Решение № 5170 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2016 г.

Решение № 5170 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2016 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Т. М. А. от гр. В. Търново, ул. "Ц. Ц." .№..., ет. ..., ап. ..., за отмяна на определение № 194 от 17.05.2016 г. по адм. д. № 293/2016 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново.

Молителят поддържа наличие на основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Като ново доказателство представя удостоверение за постоянен адрес на О. В. Т., като счита, че в хода на ревизионното производство приходните органи не са го търсили на точния му адрес за кореспонденция. Поддържа, че при формулирано оспорване на документи от административната преписка по реда на чл. 193 ГПК съдът неправилно не е провел открито съдебно заседание и не му е предоставил възможност за докаже наведените в жалбата твърдения, поради което е налице основание по чл. 239, т. 5 АПК. Визира нарушения на процедурата по чл. 32 ДОПК и несъответствие между мотиви и диспозитив на определението. Претендира за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС гр. В. Търново.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП гр. В. Търново оспорва молбата за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени основанията за отмяна по чл. 239 АПК, намира следното:

Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Административният съд е бил сезиран с жалба на Т. М. А. срещу решение № 105 от 31.03.2016 г. на директора на ДОДОП гр. В. Търново, с което на основание чл. 147, ал. 1 ДОПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 151302326 от 31.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново. Административният орган се е мотивирал с редовно изпълнена процедура по чл. 32 ДОПК за връчване на РА на 04.03.2014 г., при което подадената на 03.02.2016 г. жалба по административен ред била недопустима като просрочена.

За да отхвърли оспорването с определение № 194/17.05.2016 г. по адм. д. № 293/2016 г., чиято отмяна се иска, съдът е приел, че е налице редовно изпълнена процедура по чл. 32 ДОПК, в резултат на която РА е връчен на 04.03.2014 г. и подадената срещу него жалба е просрочена.

Молителят поддържа наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, за което представя удостоверение за постоянен адрес № 445/26.05.2016 г., издадено от О. В. Т. и основание по чл. 239, т. 5 АПК поради лишаването му от възможност за участие по делото пред АСВТ.

1.Посоченото в молбата за отмяна правно основание по чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза на чл. 239, т. 1 АПК нови факти и обстоятелства, в посочения по-горе смисъл, не са представят.

Не е имало пречка молителят да се снабди от О. В. Т. с удостоверение за постоянен адрес, което да приложи още към оспорването по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК. Безспорно удостоверяването на точния постоянен адрес на физическото лице е от съществено значение за спора, но приложеното към молбата за отмяна доказателство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като страната е била в състояние да се снабди с него и да го представи още с първоначалната си жалба. Производството за отмяна не е средство за преодоляване на процесуалните пропуски на страните, а касае случаите на обективна невъзможност на страната да се снабди с твърдяните документи, какъвто настоящият казус не е.

1. Основанието по чл. 239, т. 5 АПК, макар да съдържа изброяване на отделни хипотези на обективни пречки за участие на страна в съдебното производство лично или чрез повереник, се свежда до нарушаване на съответните процесуални правила, в резултат на което страната е била лишена от възможността да участва в делото.

Специфично в случая е, че по силата на изричната законова норма на чл. 147, ал. 3 ДОПК производството пред АСВТ се развива в закрито заседание и съдът се произнася с определение. С оглед основния предмет на спора - законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 32 ДОПК жалбоподателят е навел в жалбата си редица процесуални нарушения, свързани с процедурата, като е заявил оспорване по реда на чл. 193 ГПК на съдържанието и автентичността на публикация на съобщение по чл. 32, ал. 4 ДОПК в Интернет и на обратна разписка по чл. 32, ал. 5 ДОПК. Независимо от наличието на законова норма, определяща произнасяне с определение, т. е. в закрито заседание, няма процесуална пречка за насрочване на делото в открито съдебно заседание в случаите, когато страна прави доказателствени искания или оспорване на доказателства по реда на чл. 193 и сл. ГПК. Аналогичен е случаят, когато при прекратено първоинстанционно производство поради недопустимост на оспорването въпреки разпоредбата на чл. 234, ал. 1 АПК касационната инстанция разгледа частната жалба в открито съдебно заседание при направени от страните доказателствени искания (напр. графическа експертиза във връзка с оспорване на подписи за връчване на съобщения). Провеждането на открито съдебно заседание е наложително и необходимо именно с оглед пълноценното реализиране на правото на защита на страната в състезателния исков процес. В случая, жалбоподателят своевременно е заявил такова оспорване, което е налагало насрочване на делото в открито съдебно заседание и провеждане на изискуемите процесуални действия в тази връзка - конкретизиране на оспорването, предоставяне на възможност на другата страна да заяви, дали ще се ползва от оспорения документ, разпределение на доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 ГПК и предоставяне на възможност на страните да ангажират доказателства в откритото производство. Неизпълнението на тези процесуални действия представлява нарушение на съответните процесуални правила, в резултат на което страната е била лишена от възможността да участва в делото по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. За установяване на това основание за отмяна не е необходимо констатираното нарушение да е довело до неправилно приложение на закона и съдът не дължи изследване на това обстоятелство като неотносимо.

Дължима е отмяна на определението и връщане на делото на друг състав на АСВТ за ново произнасяне по жалбата на Т. М. А. срещу решение № 105 от 31.03.2016 г. на директора на ДОДОП гр. В. Търново, но с насрочване на делото в открито съдебно заседание с оглед заявеното от жалбоподателя оспорване по реда на чл. 193 ГПК и извършване на дължимите процесуални действия във връзка с това оспорване.

При този изход на спора и съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. разноските следва да се присъдят при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, състав на Първо отделение,