Решение № 6598 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2018 г.

Решение № 6598 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14425/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Х., действащ чрез законния си представител – П. Х., баща, [населено място], [адрес] срещу Решение № 119 от 15.10.2018 г. на Административен съд, гр. Ш., постановено по административно дело № 200/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска на г-н Христов с правно основание по чл. 256, ал. 1 АПК срещу неоснователно бездействие на директора на Средно училище "Йоан Екзарх Български", гр. Ш..

I. С. на страните:

1. Касационният жалбоподател - П. Х., действащ чрез законния си представител – П. Х., баща, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че искът по чл. 256 АПК е недоказан. Сочи отделни цитати от мотивите на съда и счита същите за объркващи. Счита за отделен въпроса за правния интерес, който не е коментиран от съда. Неправилно съдът прилага разпоредбата на чл. 45, ал. 1 и 2 от Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование (Наредба № 10). Счита, че в случая не става въпрос за това колко заявления следва да бъдат подадени, а за административен произвол с отказа да бъдат приетите документите. Съдът превратно е тълкувал чл. 256, ал. 1 АПК досежно четиринадесетдневния срок като не е приел, че това не е срок за действие на органа, а срок за упражняване на правото на защита.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество като уважи иска. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Касаторът се представлява от адв. Р. С., Адвокатска колегия, гр. Ш..

1. Ответникът по касационната жалба – директорът на Средно училище "Йоан Екзарх Български", счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът правилно е установил релевантните факти и приложил материалния закон – чл. 45 от Наредба № 10. Не са налице твърдяната необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като съдът правилно е приел, че по силата на закона за него не е възникнало задължение за извършване на фактическо действие – приемане на заявление за кандидатстване и участие в класиране за прием в пети клас.

М. съда да остави без уважение касационната жалба. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Т. В., Адвокатска колегия, гр. Ш..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 10.04.2018 г., със Заповед № 1199-685, издадена на основание чл. 258, ал. 1 и чл. 259 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и чл. 45, ал. 1 и 2 от Наредба № 10, директорът на Средно училище "Йоан Екзарх Български" е назначил комисия за прием във втори – седми клас на ученици като е определил и задълженията на комисията.

1. На 31.05.2018 г. с решение по Протокол № 139-1, Педагогическият съвет на Средно училище "Йоан Екзарх Български" решава приемът в пети клас за учебната 2018/2019 г. да бъде извършен до попълване на свободните места в обособените четири паралелки.

1. На 19.06.2018 г. бащата на И. Х. – П. Х., е посетил Средно училище "Йоан Екзарх Български", за да подаде документите на сина си за кандидатстване в училището. Към документите е било приложено заверено копие на удостоверение за завършен начален етап на основно образование на детето.

1. На 19.06.2018 г. назначената със Заповед № 1199-685 комисия е отказала да приеме документите, представени от г-н Христов, тъй като удостоверението за завършен начален етап на основно образование на детето И. Х. е било представено в заверено копие, а не в оригинал.

1. На 19.06.2018 г. заместник-директорът на Средно училище "Йоан Екзарх Български" също е отказал приемането на документите.

1. На 19.06.2018 г. г-н Христов подава до Административен съд, гр. Ш., искане по чл. 256, ал. 1 АПК за отказа да се приемат документите на детето му.

1. На 20.06.2018 г. съдът оставя искането на г-н Христов без движение като му указва да уточни претенцията си – по чл. 256 или 257 АПК е подадена.

1. На 21.06.2018 г. г-н Христов подава документите на сина си по пощата като същите са приети от училището.

1. На 21.06.2018 г. директорът на Средно училище "Йоан Екзарх Български" изпраща на г-н Христов уведомление, че детето му е прието в V "в" клас на училището по първо желание. Уведомлението не е връчено на г-н Христов, тъй като се е върнало от посочения адрес като непотърсено.

1. На 29.06.2018 г. г-н Христов подава уточняващ иск като сочи, че искът е по чл. 256 АПК.

1. Към 25.09.2018 г. в V "в" клас е налично едно свободно място за ученик.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че искането е допустимо – подадено е от лице с правен интерес, адресат на твърдяното неизвършено фактическо действие – прием на заявление, в срока по чл. 256, ал. 1 АПК. Съдът приема, че в съответствие с разпоредбата на чл. 45 от Наредба № 10 директорът на училището е издал заповед за определяне на комисия за приемане на заявленията и извършване на регламентираните в наредбата дейности. За безспорно установено съдът приема, че на 19.06.2018 г. е отказано приемането на заявлението и документите на ученика И. Х., но на 21.06.2018 г. същите са приети и желанието на детето е удовлетворено като е прието в 5 "в" клас на училището. С оглед на това съдът приема, че не е налице бездействие по смисъла на чл. 256 АПК.

Съдът приема, че за органа не е било налице и задължение, възникнало пряко по силата на закона, за приемане на заявлението на 19.06.2018 г. с оглед на разпоредбите на чл. 77 във вр. с чл. 45 и 46 от Наредба № 10, които изискват представянето на оригинала на удостоверението за завършен начален етап на основното образование.

Въз основа на горното съдът прави извод за неоснователност на искането по чл. 256 АПК и го отхвърля.

Решението е недопустимо.

V. По съществото на спора:

Процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК, редакция към процесния период, са надлежна страна - всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което административният орган е задължен по закон и което не е извършил към датата на подаване на исковата молба след като е бил надлежно сезиран; интерес от търсената защита, който трябва да бъде prima facie установим; процесуална правоспособност и подведомственост на делото на съда. Процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са процесуална дееспособност, представителна власт, когато процесуалните действия се извършват от пълномощник, и редовност на искането. Наличието или не на задължение за действие произтичащо пряко от нормативен акт е материалноправна предпоставка за основателност на иска.

Видно от доказателствата по делото между страните не е спорно, че два дена след като касаторът е сезирал органа с искане за извършване на фактическо действие и след като е сезирал съда претендираното фактическо действие е извършено – заявлението и документите на ученика са приети и самият той е приет за ученик в училището. С оглед на това, към датата на постановяване на обжалваното решение не е била налице процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК, редакция към процесния период – не е било налице неизпълнено от органа претендирано фактическо действие. Липсата на твърдяното бездействие от страна на органа лишава съдебното производство от предмет, защото защитата, която съдът може да даде чрез осъдителното си решение е да осъди органа да извърши претендираното действие – чл. 256, ал. 3 АПК. При положение, че два дена след сезирането на съда твърдяното фактическо бездействие е прекратено и претендираното фактическо действие е извършено, то съдът, дори и да установи основателност на искането към датата на подаването на иска не би могъл да осъди органа да извърши действието, тъй като то вече е извършено. Съдебното решение би било лишено от смисъла.

За процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство съдът е длъжен да следи на всеки етап от разглеждането на делото и при установяването на абсолютна процесуална пречка, каквато е прекратяването на твърдяното бездействие и изпълнението на претендираното действие, да прекрати съдебното производство. Като не е отчел наличието на абсолютна процесуална пречка за допустимост на искането съдът се е произнесъл по едно недопустимо искане, което прави решението му недопустимо. Съдът следва да го обезсили и да прекрати съдебното производство.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Средно училище "Йоан Екзарх Български" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Дължими обаче са единствено разноските за първоинстанционното съдебно производство, тъй като поведението на ответника е станало причина за завеждането на иска. Разноските на касатора за първата инстанция са в размер на 10, 00 лв. държавна такса и 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.06.2018 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За касационната инстанция на касатора не се дължат разноски, тъй като жалбата му фактически не е уважена.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 78, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Средно училище "Йоан Екзарх Български" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените за касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 700, 00 лв. адвокатско възнаграждение – договор за правна защита и съдействие № 90892 от 05.11.2018 г., и банково извлечение от 07.11.2018 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд