Решение № 6788 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2015 г.

Решение № 6788 от 7.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. Образувано е по касационната жалба на С. И. Б. и Ю. Ж. Б., подадена чрез адв. Н. Александров, против решение № 701 от 25.03.2015 г., постановено по адм. дело № 3650/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № ЖН-30/03.11.2014 г., издадена от Кмета на район "Аспарухово" - община Варна. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяването на друго, с което жалбата да бъде уважена. Ответните страни - Кметът на район "Аспарухово", Община Варна, Ж. Ю. Б. и И. Ю. Б., не изразяват становище по касационната жалба и не се представляват в съдебно заседание. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ю. Ж. Б., С. И. Б. и Ж. Ю. Б. против Заповед № ЖН-30/03.11.2014 г., издадена от Кмета на район "Аспарухово", община Варна, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС е прекратено наемното правоотношение между район "Аспарухово" и жалбоподателите и другия чл. на семейството И. Ю. Б. относно жилище, частна общинска собственост, находящо се в гр. Варна, ж. к. "Дружда", бл. 11, вх. В, ет. 3, ап. 23, и е определен 30-дневен срок за опразване на същото считано от датата на връчване на посочената заповед. От фактическа страна по делото е установено, че първоначално С. И. Б. и семейството й са били настанени в част от горепосочено жилище, като на по - късен етап със заповед № ЖН-1/12.07.2011 г. са били пренастанени в цялото жилище. Въз основа на горепосочената заповед, между кмета на район "Аспарухово", община Варна и С. И. Б. е сключен договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 19.10.2011 г., като в раздел II "Срок на договора", чл. 2 от него изрично е посочено, че той се сключва за срок от 3 г., считано от датата на подписването му - т. е. до 19.10.2014 г. С писмо рег. № УСКОР14002366АС/03.09.2014 г. С. И. Б. е била уведомена, че заповедта за настаняването й в общинското жилище изтича на 19.10.2014 г., както и че наемното правоотношение може да бъде продължено на основание чл. 21, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ). Съответно на 11.09.2014 г. Балева е подала заявление за продължаване на срока на договора за наем на общинския имот, но видно от решение 5-2-8 по протокол № 5 от 09.10.2014 г., комисията не е удовлетворила заявлението й. Направено е било и предложение към кмета на район "Аспарухово", община Варна за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ поради изтичане на срокът за настаняване. Във връзка с решението на комисията е издадена и заповедта предмет на производството пред административния съд. Въз основа на събраните доказателства, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от административния орган в рамките на неговата компетентност, в изискуемата форма и съдържание. Прието е, че оспореният административен акт е издаден при съществуване на посочени в него материалноправни предпоставки, попадащи и в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ - общинското жилище се държи без правно основание, поради изтекъл срок на наемното правоотношение и не страда от пороците посочени в чл. 146 от АПК. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице отменителните основания, посочени от касаторите. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите данни за правилното решаване на спора, като при събирането и обсъждането на доказателствата по делото не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Доказателствата са обсъдени по отделно и в съвкупност, както и във връзка с възраженията на страните. . Съгласно приложимата норма - чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване, като наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта за прекратяването се посочват както основанието за прекратяване на наемното правоотношение, така и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец - чл. 46, ал. 2 от ЗОС. Правилно е прието от съда, че в случая наемното правоотношение е възникнало въз основа на настанителна заповед, издадена от Кмета на район "Аспарухово", община Варна, но неправилно решаващият извод на съда за наличието на хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС е обоснован с изтичането на срока на наемния договор между общината и С. И. Б. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС говори за "изтичане на срока за настаняване". Както правилно е посочил административният съд, наемното правоотношение възниква по силата на настанителната заповед, поради което изтичането на срока на наемния договор не въздейства върху правоотношението, релевантен е срокът за настаняване, посочен в настанителната заповед. В конкретния случай, срокът за настаняване, посочен в последната настанителна заповед - № ЖН-1/12.07.2011 г. е бил тригодишен и е изтекъл на 19.10.2014 г. Тоест, към датата на издаване на обжалваната заповед, срокът на настаняване е изтекъл, поради което хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС е била налице. Основателно е прието от съда, че фактическото и правно основание на заповедта са установени по делото. Решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение на Административен съд Варна следва да се потвърди. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,