Решение № 9539 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5030/2018 г.

Решение № 9539 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5030/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д., подадена срещу решение № 3 от 26.02.2018 г. по адм. дело № 496/2017 г. на Административен съд - Р., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 24/14.11.2017 г. на главния архитект на община Р., в частта по т. ІІІ, с която е отказано на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, във връзка с чл. 10 и 11 от ЗДОИ, чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗДОИ, § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ и чл. 38 от ЗДОИ предоставяне на достъп до следните документи: 1. Преработка на одобрен архитектурен проект, одобрена на 08.06.2012 г.; 2. Проекти към Акт за узаконяване № 3/29.07.2008 г. и 3. Екзекутивна документация за строежа, одобрена на 08.06.2017 г., поискана със заявление за достъп до информация вх. № ТИ-06-453/11.10.2017 г. от Д. Д.. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище в настоящето производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Касационната инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Правилно съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - главния архитект на община Р. във връзка с делегираните права от кмета на общината, както и че ответникът има качеството на задължен по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ правен субект. За да произнесе оспореният по настоящото дело отказ по т. III от решението за предоставяне на достъп до обществена информация под формата на копие на хартиен носител на посочените документи, административният орган се е обосновал с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. От доказателствата по делото безспорно се установява, че третото лице, до което се отнася и с което е свързана исканата информация, не е дало своето съгласие за предоставянето й по реда на ЗДОИ. Несъгласието на засегнатото лице да се предостави информацията не е достатъчно основание за постановяване на отказ, но в случая административният орган се е съобразил и с разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, като е посочил, че преработките на архитектурния проект, съставената документация по време на строителството и екзекутивната документация не е възможно да бъдат предоставени, без да се разкрива информация, засягаща интересите на третите лица - собствениците в етажната собственост. Обоснован е направеният от съда анализ на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, довел до извод, че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. П. е изводът на съда, че с оглед характера на исканата информация (засягаща строителството на обект - жилищна сграда), мотивите на лицето, посочени в искането за предоставяне на достъп до обществена информация (във връзка с предстоящи граждански дела) и в заявлението - уточнение на лицето за достъп до обществена информация, потвърдени в съдебното заседание на 25.01.2018 г. от процесуалния му представител, както и с оглед всички събрани по делото писмени доказателства следва да се приеме, че в конкретния казус не е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Това е така, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения от жалбоподателя не се цели постигането на определени в закона цели - да се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект - община Р. относно вземаните решения, както и да се гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законови задължения, а се цели постигането на лични цели, свързани с това, че по отношение на изготвения по негова поръчка и заплатен от него проект, той има авторски права върху проекта, затова е поискал тази екзекутивна документация, тъй като съгласие за изменението на проекта не е давал. Тук следва да се отбележи, че касаторът няма авторски права върху проекта, независимо че го е заплатил. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 6 и 8 от Закона за авторското право и сродните му права, обект на авторско право са реализираните произведения на архитектурата, както и одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката. В чл. 12 от същия закон изрично е посочено, че авторското право върху произведения на архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице, както и че авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект. В този смисъл е недопустимо черпенето на права от касатора, обосновано с притежавано от него авторско право. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е изследвал въпросите, поставени в искането за достъп до обществена информация, а се е позовал само на резултата от прокурорската преписка. В това искане изрично е посочено от заявителя, че то е във връзка с предстоящи граждански дела, т. е. е налице единствено личен интерес от негова страна, предвид което исканата информация не попада в хипотеза на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случай че бъдат заведени граждански дела, каквото намерение е изразил заявителят, в чл. 186 от ГПК е предвиден специален ред, по който страна може да се снабди с конкретен документ. По изложените съображения следва да се приеме, че при произнасяне на решението не са допусната нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,