Решение № 12504 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2010 г.

Решение № 12504 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Добромир Манчев Вълков от гр. София против заповед № РД 46-177 от 13.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ППЗСПЗЗ и протокол № 92 от 17.02.201о г. на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ по заявление с вх. № АО-1232/29.08.2007 г., подадено от Мата Димова Бояджиева за бежанеца Яни Вълчев Делигрудев. В жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се излагат доводи, че оспорения административен акт е нищожен и незаконосъобразен. По същество се сочи, че административният орган не е установил наличието на отрицателните материалноправни предпоставки по § 66 от от ПМС № 456/11.12.1997 г., за които носи доказателствената тежест. Оспорват се и констатациите, че по досие № 2560, АЕ № 54 от опис № 12 на фонд 719к на Централния държавен архив /ЦДА/ се съхранява молбата за ликвидиране, но липсват декларация за изселване и свидетелство за етническо малцинство. Според жалбоподателя тези документи са се намирали в канцеларията на Смесената комисия, но не са съхранени от неговия наследодател, а от държавния орган в лицето на Смесената комисия, а впоследствие - ЦДА. Според оспорващия класифицирането на молбата за ликвидиране в опис 12, фонд 719к, АЕ № 54/д. 2560 е достатъчно основание, за да се приеме, че наследодателя му не е ликвидирал недвижимите си имоти, находящи се в землището на с. Сарханлий Дедеагачко, поради което по отношение на същия са налице предпоставките за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. С жалбата се релевира твърдение, че административният орган е извършил съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и е приложил неправилно материалния закон, както и не е изпълнил задължителните указания, дадени със съдебно решение № 7479 от 08.06.2009 г. по адм. дело № 2007/2009 г. По тези съображения се претендира отмяна на оспорения акт и съдът да постанови решение, с което да уважи заявлението за обезщетение с вх. № АО-1232/29.08.2007 г. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата чрез упълномощен юрк. Панайотова, която пледира за отхвърляне на оспорването, тъй като оспорената заповед е законосъобразна и издадена от компетентен орган. Подробни съображения развива в представени писмени бележки. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на административния акт, при наличие на правен интерес, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния орган е образувано по заявление от Мата Димова Бояджиева, (наследодателка на настоящия жалбоподател), която в качеството си на наследник на Яни Вълчев Делигрудев е поискала на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ да бъде обезщетена за земеделските земи, оставени от наследодателя й на територията на Република Гърция, които той не е отстъпил при изселването. Към молбата е приложила заверено от Централния държавен архив (ЦДА) копие на молба за ликвидиране от опис № 12, фонд 719к, АЕ № 54, д. 2560, както и служебни бележки от ЦДА, че досие № 2560 не съдържа декларация за изселване и удостоверение за етническо малцинство. Със заповед № РД 46-1470 от 24.11.2008 г. министърът на земеделието и храните е отказал обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на редица лица, измежду които и наследниците на Яни Вълчев Делигрудев по заявление рег. № АО-1232 от 29.08.2007 г. от Мата Димова Бояджиева, тъй като в архивния документ "Молба за ликвидиране", досие № 2560, А. Е. № 54, опис № 12, фонд 719к на ЦДА липсват подпис и печат на кмета на общината. Заявителката е оспорила постановения акт пред Върховния административен съд, който с решение № 7479 от 08.06.2009 г. по адм. дело № 2007/2009 г. е отменил заповед № РД 46-1470 от 24.11.2008 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В мотивите на решението си съдът е приел, че за да възникне правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ е необходимо комулативното наличие на изискуемите съгласно чл. 19а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ документи - свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране. В случая към заявлението за обезщетение е приложена единствено молба за ликвидиране от опис № 12. Представеното свидетелство за етническо малцинство от опис № 1 за кандидат емигрант не се разчита за кого се отнася. Независимо от това е прието, че останалите документи може да се съхраняват в опис № 1 по друго досие на изселника, което налага те да бъдат събрани и преценени в тяхната съвкупност при преценката на заявената претенция за обезщетение. Конкретните указания на съда са били да се извърши обща преценка на всички данни от двете досиета на бежанеца и евентуално да се установи как са били подадени молбите за ликвидиране на имотите - на коя дата, заедно ли са подавани няколко молби, с една заверка или поотделно, заедно с декларацията за изселване или в по-късен момент. В изпълнение на указанията на съда административният орган е констатирал, че документите по опис № 12 на фонд 719к на ЦДА са попълвани през периода от м. декември 1926 г. до 1931 г., а документите по опис № 1 - от 1924 г. до 1926 г., т. е. молбите за ликвидиране от опис № 1 и опис № 12 на фонд 719к на ЦДА не са подавани заедно, а в различни периоди, в различни населени места и държави и би следвало всяка от тях да е с отделна заверка. Това означава, че не би могло да се направи съпоставка между документите по двата описа, тъй като документите от досие № 7348 от опис № 1 са несъотносими и нямат доказателствена сила към претендираното право на обезщетение на основание документите от досие № 2560 от опис № 12 на фонд 719к на ЦДА. От друга страна е безспорно, с оглед представените служебни бележки от ЦДА, че в досието на бежанеца от опис № 12 не се съдържат декларация за изселване и свидетелство за етническо малцинство, което прави невъзможна съпоставката на молбата за ликвидиране с друг архивен документ от същото досие, за да се установи дали липсата на подпис на кмета и печат на общината върху молбата е технически пропуск. По тези съображения административният орган е счел, че по отношение на заявителката не са налице предпоставките по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, за да й бъде признато правото на обезщетение. Обжалваният индивидуален административен акт е действителен и законосъобразен. Неоснователни са твърденията в жалбата за нищожност на оспорената заповед, тъй като била издадена от некомпетентен орган. Вярно е, че делегирането на правомощия се урежда с изрична правна норма и важи само по отношение на лицето, на което е делегирано правото, а разпоредбата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ не предвижда подобна възможност. Жалбоподателят обаче не разграничава понятието "делегиране" от понятието "заместване". Заместването е приложимо в случаите, когато титулярът на правомощията е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В настоящата хипотеза не се касае до делегиране на права, т. е. за предоставяне на компетентност, а за заместване по време на отсъствие на титуляра. В случая по силата на изрична заповед № РД 09-564 от 09.07.2010 г. министърът на земеделието и горите е възложил на заместник-министъра Цветан Димитров да го замества за периода 12.07.2010 г. и 13.07.2010 г., поради което обжалваният индивидуален административен акт е издаден от последния при условията на заместване. Неоснователни са и възраженията за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 г. - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на обезщетение възниква само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, предвидени в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г., от които първата и четвъртата са положителни, а втората и третата - отрицателни. Легално определение на понятието "лица, неполучили облигации", е формулирано в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. и има отношение към първата положителна предпоставка. Съгласно него, това са български граждани или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Когато имотите фигурират в посочения опис - неликвидирани, неоценени недвижими имоти, приема се, че направеното искане отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66, съответно т. 3. Останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от § 66 по своя характер са отрицателни материалноправни предпоставки за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис", да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.). Доказването на тези предпоставки е в тежест на административния орган. В конкретния случай спорният по делото въпрос се свежда до реда за доказване на правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ заявителите следва да приложат свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика. Изводът за задължителност на първите три описани документа се установява при граматическото тълкуване на разпоредбата, а също така и при сравнителното й такова с оглед нормата на чл. 19а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ. В последната е дадена възможност за избор на правоимащите да представят или свидетелство за етническо малцинство, или декларация за изселване, или молба за ликвидиране. Там обаче задължително се иска представяне на неизплатените купони към облигациите. Следователно при различните хипотези на материалния закон, визирани в чл. 10в, ал. 1, т. 1 и съответно т. 2 от ЗСПЗЗ, са изискуеми различни документи. Само с представянето и на трите писмени доказателства биха могли да се установят изискуемите предпоставки, регламентирани в § 66 от ПМС 456/1997 г. за признаване на правото на обезщетение. От съществено значение е обстоятелството, че по този въпрос вече е налице произнасяне от Върховния административен съд при отмяната на първоначалния отказ и с влязло в сила решение № 7479 от 08.06.2009 г. е прието, че следва да бъдат представени и трите документа. Именно в тази връзка са и указанията на съда, тъй като в съдебното производство жалбоподателят е представил документи от опис № 1, като указанията са били административният орган да прецени молбата за ликвидиране от опис № 12 във връзка с така представените документи от опис № 1. Предмет на настоящия съдебен контрол е законосъобразността на постановения административен акт във връзка с указанията в горепосоченото отменително решение. От мотивите на заповедта се установява, че административния орган е извършил необходимата съпоставка на документи от опис № 1 и опис № 12, като служебно е изискал от ЦДА архивните документи от опис № 1, фонд 719к - досие № 7348, АЕ 230 на името на бежанеца, при което е установил, че документите по опис № 12 са попълвани пред периода м. декември 1926 г. до 1931 г., а документите по опис № 1 - от 1924 г. до 1926 г. Освен това е установил, че молбите за ликвидиране по двата описа касаят различни населени места и различни имоти. Нещо повече, административният орган е изследвал и възможността за признаване на правото на обезщетение само на основание представената молба за ликвидиране от опис № 12, но в случай, че тя съдържа всички изискуеми реквизити или ако при съпоставката с друг архивен документ се установи, че липсата на някои реквизити се дължи на технически пропуск. Тъй като в опис № 12 други документи не се съхраняват, а както вече се посочи, е невъзможна съпоставка с документите от опис № 1, законосъобразно административният орган е отказал да признае правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ единствено на основание приложената молба за ликвидиране. В хода на производството е безспорно установено, че заявителката не е представила всички документи съобразно изискванията на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, чрез които да докаже правото си на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Дори административният орган да се произнесе само на основание молбата за ликвидиране, същата е нередовна от формална страна и е невъзможно да бъде проверена чрез други документи от опис № 12. Решаващият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че наследодателя му е бил грамотен човек и не е било необходимо да се прави заверка на подписа му пред кмета на общината. Заверката на подписа на заявителя от кмета с подпис и печат удостоверява авторството на подадената молба. Липсата на тези реквизити е равнозначно на липса на надлежно изготвена молба за ликвидиране, като основен документ, полагащ началото на цялото ликвидационно производство. Обстоятелството дали молителят е бил грамотен или не се отразява на участието на свидетели при подаването на молбата за ликвидиране, тъй като в образеца й е вписано: "Ако приносителя е неграмотен, молбата се подписва от двама свидетели, които да знаят, да четат и пишат, като означат адреса си под подписа". В конкретната хипотеза не е спорен факта грамотен ли е бил молителя, поради което не е поставен въпроса за подписването от свидетели на молбата. По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за отмяна на процесния административен акт - не са осъществени твърдяните съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазен регламентирания в ППЗСПЗЗ ред за разглеждане на заявленията, като за целта се е произнесла комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Административният орган е издирил и обсъдил всички относими доказателства и изцяло се е съобразил и е изпълнил задължителните указанията на Върховния административен съд. Изводите на издателя на оспорения административен акт за липса на предпоставките по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ съответстват на доказателствата по делото и на приложимия материален закон. Следователно обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган при условията на заместване, при спазване на установената форма, при съобразяване с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По делото няма претенции за присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,