Решение № 9377 от 9.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Държавна консолидационна компания ЕАД против Решение 20/13.02.2023 г., постановено по административно дело 263/2022 г. по описа на Административен съд Ямбол. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед ДК-11-Я-002/05.09.2022 г. на Началника на РДНСК Ямбол, с която е отменено Разрешение за строеж 86/23.08.2022 г., издадено от Главния архитект на Община Елхово за Ремонт и възстановяване на язовирна стена Пчела и съоръженията към нея. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанието по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда изводи за незаконосъобразност на разрешението за строеж. Ответната страна ДНСК се представлява от юрисконсулт Стойнов, който оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Останалите ответни страни - Главен архитект на Община Елхово и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита съдебния акт за правилен, поради което предлага да бъде потвърден. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав споделя възприетите от първостепенния съд правни изводи, тъй като са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон. Установени са редица нарушения на материалния закон, допуснати от административния орган при издаване на разрешението за строеж, които в своята съвкупност са съществени и обуславят неговата незаконосъобразност. На първо място, действително в строителното разрешение не се съдържат всички относими за случая факти, след като в него не са посочени конкретните поземлени имоти, в които е ситуиран строежа. На следващо място и предвид влязлата в сила Заповед ДК-09-Я-2/27.09.2021 г. на Началника на РДНСК Ямбол, верен е изводът на съда за допуснато нарушение на изискването по чл. 148, ал. 7 ЗУТ, съгласно което разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Съществено е допуснатото нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 4 ЗУТ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че Държавна консолидационна компания ЕАД, в чиято полза е издадено процесното разрешение за строеж, няма качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Правилен е изводът на съда и за констатираното нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 8 ЗУТ, изразяващо се в липсата на влязло в сила разрешително за водовземане или ползване или разрешително за заустване на отпадъчни води, издадено по реда на Закона за водите. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на съдебния акт, който е мотивиран и обоснован, доколкото въз основа на правилно установени обстоятелства са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Административен съд Ямбол е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ДНСК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,