Решение № 13885 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5990/2015 г.

Решение № 13885 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5990/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- Варна при ЦУ на НАП, против решение № 798/3.04.2015 г. по адм. д. № 3525/2014 г на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 181401544/18.07.2014 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 600/13.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Варна. С доводи за материална незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "НПН Консултинг" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бяла не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага да се потвърди решението, но поради нищожност на РА по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК във вр. с § 35 от ПЗР на ДОПК. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество- неоснователна по следните съображения: За да прогласи нищожността на оспорения РА, административният съд е приел, че производството по издаването му формално е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия от 21.08.2013 г., издадена от Богомил Стойков - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, който е овластен със заповед № Д - 635/9.05.2013 г. на Директора на ТД на НАП - Варна. Определения обхват на ревизията е задължения по ДДС за период 06. - 09.2012 г. по решение № 289/7.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна, с което частично е отменен предходен РА № 18 1300207/1.04.2013 г., в частта на установени данъчни задължения по ЗДДС за периоди 06. - 09.2012 г. и преписката е върната на органа, възложил ревизията за възлагане на нова ревизия на друг екип и издаване на нов ревизионен акт съобразно указанията, дадени с решението. Органът, възложил първоначалната ревизия със заповед от 25.10.2012 г., /изм. досежно срока на ревизията със заповед от 15.01.2013 г./, е Анелия Бонева - и. д. началник сектор "Ревизии" при Дирекция "Контрол", която разполага с изискуемата компетентност да възлага ревизии към 25.10.2012 г., а също и към момента на постановяване на отменителното решение от 7.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна. Прието е, че заповедта за възлагане на повторната ревизия, освен, че е издадена от Богомил Стойков, е била и изменена с негова заповед от 10.12.2013 г., като е разширен екипът на ревизията, но без промяна на нейният ръководител, а с последваща заповед на същия орган от 7.01.2014 г. един от ревизиращият екип е изключен от него, но отново не е променян ръководителят на екипа. След приключване на ревизията, осъществена с ръководител на екипа Анелия Бонева е издадено решение на органа, възложил повторната ревизия Богомил Стойков от 14.05.2014 г., с което на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, но без изложена мотивировка е иззел разглеждането и решаването на преписка по възложеното ревизионно производство от Анелия Бонева и е възложил правомощията по извършване на ревизията и издаване на ревизионен доклад и ревизионен акт на Росен Димитров - гл. инспектор по приходите. На 21.05.2014 г. е съставен ревизионен доклад от Росен Димитров и Милена Петрова, а впоследствие е издаден и РА от Росен Димитров и Богомил Стойков. При тези обстоятелства е изведен решаващия правен извод за нищожност на процесния РА, поради некомпетентност на издалите го органи с оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията след изм. ДВ бр. 82 от 2012 г. - ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Прието е, че с отменителното решение № 289/7.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна преписката е върната на органа, възложил първоначалната ревизия, т. е. на Анелия Бонева, която е следвало да определи с нарочна заповед новия ревизиращ екип и неговият ръководител, а това е извършено от Богомил Стойков, т. е. от друг орган, който по принцип разполага с правомощия да възлага ревизии, но не и в конкретния случай. Освен това изземването на правомощията на ръководителя на ревизията след приключването й на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е направено без каквото и да било фактическо основание и посочване на конкретната хипотеза - отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но при следните мотиви: Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния РА № 181401544/18.07.2014 г. е издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите при повторна ревизия, в изпълнение на отменително решение № 289/7.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна и касае установени данъчни задължения по ЗДДС за периоди 06. - 09.2012 г. Първоначалната ревизия е възложена със ЗВР от 25.10.2012 г., издадена от и. д. началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол", а процесния РА е издаден на 18.07.2014 г. от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите. Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е изменена с ДВ, бр. 82/12 г., в сила от 1.01.2013 г., в периода от възлагане на ревизията до издаване на повторния РА, като регламентира нова компетентност, с оглед на което с § 35, ал. 1 ПЗР на ДОПК се урежда действието по отношение на висящи производства. Тази норма касае и настоящето производство, тъй като след връщане на преписката за нова ревизия, висящността на ревизионното производство се запазва - чл. 155, ал. 6 ДОПК. Следователно при възложена ревизия до 31.12.2012 г., какъвто е настоящия случай, е приложима предишната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК и висящото ревизионно производство е следвало да бъде приключено по стария ред - от орган по приходите, определен с нарочна заповед от органа, възложил ревизията. В случая този процесуален ред не е спазен при издаване на процесния РА, който е издаден при съобразяване новата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, действаща от 1.01.2013 г. Следователно процесния РА е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен, неподлежащ на контрол за законосъобразност, в който смисъл е постановено обжалваното решение. Неоснователен е доводът по касационната жалба за липса на правомощия на съда за прогласяване нищожност на РА, поради спец. норма на чл. 160 ДОПК, тъй като в ал. 2, чл. 160 ДОПК е изрично регламентирано задължението за извършване на служебна проверка за валидността на обжалвания административен акт, а нищожният такъв не поражда правни последици и поради това не подлежи на контрол за законосъобразност. Неоснователно е и възражението за частична валидност на оспорения РА, поради разширяване обхвата на ревизията със ЗВР № 1401544/28.04.2014 г., тъй като включването в предмета на ревизията и на отговорността по чл. 177 ЗДДС за неизпълнени задължения на доставчика "Интер Йосифидис" ЕООД по конкретни фактури, не може да се възприеме като нова ревизия. Видно от отменителното решение № 289/7.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна., РА № 18 1300207/1.04.2013 г. е отменен в частта на установени данъчни задължения по ЗДДС за периоди 06. - 09.2012 г., вкл. и досежно ДДС по фактурите с издател "Интер Йосифидис" ЕООД, като са дадени конкретни указания по отношение на този доставчик в т. 5 и т. 2. Процесуално необосновано е алтернативното искането за допълване на обжалваното решение с връщане на преписката за ново произнасяне, тъй като процесния РА не е отменен като незаконосъобразен, а е прогласена нищожността му. Съгласно чл. 160, ал. 3 ДОПК, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като тази хипотеза не се прилага за ревизионните актове, предвид изричната норма на ал. 4. Следователно правомощията на съда са изрично уредени в ДОПК, поради което общата разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК не е приложима по силата на § 2 от ПЗР на ДОПК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,