Решение № 8036 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 993/2013 г.

Решение № 8036 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 993/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Балкан" АД, седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. "Мизия" № 1 срещу решение № 213 от 28.12.2012 г. на Административен съд, гр. Ловеч, постановено по административно дело № 241/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Балкан" АД срещу акт за установяване на задължения по декларация № АУ000332 от 25.07.2012 г. в частта, с която на дружеството за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. е определено задължение за такса битови отпадъци - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, в размер на 3 946, 21 лв. и лихви към 23.07.2012 г. 139, 05 лв. и дружеството е осъдено да заплати 150, 00 лв. разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел дължимост на таксата за битови отпадъци, когато услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се извършва не в района, където е разположен имота на дружеството, а някъде в населеното място. Сочи, че макар седалището на дружеството да е на бул. "Мизия", то имота, за който е начислена таксата, не се намира в седалището на дружеството, а на територия, която не граничи с бул. "Мизия" и в която не се извършва дейност по почистване от общината. Съдът неправилно приел, че процесният имот съвпада със седалището на дружеството като не отчел събраните по делото гласни доказателства. От последните е видно, че общината не предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на територията, на която е разположен имота на дружеството. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Местни данъци и такси" в община Ловеч, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Съдът правилно приел за недоказано твърдението на касатора досежно другия административен адрес на имота му, тъй като касаторът никъде не посочил къде се намира този друг имот, различен от седалището му. Сочи, че от приложената по делото скица на поземлен имот № 8537 от 18.03.2011 г. е видно, че едва към 15.03.2011 г., с измененията на кадастралната карта, имотът се явява новообразуван като до този момент е бил част от собствен на касатора имот. За този имот той плащал данъци и такси, в т. ч. и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Счита, че по делото е безспорно установено, че в обществените територии, в района, където се намира имота на касатора, реално е предоставяна услугата поддържане на чистотата в обществените територии. С оглед на това моли съда да остави без уважение касационната жалба и потвърди решението на Административен съд, гр. Ловеч.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът изяснил спора от фактическа страна и въз основа на преценка на доказателствата мотивирал правилни правни изводи. Съдът правилно приложил чл. 62, 66, ал. 1, т. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и приел, че не е налице хипотезата на чл. 71 от същия. Обсъдил всички релевантни за спора доказателства и направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт. решението е в съответствие с нормите и разпоредбите на Закона за местните данъци и такси и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Балкан" АД е собственик на недвижим имот, идентификационен номер 43952.502.1029 по кадастралната карта на гр. Ловеч, одобрена със заповед № РД-18-10 от 17.04.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, изменена със заповед № КД-11-250 от 15.03.2011 г. на началника на Служба геодезия, картография и кадастър, гр. Ловеч. Имотът представлява 72 923 кв. м. земя, в т. ч. застроена площ 1 068 кв. м. Застрояването е с производствени обекти.

1. Имотът бил деклариран по реда на чл. 14 и чл. 17 (отм.) ЗМДТ с декларации от 29.03.2011 г. от "Балкан" АД. В декларацията по чл. 17 (отм.) ЗМДТ "Балкан" АД посочил седалище и адрес на управление на дружеството гр. Ловеч, бул. "Мизия" № 1. За местонахождение на имота посочил гр. Ловеч, бул. "Мизия" № 1. Декларирана била 90 521, 54 лв. отчетна стойност.

1. Член 14, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на месните такси и цени на услуги на територията на община Ловеч, приета с решение на общинския съвет № 652 от 30.01.2003 г., изменяна и допълвана, сочи, че таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка.

1. С решение № 659 от 27.01.2011 г. общинският съвет определил размера на такса битови отпадъци 4, 6 на хиляда върху данъчната оценка на имота за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. Със заповед № 1242 от 29.10.2010 г. кметът на общината, на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил вида на предлаганите услуги, границите на районите и честотата на извършване на услугата. За услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци в депа и поддържане на територии за обществено ползване били определени четири района за имоти, "находящи се в регулацията на града". Във втори район били включени територии за общественообслужващи, производствени и складови функции на различни юридически лица, в т. ч. на "Балкан" АД. В т. 4.2. на заповедта била определена честота на извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - един път на три месеца, като са изброени улици, в т. ч. бул. "Мизия".

1. С акт за установяване на задължения по декларация № АУ000332 от 25.07.2012 г. на "Балкан" АД били определени за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. задължения за такса сметосъбиране и сметоизвозване - 194, 66 лв., и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 3 946, 21 лв., както и лихви в размер на 139, 05 лв., от които платени 2 300, 00 лв. или оставащо общо задължение от 1 979, 92 лв. при данъчна оценка на имота 935 858, 30 лв.

1. Актът бил обжалван от "Балкан" АД пред директора на дирекция "Местни данъци и такси" в община Ловеч, който с решение № 19 от 06.08.2012 г. го потвърдил като законосъобразен.

1. По делото за имота е представена скица № 8537 от 18.03.2011 г., в която е посочен идентификатор 43952.502.1029, последно изменение на кадастралната карта - 15.03.2011 г., административен адрес не е посочен, предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м). Няма номер от предходен план, а стария идентификатор е 43952.502.1004. За собственик на имота е посочен "Балкан" АД.

1. По делото били представени и приети договор за предоставяне на концесия за дейност "сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци" на територията на община Ловеч с "А. С. А. Шеле България" ЕООД и анекси от 07.10.1999 г.; договор от 03.02.2011 г. с "Еко" ЕАД за "поддържане на уличната мрежа и обществените площи 2011/2012 г."; протоколи за установяване на извършването и за заплащането на натурални видове работи с "Еко" ЕАД; разрешение за ползване № СТ-05-483 от 11.05.2011 г. на Дирекцията за национален строителен надзор за регионално депо за неопасни отпадъци на община Ловеч.

1. В съдебно заседание била приета съдебно-техническа експертиза, която дала заключение, че:

в имота "не е възможно технически и фактически" да "навлезе почистваща техника, за да извърши сметопочистване, тъй като имота не граничи с бул. "Мизия", за който се извършва почистването;

имота е урбанизирана територия и граничи на изток, север и запад с други, собствени на "Балкан" АД имоти, а на юг с дере, железопътна линия и железопътен кантон; "не е възможно в тях да се извършва дейност по сметопочистване, тъй като не граничат с бул. "Мизия";

"услугата по "поддържане чистотата" на територията в местността, където се намира имотът, е предоставена със заповед № 1242/29.120.2010 г. на кмета на общинна Ловеч за бул. "Мизия", на който адрес се води завод "Балкан" АД, като между булеварда и завода се намира ж. п. линията Ловеч -Левски, с изключение на двата портала (подстъп) към завода.

1. В съдебно заседание била приета съдебно-икономическа експертиза, която дала заключение, че дължимата такса е изчислена правилно, а дължимата лихва за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е 134, 87 лв. и за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване - 3, 55 лв.

1. По делото съдът разпитал свидетели - Милен Цанков, Петко Илиев и Тодор Петров, работници на касатора, които твърдят, че в имота общината не е извършвала почистване. Разпитани били и свидетелите Христо Христов и Йорданка Георгиева, ръководители на фирма "Еко" ЕАД, които сочат, че по ул. "Мизия", включително и подлеза към "Балкан" АД, целогодишно е извършвано почистване.

Съдът установил, че страните не спорят по собствеността и местонахождението на имот с идентификатор 43952.502.1029. Спорът е досежно дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Въз основа на така установените факти и предмет на спора съдът приел от правна страна, че оспорения акт за установяване на задължение по декларация е издаден от компетентен по материя, място и време орган, в искана от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че размера на дължимата такса е определен на база данъчната оценка на имота в съответствие с разпоредбите на материалния закон и в частност Наредбата на общинския съвет. Приел, че имота на касатора се намира във втори район, където услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално предоставяна по силата на заповед № 1242 и договори с фирма "Еко". Приел, че тази услуга е дължима не конкретно по отношение на даден имот, а на обществените територии на населеното място като в случая тя е предоставена реално за бул. "Мизия", където е седалището на дружеството. Приел, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не изисква почистване и на територията на самия имот, а релевантно за дължимостта на таксата е предоставянето на услугата на териториите за обществено ползване, което е надлежно доказано. Приел, че без правно значение за дължимостта и размера на таксата е регулярността и обема на предоставяната услуга. Въз основа на това направил извод за неприложимост на чл. 71, т. 2 ЗМДТ и за законосъобразност на оспорения акт, поради което отхвърлил жалбата на "Балкан" АД.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти изключително подробно и прецизно и касационната инстанция ги приема за пълно и точно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото, видно от доводите на касатора, е за правилното тълкуване на материалния закон и за правната квалификация на фактите, т. е. за приложението на материалния закон. Касаторът, макар да твърди и наличие на касационното основание необоснованост, не сочи доводи, за опорочени фактически констатации на съда, а само за несъгласие с квалификацията на фактите. С оглед на това и в съответствие с чл. 218, ал. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК съдът не следва да се произнася по твърдяното отменително основание необоснованост на съдебното решение.

Релевантни за предмета на спора са разпоредбите на чл. 71, т. 2 във вр. с чл. 62 във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 67, ал. 4 ЗМДТ. Съдът правилно определил и тълкувал приложимите правни норми. Изключително подробно мотивирано съдът определил характера на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и релевантните за нейната дължимост обстоятелства. Касационната инстанция счита даденото от съда тълкуване за правилно, не счита за необходимо да преповтаря обстоятелствените мотиви на съда и само с оглед на доводите на касатора счита за необходимо да добави следното:

Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 ЗУТ, което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. Така съгласно чл. 61 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в територията на общините се устройват озеленени площи (зелена система) като средство, inter alia, за подобряване на микроклимата и хигиенните условия. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности като паркове, градини, улично озеленяване. Транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея, по смисъла на чл. 64 ЗУТ, са отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 9 от Закона за пътищата (ЗП) и са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3 от същия. А предназначението на публичната общинска собственост е да задоволява трайно обществени (не лични) потребности от местно значение, определени от общинския съвет - чл. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Следователно не личните, частни потребности, а общите потребности на всички живеещи в населеното място се задоволяват чрез изграждането и поддържането на територии за обществено ползване по смисъла на Закона за местните данъци и такси. Тази общност на интереса, която обуславя и общото ползване, изисква и общност на отговорността за поддържането на тези територии, в т. ч. и за поддържането на определен стандарт на чистота. Изхождайки от горното законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота и е обособил извършването на дейността като самостоятелен вид услуга предоставяна от общината, за която се дължи, при условията на закона, такса.

Законодателят е предоставил на общинския съвет правото да избере от две законови възможности начина на определяне на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места - на ползвател или пропорционално върху определена от общинския съвет основа - чл. 67, ал. 4 ЗМДТ. В случая общинският съвет, със свое решение № 659 от 27.01.2011 г., т. 6, определил таксата пропорционално върху данъчната оценка на имотите - 4, 6 на хиляда.

Законодателят е предоставил на общинския съвет (чрез приемането на план-сметката) и на кмета на общината (чрез заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ) да определят и обема на услугата, т. е. да определят териториите за обществено ползване, които ще бъдат обект на услугата, точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като почистване от отпадъци, извозване на отпадъци, миене, снегопочистване и други, и честотата, с която ще се извършва услугата.

За да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както правилно приел и съда, е необходимо общината да престира тази услуга. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи - принцип, който не се нуждае от доказване с оглед на ноторния факт, че за да възникне задължение за плащане на услугата е необходимо да е осъществено престирането й, т. е да е налице възмездност, тъй като услугата не е данък. Законодателят изрично посочил - чл. 71, т. 2 ЗМДТ, че такса не се събира, когато услугата не се предоставя. За да е релевантно за целите на дължимостта на таксата предоставянето на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задължено лице. Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ всеки урегулира поземлен имот има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на частните улици по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗП) територия за обществено ползване. Но законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. Разбира се, би било чудесно общината да предоставя услугата на всяка една територия за обществено ползване, още по-добре би било това да се извършва с такава честота, която да обезпечава исканото от всеки високо ниво на чистота. Но както бе посочено по-горе обема на предоставяната услуга е въпрос от компетентността на органа на местното самоуправление - на общинския съвет. Той е този, който като пряко избран от населението на общината е компетентен да прецени баланса между потребностите от услугата и възможностите за поемане от задължените лица на цената на услугата. Тогава, когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кмета на общината са определили териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имота. Разбира се вида на услугата не позволява задължените лица предварително да декларират, че няма да я ползват, каквато възможност законът е предоставил за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Нонсенс е твърдение, че живеейки и осъществявайки стопанска дейност в населеното място териториите за обществено ползване, разположени в него няма да бъдат ползвани от съответния субект.

С оглед на гореизложеното и безспорно установените по делото факти, че имота на касатора се намира в район, който е включен в обхвата на предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, че това е станало при спазване на законовите изисквания, и че общината фактически е престирала услугата в района, обоснован и правилен е извода на съда за дължимост на таксата от страна на касатора. Доводите на касатора, че имотът не се намирал на административен адрес бул. "Мизия" № 1, където била престирана услугата, и не граничел с бул. "Мизия", с оглед на изложеното досежно характера и дължимостта на таксата са неоснователни. Без правно значение за изводите на касационната инстанция, само за пълнота на изложението следва да се добави, че в резултат от прилагане на принципа на случайния подбор чрез електронното разпределение на делата съобразно поредността на постъпването им и на многобройността на делата между "Балкан" АД и директора на дирекция "Местни данъци и такси" в община Ловеч и други дела на страните са предмет на касационен контрол от този съд. Във всички тях в приложените скици на имотите е вписан един и същ стар идентификатор - 43952.502.1004, което означава, че процесните имоти са обособени като такива от един общ имот, за който ответникът твърди, че е на касатора, а последният не оспорва този факт. Право на собственика е да прецени какъв устройствен статус, с оглед на законово допустимите възможности, да установи за имотите си, но променения устройствен статус, при включване на новия имот в обхвата на предоставяне на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и при доказване на нейното предоставяне не води до недължимост на таксата.

Видно от изложеното релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно и прецизно установил фактите по делото, въз основа на тях направил обосновани фактически и правни изводи и правилно приложил материалния закон. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо и с оглед на факта, че е и материално законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд