Решение № 3191 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2019 г.

ВАСII отделение28.02.2020 г.докладчик т Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1323/31 декември 2018 г., постановено по адм. дело № 1111/2017 г. по описа на Административен съд София област. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3191 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Радославова и К. Радославов, чрез проц. представител адв. А. Наумов, против решение № 1323/31 декември 2018 г., постановено по адм. дело № 1111/2017 г. по описа на Административен съд С. област С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Радославова и К. Радославов против заповед № 0 А-285/30 октомври 2017 г. на областния управител на Софийска област, с която на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС е определено изземването на владеенето на поземлен имот – частна държавна собственост, представляващ имот с идентификатор № 05815.306.433 по КККР на в. з. "Зелин", гр. Ботевград от касаторите - наследници на С. Радославов, поради това че го владеят и държат без правно основание. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, с посочени фактически и правни основания за изземване на имота. Процесният акт съдържа подробно описание на развилите се правоотношения по повод отстъпеното право на строеж в имота - държавна собственост, както и обстоятелствата, наложили неговото изземване на основанието по чл. 80, ал. 1 ЗДС. Съгласно посочената разпоредба, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. Установено по делото е, че предмет на изземване е имот - държавна собственост, за което е налице съставен Акт за държавна собственост № 5087/25 април 2016 г., утвърден от областния управител на Софийска област. Безспорно установена е и втората предпоставка за приложение на чл. 80, ал. 1 ЗДС, че към датата на постановяване на обжалваната заповед В. Радославова и К. Радославов държат процесния имот без правно основание, т. е. на отпаднало такова. Липсата на правно основание се обосновава от обстоятелството, че наследодателят на касаторите, както и те самите, не са реализирали учреденото им с договор от 20 април 1989 г. право на строеж върху държавна земя в предвидения от закона срок, поради което на основание чл. 67, ал. 1 ЗС същото е погасено по давност в полза на собственика на земята. Наличието на вилна сграда в имота с издадено удостоверение за търпимост № АБ19-138(1)/17 ноември 2017 г. /л. 9 не представлява надлежно упражнено право на строеж. За да не се приеме, че правото на строеж е погасено поради неупражняване, е необходимо да е налице законно изграден строеж, т. е за вилната сграда да има одобрени за целта строителни книжа. За процесната сграда безспорно такива липсват, а обстоятелството, че строежът е приет за търпим, има за последица не неговото узаконяване, а че същият не подлежи на евентуално премахване. С оглед посоченото, не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

1