Решение № 12050 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2018 г.

Решение № 12050 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" гр. София, чрез процесуален представител, против решение № 793 от 27.04.2018 г., постановено по адм. дело № 40/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед № 4430 от 6.12.2017 г. С посочената заповед на Г. С., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на длъжност митнически инспектор в митница Югозападна, с ранг III –ти младши, без предизвестие и на осн. чл. 108, ал. 2 от ЗДСл същият не запазва придобития ранг на държавна служба. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът Г. С., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Съображения излага в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, като в хода на производството по издаването и не са допуснати процедурни нарушения, които да водят до нейната отмяна, но същата е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че заповедта не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Стойчев, уронващи престижа на службата, а изводът за нарушения на правилата от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/ и от Кодекса за поведение на митнически служител /КПМС/, е основан на предположението че С. е извършител на престъплението, за което е обвинен и това е укоримо в морален план. Упражнената спрямо служителя държавна принуда и медийният отзвук не заместват обаче мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално-етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени. Съдът е посочил, че липсват преки или косвени доказателства за виновно извършени от оспорващия конкретни действия и бездействия, нарушаващи етичните правила, поради което не може да се приеме, че служителят не е спазил изискванията на посочените в заповедта разпоредби от КПМС, КПСДА, ЗМ, ЗДСл и длъжностната му характеристика. Съдът е определил за неправилен извода на ДНО, че оспорващия не е изпълнил задължението си по т. 1 от Заповед № ЗАМ-1097/24.11.2009 г.- да уведоми незабавно началника на Митница Столична за образуваното срещу него наказателно производство, тъй като за служителя е била налице обективна невъзможност да стори това. Решението е правилно. В настоящия казус на служителя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. за нарушение на т. 2, 3, 4, 6, 13 и 15 от КПМС вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 вр. чл. 22 от КПСДА вр. чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и т.V.29 от длъжностната му характеристика вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, и осъществен състав на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Дисциплинарните нарушения според ДНО са извършени чрез действия, изразени в корупционни прояви-получаване на облаги, които не му се следват- престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 4, т. 2, вр. чл. 2, от НК, за което наказаното лице е привлечено в качеството на обвиняем, допринасяне от служителя да бъде задържан от компетентните органи и да му бъде повдигнато обвинение, както и за широкото отразяване в медийното пространство на противоправното му поведение като служител от митническата администрация. В процесния случай обаче липсват данни образуваното наказателно производство срещу Г. С. към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е приключило с влязла в сила присъда. При така установените факти законосъобразни са заключенията на първоинстанционния съд, че изводите на ДНО за нарушаване правилата на КПМС и КПСДА е основан единствено на предположение, че Стойчев е извършил престъпление. Независимо, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, недопустимо е до приключване с влязъл в съдебен акт/присъда/ на наказателното производство, описаните от наказващия орган в заповедта обстоятелства, основани единствено на информация, съдържаща се в писма по проведена кореспонденция с други органи /Началника на митница югозападна, Специализирана прокуратура/ да се квалифицират като неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Следва да се отбележи, че в случая не е провеждано самостоятелно дисциплинарно производство, в рамките на което да са доказани действия или бездействия на служителя, които могат да се определят като дисциплинарни нарушения. От съставения протокол за проведеното заседание на дисциплинарния съвет в Агенция Митници на 24.10.2017 г. по дисциплинарно дело № 14/2017 г., образувано срещу осем държавни служители в Митница Югозападна, включително срещу държавния служител Г. С. е видно, че в същия е възпроизведено съдържанието на писма от Специализираната прокуратура, началника на митница Югозападна, и са направени констатации за широко отразяване в медийното пространство на обстоятелството, че процесните митнически служители, в т. ч. оспорващия, са задържани и са им повдигнати обвинения за получаване на подкупи. В цитирания протокол са възприети за извършени деяния/действия/ от оспорващия митнически служител Стойчев, които обаче, както се отбеляза по-горе не са доказани в проведено дисциплинарно производство или в приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт-осъдителна присъда, а са основани на предположения и медийни публикации. Задържането и повдигането на обвинение спрямо държавен служител, отразяването на тези факти в медийното пространство и реакцията на обществеността не е действие или бездействие на самото лице, което да осъществява състав на дисциплинарно нарушение. В този смисъл обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед липсват изложени фактически основания-конкретни действия или бездействия на оспорващия, очертаващи допуснато дисциплинарно нарушение. Правилен е извода на Адм. съд Благоевград и в частта относно твърдяното от органа неизпълнение на задължението на служителя по т. 1 от Заповед № ЗАМ-1097/24.112009 г. на директора на Агенция митници, макар и по различни от изложените от съда съображения. Според т. 1 от цитираната заповед, в случай на образувано срещу митнически служител наказателно производство за престъпление от общ характер, незабавно след узнаването на това обстоятелство служителят лично или чрез упълномощено от него лице следва писмено да уведоми началника на съответната митница, директора на дирекция или ръководителя на самостоятелно звено в ЦМУ за образуваното срещу него НП, като приложи копие от постановлението за привличането му като обвиняем. По отношение възприетото от ДНО неизпълнение на служебни задължения, и наложеното дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 5, органа е длъжен да обоснове и докаже, че именно неизпълнението на конкретната заповед, изразено в неуведомяването на органа по посочения в заповедта ред и относно визираните обстоятелства, представлява дисциплинарно нарушение от такава степен, имащо за последица налагане на най-тежкото предвидено дисциплинарно наказание-уволнение, във връзка с визираното нарушение на р. V, т. 31 от длъжностната характеристика на наказаното лице "Извършва дейности и задачи, възложени с вътрешноадминистративен акт от непосредствения или висшестоящ ръководител", каквито мотиви /включително относно настъпилите от нарушението вредни последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на служителя/, обосноваващи вида и размера на наложеното наказание в оспорената заповед липсват. Неоснователни са доводите в касационната жалба. Противно на развитата теза от касатора, данни от неприключило досъдебно производство не обосноват извършване на деяния, които са предмет на доказване в това производство, а както се отбеляза в по-горе такива деяния не са доказани и в провелото се дисциплинарно производство. На следващо място, решението на административния съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Всички събрани по делото доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдебният акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Г. С. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат П. Ненов, при отразена в договора платена сума от 1000 лв., съобразно направеното възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, което настоящият състав намира за основателно предвид обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа правна сложност, като сумата за адвокатско възнаграждение се редуцира до минималния предвиден размер по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение