Решение № 5179 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15357/2018 г.

Решение № 5179 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15357/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Х. от [населено място] срещу решение № 6267 от 30.10.2018 г. по адм. д. № 4133 по описа за 2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2 от 27.02.2017 г. на Общото събрание на съдиите в СпНС по протокол от 07.07.2017 г. в частта, с която е освободена от задълженията й на съдебен заседател. Изложените съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното съдебно решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: нарушения при прилагането на чл. 146 от АПК във вр. с чл. 71, ал. 2 и 3 от ЗСВ и на административнопроизводствените правила на чл. 26 и чл. 34 от АПК. Ответникът Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд, гр. С., не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Производството пред Административен съд С. - град е започнало по жалба на С. Х. от [населено място] с правно основание чл. 149, ал. 5 от АПК с искане да бъдат обявени за нищожни два акта: решение на Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд (ОСС при СпНС), обективирано по точка 2 от протокол от 27.02.2017 г., в частта, с която жалбоподателката е освободена предсрочно от задълженията на съдебен заседател в СпНС; решение на Общото събрание на съдиите от Апелативния Специализиран наказателен съд (ОСС при АСпНС), обективирано в протокол от 10.03.2017 г., с което избраната съдебна заседателка С. Х. е освободена предсрочно на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ. Определението от 01.08.2018 г., с което Административен съд С. – град е разделил жалбите срещу двата акта за разглеждането им в две отделни производства, е необжалваемо пред по-горна съдебна инстанция. Определението не е преградило по-нататъшното развитие на съдебните производства по оспорване на актовете, а обжалваемостта му не е изрично предвидена от закона - чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 от АПК. Жалбите са подлежали на разглеждане по един и същи ред, а съвместното им разглеждане не би затруднило производството, тъй като двата случая изискват прилагане на едни и същи разпоредби на ЗСВ, регулиращи статута на съдебните заседатели. Независимо от тези обстоятелства допуснатото съдопроизводствено нарушение по чл. 210, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК се преценява като несъществено. Поддържаното в касационната жалба становище, съгласно което двата оспорени акта пораждат заедно търсения правен резултат и представляват осъвместяване на компетентност, е неправилно. И с двата акта лицето е било освободено от длъжност като съдебен заседател в Специализирания наказателен съд на едно и също основание, но от два различни органа, действащи като административни. Всеки един от двата акта има самостоятелно правно действие и може да бъде обжалван отделно от другия. Съответно, пътят на съдебна защита на оспорващата не е бил преграден и тя е получила възможност да защити правата си в надлежно съдебно производство по реда на АПК. Производството по вече образуваното дело е продължило в частта по жалбата срещу решението на Общото събрание на съдиите при Специализирания наказателен съд, обективирано по точка 2 от протокол от 27.02.2017 г. Решението има белезите на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който не е изключен с изрична законова разпоредба от съдебен контрол и поради това е обжалваем по реда на АПК. С подадената жалба на основание чл. 149, ал. 5 от АПК е отправено искане към съда да прогласи нищожността на Решение на ОСС на СпНС от 27.02.2017 г. С постановеното съдебно решение Административен съд С. – град е приел, че решението за освобождаване на положилия клетва съдебен заседател е прието от компетентен орган. Понятието "съответното общо събрание" по смисъла на чл. 71, ал. 1 от ЗСВ не се отнася до общите събрания по чл. 68б, а до общите събрания на съдилищата, в които изпълняват функциите си съдебните заседатели. Съдът е приел, че ако е имал предвид общото събрание на съда по чл. 68б от ЗСВ, то законодателят би използвал словесната конструкция, визирана в нормата на чл. 67а от ЗСВ, а именно - "общите събрания по чл. 68б". Функциите по назначаването на съдебните заседатели, до момента на полагането на клетва, са предоставени на общото събрание по чл. 68б от ЗСВ. След полагането на клетва и започването на изпълнението на възложените от закона функции правомощията по чл. 70 и чл. 71 от ЗСВ са възложени на председателя и общото събрание на съдиите, в което работи съответния съдебен заседател. Така постановеното решение е неправилно. Извършеното тълкуване на разпоредбите на глава четвърта, раздел втори от Закона за съдебната власт, е в нарушение на принципите на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 4, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Разпоредбите на раздел втори с наименование Съдебни заседатели, глава четвърта от ЗСВ, нееднократно препращат към "съответния" съд или "съответното" общо събрание. С чл. 68 б, т. 1 - 3 от ЗСВ е предвидено съдебните заседатели да се избират от общото събрание на съдиите от съответния по-горен съд по отношение на първоинстанционния съд, в който съдебните заседатели участват при разглеждане на някои видове дела. За специализирания наказателен съд с точка 3 е предвидено, че съдебните заседатели се избират от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд. Не съществува разпоредба, предоставяща компетенции на общото събрание на съдиите от първоинстанционните съдилища, във връзка с броя, подбора или прекратяване на мандата на съдебен заседател. На основание чл. 67 а от ЗСВ именно общите събрания по чл. 68б определят броя на съдебните заседатели за съответните съдилища, като вземат предвид: 1. броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели; 2. становището на председателя на всеки първоинстанционен съд относно тенденциите на увеличение или намаление на тези дела. На председателите на окръжните и апелативните съдилища и на апелативния специализиран наказателен съд разпоредбата на чл. 67 б от ЗСВ възлага задължение в срок от 6 месеца преди изтичането на мандата на съдебните заседатели да съобщават на общинските съвети броя съдебни заседатели, които трябва да бъдат избрани. Специално създадена комисия в окръжните, апелативните и на апелативния специализиран наказателен съд по реда на чл. 68 д от ЗСВ извършва проверка за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели, предложени от общинските съвети. Когато комисията установи, че предложените от общинските съвети кандидати, отговарящи на изискванията на чл. 67, ал. 1, са по-малко от определения по чл. 67 а брой, председателят на съответния съд – а това е председателят на съответния по-горен съд, който е създал комисията - изпраща искане до общинските съвети за попълване на списъка на кандидатите за съдебни заседатели в срок до един месец от постъпване на искането. На основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда при възникване или установяване на обстоятелство по чл. 67, ал. 3. Логическото и функционално тълкуване на нормативната уредба води до извод, че компетенциите по чл. 71 от ЗСВ за предсрочно освобождаване на съдебен заседател са предоставени на "съответното общо събрание" по чл. 68 б от ЗСВ, което определя броя на съдебните заседатели и което избира съдебните заседатели. Предложението се прави от председателя на съда по чл. 68 б от ЗСВ, в който се извършва и проверката по чл. 68 д от ЗСВ за съответствие с изискванията на чл. 67, ал. 1 на кандидатите за съдебни заседатели. Всички предоставени от закона правомощия на съответното общо събрание на съдиите от първоинстанционния съд и неговия съответен председател са свързани с изпълнението на функциите на съдебния заседател в съответния първоинстанционен съд – чл. 66, ал. 2, чл. 68 д, ал. 2, чл. 72, чл. 74 от ЗСВ. Ако се приеме по пътя на тълкуването, че в хипотезите на чл. 71, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗСВ волята на законодателя е била избраният съдебен заседател да бъде предсрочно освобождаван поради несъвместимост със законовите изисквания от общото събрание на съответния първоинстанционен съд, в който изпълнява функциите си, би се стигнало до дописване на закона чрез правораздаване. За предсрочното освобождаване на жалбоподателката Хашъмова на същото основание като съдебен заседател в СпНС е издадено решение от Общото събрание на съдиите от Апелативния Специализиран наказателен съд, обективирано в протокол от 10.03.2017 г., което е предмет на разглеждане в отделеното съдебноадминистративно производство. По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата с искане за обявяване на нищожност на взетото от ОСС при СпНС решение на основание чл. 71, ал. 1, т. 7 от ЗСВ, е основателна. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспореното решение се обяви за нищожно като издадено от некомпетентен орган. С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса за касационното производство. В първоинстанционното производство не са претендирани разноски и не е представен списък на разноски. Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,