението. Именно защото гласуването е тайно не е ясно кои точно инспектори не са били съгласни с предложението - още повече, че в случая от девет гласували седем са били съгласни и двама - несъгласни, а от тези девет общо гласували инспектори пет са настоящи членове на Висшия съдебен съвет.

Колективно формираната воля на Инспектората прави неоснователно твърдението на касаторите, че само за инспектора, който е извършил проверката, е налице обстоятелство, което поражда съмнение в безпристрастността му. Ако останалите членове от мнозинството на Инспектората не са били убедени в правотата на направените от проверяващия инспектор констатации и предложение, те не биха гласували и органът не би формирал воля. Поради това точно толкова, колкото за члена на Висшия съдебен съвет, който в качеството си на инспектор е извършил проверката, са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в безпристрастността му, точно толкова и точно същите обстоятелства пораждат основателно съмнение за безпристрастността и на останалите членове на Съвета, които са участвали във формирането на колективната воля на Инспектората. При гласуване на предложението по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ няма никаква разлика между инспектора, който е извършил проверката, и инспекторите, които не са участвали в проверката. Всички те имат еднакви права и еднакво участват във формирането на общото решение на колективния орган. За това неоснователно е твърдението на Инспектората, че "обвързан със случая е бил само един от инспекторите, който е направил проверката".

Няма спор, че всеки чл. на Висшия съдебен съвет сам преценява налице са спрямо него обстоятелства за отвод, но следва да се прави разлика между самостоятелността на преценката и контрола за законосъобразност на тази преценка. Липсата на обстоятелствата по чл. 35, ал. 1 ЗСВ е изискване за законосъобразност на решението на Висшия съдебен съвет и съдът е длъжен да провери спазването им, когато извършва проверка на акт на Съвета. Именно в хода на тази преценка съдът проверява законосъобразността на решението на отделния чл. на колективния орган да не се отведе. Касаторите твърдят, че предишното служебно качество на членовете на Висшия съдебен съвет не е обстоятелство, което сочи на предубеденост и пристрастност, тъй като в хода на дисциплинарното производство, със способите на правото се установява дали са налице основания за налагане на дисциплинарно производство.

Първо, способите на правото са тези, чрез които се формира както волята на Инспектората да сезира дисциплинарнонаказващия орган, така и волята на самия дисциплинарнонаказващ орган да наложи наказание. И в двата случая само и въз основа на установени в правна норма правомощия и производства (способи за установяване на факти, права и задължения на участващите в производството) се формира воля на колективен орган за настъпване на определени правни последици.

И второ, в конкретния случай, поради броя на участващите и в двата органа лица, без участието на петимата членове на Висшия съдебен съвет - бивши инспектори, нито Инспекторатът би могъл да вземе решение с необходимия кворум и мнозинство, нито Висшият съдебен съвет. Решението на Инспектората е взето при участие на девет инспектори, в т.ч. главният инспектор, което с оглед на чл. 54, ал. 2 ЗСВ математически означава, че без петимата инспектори, които впоследствие са и членове на Висшия съдебен съвет, Инспекторатът не би могъл да формира мнозинство и да вземе това решение. Същото е вярно и за Висшия съдебен съвет. Съгласно чл. 320, ал. 4 ЗСВ Висшият съдебен съвет взема решението си за налагане на дисциплинарно наказание с мнозинство повече от половината от членовете му. При това законово изискване, дори да не се отчита първото гласуване за предложението на члена на Висшия съдебен съвет, което не е събрало необходимото законово мнозинство от петнадесет гласа, то при второто гласуване, при което петнадесет члена на Съвета са гласували за наказанието дисциплинарно освобождаване от длъжност, без гласовете на четиримата членове на Съвета, които са и бивши инспектори - Милка Итова, Мария Кузманова, Ясен Тодоров и Васил Петров (при упражнен отвод на члена на Съвета Незабравка Стоева), е видно, че Висшият съдебен съвет не би могъл да вземе решение.

Тайният вот не позволява да се установи за или против са гласували тези членове на Висшия съдебен съвет, но установяването му не и относимо, тъй като не индивидуалната воля на членовете на Съвета е релевантна и следователно правопораждаща, а неговата колективна воля. Както сочи в мотивите си и първоинстанционният съд именно невъзможността на колективния орган, без участието на членовете, за които се твърди пристрастие, да вземе решение с необходимия кворум и мнозинство, е критерият за преценка налице ли е съществено нарушение на производствените правила. Този критерии е посочен изрично и в решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 6/2011 г. В случая такова нарушение е налице, тъй като без участието на посочените членове на Съвета - бивши инспектори, решението на Съвета би било взето при нарушение на изискванията за мнозинство. Това дава достатъчно основание да се направи обосновано заключение за пристрастност на четиримата членове на Съвета.

Основният аргумент за този извод е, че и Инспекторатът, и Висшият съдебен съвет правят преценка на един и същ релевантен факт - за установените дисциплинарни нарушения на съдията какво дисциплинарно наказание следва да бъде наложено. Обстоятелството, че част от дисциплинарните нарушения дисциплинарният съвет е приел, че не са осъществени, не променя същността на преценката досежно вида на дисциплинарното наказание. Именно тази идентичност на преценката, която двата колективни органа правят на тежестта на допуснатите от съдията нарушения, е обективният факт, който дава достатъчно основание да се приеме наличие на лична убеденост при гласуването в Инспектората и предубеденост при гласуването във Висшия съдебен съвет за точно определения вид дисциплинарно наказание независимо от обема и характера на установените дисциплинарни нарушения. Законодателят е създал за такива случаи правната възможност за отвеждане, която е обективната гаранция за безпристрастно взетото решение на колективния орган, но четиримата членове на Висшия съдебен съвет са преценили, че не следва да я приложат. Това прави извода на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на производствените правила правилен и обоснован.

Касаторът - Висшият съдебен съвет, сочи като довод за неправилност на извода на съда за допуснатото съществено нарушение на производствените правила правомощието на членовете на Съвета по чл. 312, ал. 1, т. 4 и чл. 316, ал. 3 ЗСВ. Вярно е, че целта на решението на Инспектората и на предложението на най-малко една пета от членовете на Съвета е една и съща - да се упражни дисциплинарната власт на кадровия орган. И решението, и предложението целят да сезират компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Но когато членове на Висшия съдебен съвет са взели участие във формиране на волята на Инспектората да сезира Съвета, те, при вземане на решението на Съвета, вече са изразили валидно своето становище по въпроса за дисциплинарните нарушения и дисциплинарното наказание. Последвалото им участие във формирането на волята на Съвета за налагане на същото това наказание е след изградено, демонстрирано и обективирано в правна форма становище по въпроса, независимо, че Инспекторатът не е дисциплинарнонаказващ орган. Тоест становището на тези членове на Съвета е второ такова, направено след вече изразено от тях мнение в друго качество. Това дава достатъчно основания да се приеме, че това второ становище може да бъде предубедено.

Когато членовете на Висшия съдебен съвет го сезират с искане за образуване на дисциплинарно производство те не са изразили преди това становище по въпроса в качеството си на чл. на друг орган, а изразяват своето убеждение в качеството си на чл. на същия този орган, че на съответния съдия е необходимо да се наложи дисциплинарно наказание и чрез сезирането на Съвета търсят постигането на законово установеното мнозинство от същия този Съвет, в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган. Те не са изразявали преди това, в качеството си на членове на друг орган, становище по въпроса, поради което не е налице тяхна предубеденост, а убеденост за необходимостта от налагане на наказание.

Същото е относимо и за членовете на дисциплинарния състав. Членовете на дисциплинарния състав са членове на самия дисциплинарнонаказващ орган. Те извършват определени действия от дисциплинарното производство, които законодателят е преценил, че могат да бъдат извършени не от дисциплинарнонаказващия орган в своята цялост. Тези действия могат да бъдат извършени само след като самият дисциплинарнонаказващ орган първо, образува дисциплинарното производство, и второ, възложи - чрез жребий, извършването им. Това категорично доказва, че членовете на дисциплинарния състав нямат формирано предварително становище по въпроса за дисциплинарната отговорност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Напротив, те формират такова в резултат на проведените в хода на дисциплинарното производство действия, представят това свое становище на дисциплинарнонаказващия орган като очакват, както и членовете на Съвета, които са направили предложението, да постигнат законово установеното мнозинство относно обективираната в решението им убеденост (а не предубеденост) за отговорността на магистрата.

Видно от изложеното доводите на касаторите за неправилност на съдебното решение поради констатирани от съда основателни съмнения за предубеденост на четирима от взелите участие в гласуването членове на Съвета са неоснователни.

1. Нарушение на принципа на равенство на страните в дисциплинарното производство:

Съдът приел, че участието на главния инспектор в разискванията, които Висшият съдебен съвет прави преди гласуването на предложението на Инспектората и това на дисциплинарния състав е съществено нарушение на принципа на равенство на страните в административния процес - чл. 8, ал. 1 АПК във вр. с чл. 328 ЗСВ. Доводите на касаторите са два: разпоредбата на чл. 60 ЗСВ, която според тях определя правомощието на главния инспектор като такова по закон, а не на страна в дисциплинарно производство, и непровеждането от Висшия съдебен съвет на производство, като това пред дисциплинарния състав, а финализиране на производството с дадените от закона правомощия.

Вярно е, че чл. 60, ал. 2 ЗСВ изрично регламентира правото на главния инспектор да участва в заседанията на Висшия съдебен съвет като изрично изключва възможността той да участва в гласуването (последното видно е вписано от законодателя само за пределна ясно, тъй като главният инспектор не е чл. на Висшия съдебен съвет - чл. 130, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията). Какво следва от уреденото в закона право на главния инспектор да участва в заседанията на Висшия съдебен съвет?

Правомощията на Висшия съдебен съвет са конституционно определени - чл. 130, ал. 6 от Конституцията. Дейностите, които той извършва в изпълнение на тези правомощия са определени в чл. 30, ал. 1 ЗСВ. Правомощията на Инспектората са също конституционно определени - чл. 132а, ал. 6, 8 и 9 от Конституцията и чл. 54, ал. 1 ЗСВ. Правомощията на главния инспектор са определени в чл. 60, ал. 1 ЗСВ. Анализа на посочените разпоредби сочи, че между правомощията на Висшия съдебен съвет и тези на Инспектората, и в частност на главния инспектор като негов представител, е налице съществено различие. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, отправя сигнали, предложения и доклади, предоставя публично информация за дейността си, докато Висшият съдебен съвет е "висш административен орган, който осъществява ръководството на структурите на съдебната власт" (решение № 8 от 15.09.1994 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 9/1994 г. решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 6/2011 г.). Тази разлика в компетентността на двата органа сочи, че правото на главния инспектор на участие в заседанията на Висшия съдебен съвет не може да надхвърля неговата компетентност. Поради това и в съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове правото на главния инспектор да участва в заседанията на Висшия съдебен съвет следва да бъде тълкувано с оглед на точния смисъл на чл. 60, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 ЗСВ.

Проявление именно на така очертаната компетентност на Инспектората е неговото право по чл. 318, ал. 4, чл. 320, ал. 5, чл. 323, ал. 1 ЗСВ. Проявление на тази негова компетентност е и участието на главния инспектор в изслушването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на заседанието на Висшия съдебен съвет на основание чл. 6, т. 29 от Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация. Изслушването, което дисциплинарнонаказващият орган прави на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, е етап от провежданото от Съвета дисциплинарно производство. То започва с решението на Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарно производство по реда на чл. 316, ал. 2 ЗСВ, продължава с избирането на дисциплинарен състав - чл. 316, ал. 3 ЗСВ, с дейността на дисциплинарния състав - чл. 316, ал. 4 и 5, чл. 317, 318, 319, 320, ал. 1 ЗСВ, както и с разглеждането на предложението на дисциплинарния състав по чл. 320, ал. 2 ЗСВ. Всички тези действия на Висшия съдебен съвет са част от дисциплинарното производство и в своята съвкупност представляват именно това производство, което завършва с решението на Висшия съдебен съвет по чл. 320, ал. 3 ЗСВ.

Факта, че Висшият съдебен съвет провежда части от дисциплинарното производство в рамките на своите заседания, а част от производството се провежда извън заседанията - на заседания на дисциплинарния състав, не означава, че дисциплинарното производство е само и единствено в рамките на дейността на дисциплинарния състав. Това твърдение на касаторите би поставило извън рамките на дисциплинарното производство изслушването на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице пред Висшия съдебен съвет, както и разискванията на Висшия съдебен съвет във връзка с твърдяните дисциплинарни нарушения и предложените за тях дисциплинарни наказания. Абсурда на това твърдение е очевиден в контекста на чл. 320, ал. 4 ЗСВ, съгласно който за мотиви на решението на Висшия съдебен съвет се смятат и изказаните съображения от членовете на Съвета именно в хода на разискванията. Няма как мотивите на акта да бъдат създадени извън дисциплинарното производство.

Горното е видно от протоколите на заседанията на Висшия съдебен съвет, проведени на 21.02.2013 г. и на 11.04.2013 г. На тези заседания главният инспектор, след напускане на заседанието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, изложил подробно становище по изводите на дисциплинарния състав и обосновал законосъобразността на изводите, направени в предложението на Инспектората. На заседанието от 21.02.2013 г. е проведен задълбочен диалог между главния инспектор и дисциплинарния състав досежно установените факти и тяхната оценка. Вярно е, че не са въвеждани нови факти и обстоятелства извън тези, установени с акта на Инспектората, но е обсъждана преценката на дисциплинарния състав на приетите от него за установени и за неустановени дисциплинарни нарушения, включени в предложението на Инспектората. Наред с това главният инспектор изразил многократно оценка на фактите и с това обосновал необходимостта от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. По този начин той активно участвал в дисциплинарнонаказващата дейността на Висшия съдебен съвет, а такова правомощие главният инспектор няма. Компетентността на Инспектората се изчерпва с възможността да направи предложение, да го защитава пред дисциплинарния състав и в хода на разискванията във Висшия съдебен съвет в присъствието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Принципът на равенство на страните в дисциплинарното производство изключва възможността главният инспектор, в качеството си на вносител на предложението за дисциплинарно наказание, да може да участва в разискванията на дисциплинарнонаказващия орган извън тези, които стават в присъствието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Следва изрично да се посочи, че правилността на доводите на главния инспектор за налагане на най-тежкото наказание не са предмет на проверка в настоящото съдебно производство и не могат да обосноват законосъобразност на действията му.

Видно от изложеното главният инспектор не е част от дисциплинарнонаказващия орган и неговото право на участие в заседанията на Висшия съдебен съвет не може да породи правомощие за участие и в разискванията на Висшия съдебен съвет извън тези, с участието на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Принципът на равенство на страните в дисциплинарното производство означава равенство в процесуалните възможности и следователно равенство във възможностите за защита на съответните права и интереси. Възможността главният инспектор да участва в разискванията на дисциплинарнонаказващия орган, без тази възможност да е предоставена в същия обем и на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, категорично означава неравенство в процесуалните възможности. Допуснато нарушение, според настоящия състав, е на принцип в дисциплинарното производство - чл. 328 ЗСВ във вр. с чл. 8 АПК, поради което е съществено.

Като приел, че в конкретния случай, решението на дисциплинарнонаказващия орган е взето в нарушение на принципа на равенство съдът направил правилен и обоснован правен извод.

1. Нарушение на изискването за мотивиране на решението на Висшия съдебен съвет:

Съгласно чл. 320, ал. 4 ЗСВ решението на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание се мотивира като за негови мотиви се смятат мотивите на решението на дисциплинарния състав и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. В случая, тъй като Висшият съдебен съвет не приел предложението на дисциплинарния състав за вида на дисциплинарното наказание следва от станалите в Съвета разисквания да се установи първо, приел ли е Висшият съдебен съвет фактите, така както са установени от дисциплинарния състав и ако не, какви факти е приел за доказани, и второ, какви са мотивите му за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Видно от решение № 10-00-011 от 25.03.2013 г. дисциплинарният състав не приел за доказани всички твърдяни в предложението на Инспектората дисциплинарни нарушения. От многобройните посочени в предложението на Инспектората дисциплинарни нарушения (виж по-горе т. III. 3) дисциплинарният състав приел за доказани три (т. III. 9). По отношение на останалите дисциплинарни нарушения дисциплинарният състав приел, че не е налице субективния елемент на нарушението.

На заседанието на 21.02.2013 г. членът на Висшия съдебен съвет Галя Георгиева, направила предложение за налагане на най-тежкото наказание, което мотивирала с "констатациите в Инспектората" и в частност с установеното според нея дисциплинарно нарушение в контекста на постановена от съдия Мария Георгиева отмяна на обезпечителни заповеди. Това дисциплинарно нарушение дисциплинарният състав приел, че не е извършено поради липса на вина, докато г-жа Георгиева счела, че установените от Инспектората факти го доказват. Именно това нарушение мотивирало г-жа Георгиева да предложи най-тежкото дисциплинарно наказание.

На заседанието на 21.02.2013 г. несъгласие с изводите на дисциплинарния състав досежно нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ във връзка с частно гражданско дело № 5358/2011 г., както и досежно значението на установеното заболяване на съдия Мария Георгиева за забавянето на административните дела изразил и членът на Съвета Галина Карагьозова. С оглед на изразеното несъгласие с преценката на дисциплинарния състав г-жа Карагьозова изложила мнение за изключително занижено наказание за доказаните, според нея, дисциплинарни нарушения.

На същото заседание становище досежно порочността на установената и от дисциплинарния състав, но приета за осъществена не по вина на съдия Мария Георгиева, порочна практика да се подават множество молби за обезпечение като впоследствие се оттеглят всички с изключение на тази, която била разпределена на "правилния" съдия изразил и председателят на Върховния касационен съд. Той изрично подчертал, че в дисциплинарното дело, според него, се съдържат достатъчно данни за тази порочна практика, а отрицателните последици от нея са общоизвестни.

На заседанието на 11.04.2013 г. членът на Съвета Калин Калпакчиев фактически приел за доказани от данните по дисциплинарното дело всички твърдяни от Инспектората дисциплинарни нарушения (т. III. 10). Така той счита, че съдия Мария Георгиева забавила изготвянето на съдебни актове по 44 административни дела, а дисциплинарният състав приел този факт за недоказан поради липса на вина на привлеченото към административна отговорност лице. Членът на Съвета счита, че по частно гражданско дело № 5358/2011 г. и № 10394/2011 г. съдия Мария Георгиева допуснала сериозни нарушения на служебните си задължения, докато дисциплинарният състав приел, че такива не са допуснати. Налице е различие между установеното от дисциплинарния състав и соченото от члена на Съвета досежно заобикаляне на установения с Правилника ред за подаване на молби от страните по делата като членът на Съвета посочил конкретно частно гражданско дело № 4906/2011 г., както и посочил дела, по които съдията се произнесъл свръх бързо. Приел, че е допуснато нарушение на чл. 9 ЗСВ като посочил за пример частно гражданско дело № 4944/2011 г. Посочил порочната практика да се подават многобройни молби за обезпечение до Софийски градски съд, които впоследствие били оттеглени, за да останат само тези, които са разпределени на съдия Георгиева. Посочил за пример частно гражданско дело № 9712/2011 г.

За да мотивира предложението си за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание членът на Съвета Калин Калпакчиев посочил също, че установените нарушения показват "системност и многобройност на нарушенията, свързани с неизпълнение на служебни задължения, действия и бездействия, които необосновано забавят производството по делата, както и неспазването на сроковете, предвидени в процесуалните закони", което го мотивира да предложи най-тежкото наказание.

Видно от изложеното членове на Съвета в своите изказвания изразили несъгласие с изводите на дисциплинарния състав досежно приетите за недоказани визирани в предложението на Инспектората дисциплинарни нарушения. Те счели, че фактите, установени в хода на дисциплинарното производство, доказват твърдяните в предложението на Инспектората дисциплинарни нарушения. Следователно на първия от посочените по-горе въпроси следва да се отговори, че от изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет може да се направи извод кои факти Съветът приел за доказани и въз основа на това кои дисциплинарни нарушения приел за осъществени от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Дали така изложените фактически основания за твърдяните дисциплинарни нарушения са наистина доказани и дали въз основа на тях може да се направи обоснован извод за осъществяване на твърдяните дисциплинарни нарушения е въпрос на спора по същество.

В изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет - Галя Георгиева, Галина Карагьозова и Калин Калпакчиев, също така са посочени и фактически основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Видно е, че дисциплинарнонаказващият орган мотивирал решението си с многобройността, системността и последиците от установените дисциплинарни нарушения. Дали тези фактически основания са обосновани и доказани е въпрос на спора по същество.

Изложеното дава основание на настоящия състав да приеме за неправилен извода на първоинстанционния съд за немотивираност на решението на Висшия съдебен съвет. Немотивиран е този акт, за приемането на който органът не е изложил фактически и правни основания или изложените са неотносими към предмета на акта или представляват общо, неиндивидуализирано изложение на факти, които не могат да бъдат конкретно обвързани с диспозитива на оспорения акт. В случая органът, чрез фикцията на чл. 320, ал. 4, предложение второ от ЗСВ, изложил фактически и правни основания за решението си. Така изложените мотиви са относими към решението, те са конкретни, касаят фактите и субективното отношение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице към твърдяните дисциплинарни нарушения. Доколко тези мотиви са обосновани и правилни, с оглед на визираните в чл. 309 ЗСВ релевантни за налагане на дисциплинарното наказания обстоятелства, е въпрос на преценка на материална законосъобразност на акта.

Тази неправилност на извода на съда, при установената от настоящата инстанция правилност на съдебното решение в частта досежно допуснатите от Висшия съдебен съвет две съществени нарушения на производствените правила, не води до промяна на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет по т. 29 от 11.04.2013 г., с което на Мария Иванова Иванова е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди ответниците да заплатят на Мария Иванова Иванова направените за настоящата инстанция разноски по делото. Доказателства за такива по делото не са ангажирани, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд