Решение № 12453 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8480/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. У., гражданин на Сирия, против решение 21251 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 3806/2025 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и със събраните в първоинстанционното производство доказателства касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че са налице отменителните основания на чл. 146, т.3 от АПК, като неправилно съдът е заключил, че не са допуснати съществени нарушени на административнопроизводствените правила. Посочено е, че съгласно чл. 35 от АПК административният акт следва да бъде издаден след, като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а също така да се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите лица и техните организации и като не е изпълнил задължението си органът е издал незаконосъобразен акт. Направен е довод, че е налице отменителното основание на чл. 146, т. 4 от АПК и първоинстанционният съд неправилно е заключил, че не са допуснати противоречия с материалноправните разпоредби. Сочи, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице е достатъчно основателна предпоставка във всички случай да се предоставя хуманитарен статут. Твърди, че са налице основанията за прилагане на принципа non refoument (забрана за връщане). Изложени са доводи, че решението е немотивирано, че съдът не е изложил мотиви, защо не е приел, че за лицето не са налице основателни опасения от преследване поради една от релевантните причини в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно по политическо мнение. Във връзка с което отбелязва, че съдът не е посочил какво е политическото мнение или убеждение на чуждия гражданин. Приема за необоснован извода, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ. Посочва, че в проведеното интервю е заявил, че е напуснал Сирия поради военните действия и липсата на сигурност, като от изложеното следва, че той реално е заявил конкретна причина или страх от преследване. Допълнено е, че изброяването и цитирането на множество информационни източници не замества задължението на съда да изложи собствени правни изводи на база установеното по делото. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно решение 1924 от 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Х. У. се явява лично. В проведеното открито съдебно заседание не се представлява от назначеният му реда на ЗПП процесуален представител адв. Р. Иванов. Но в проведеното на 12.11.2025 г. открито съдебно заседание не прави възражение да не се гледа делото заради това, а изрично изразява становище, че подържа касационната жалба, няма да представя нови доказателства и няма доказателствени искания. Не претендира разноски. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, които оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното с нея съдебно решение и прилага два броя писмени доказателства справки за Сирия от 30.09.2025 г. и от 20.10.2025 г. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Х. У., гражданин на Сирия, срещу решение 1924 от 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че производството е образувано въз основа на молба за предоставяне на международна закрила. С Х. У. е проведено интервю, (по-конкретно са проведени две интервюта едно с рег. УП6640 от 01.10.2024 г. и едно с рег. УП6640 от 11.07.2024 г.) на което той отговаря, че целта на пътуването му е била Германия. След като влязъл на територията на РБългария се изгубил в гората. Родителите, съпругата и децата му са в Сирия. През месец май 2024г. в Алмиядин в една седмица имало няколко сражения. С него и семейството му не се е случило нищо вследствие от войната, но в Сирия живял на ръба на бедността, бил безработен. Обяснява, че в страната му има висока инфлация и не може да си наеме къща. Подал молба за закрила, защото иска да се събере със семейството си тук. Не подлежи на военна служба в Сирия, защото е единствено дете. Към момента на интервюто 01.10.2024г. в Сирия управлява Режима и е по-спокойно. Счита, че в Република България може да работи и да осигури достоен живот на семейството си. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Х. У. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- той не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Х. У. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия, както и на информация от заседанието на Европейския съвет от декември 2024 г. и приетото заключение относно положението в Сирия след падане на режима на Б. Асад, на изявление на върховният представител от името на Европейския съюз по повод падането на режима, на данни във връзка с организирани от ЕС ежегодни конференции в подкрепа за бъдещето на Сирия и региона, на съобщения на страниците на Европейските институции. Въз основа на тях и по- конкретно на актуална справка към 19.05.2025 г. относно актуалната обстановка в Сирия, съдът е обосновал извод, че на 18 февруари 2025г. Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите въоръжени сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. През месец януари 2025г. бунтовническите военни командири назначават А. Шараа за президент за преходния период, отменят конституцията от ерата на Б. Асад, приета и действаща от 2012г. и разпускат парламента, армията и службите за сигурност на бившия режим. На 13 март временният президент на Сирия А. Шараа подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период. В документа се казва, че ислямската юриспруденция е основният източник на законодателството, декларацията урежда разделението на властите и съдебната независимост и гарантира правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите Сирийският президент А. Шараа обявява преходно правителство, назначавайки 23- ма министри в нов разширен и приобщаващ кабинет, съобщават световните медии. Кабинетът, обявен на 29 март 2025г. няма да има министър председател, като се очаква А. Шараа да ръководи изпълнителната власт. В реч, отбелязваща сформирането на кабинета, той казва: Формирането на ново правителство днес е декларация за нашата съвместна воля за изграждане на нова държава . Новите управляващи в Сирия са подложени на натиск от страна на Запада и арабските страни да сформират правителство, което да включва в по-голяма степен разнообразните етнически и религиозни общностни в страната В Бюлетин на ВКБООН се посочва, че считано от 8 декември 2024г., към 25 март 2025г., 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. С тези лица общият брой на хората, преминали обратно в Сирия от началото на 2024г. възлиза на 732 700 души. Според последни данни от работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27 ноември 2024г. насам, около 926 000 вътрешно разселени лица също са се завърнали в районите си на произход в Сирия. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Х. У. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Обосновано съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминал нелегално границата между България и Турция, са липса на сигурност и спокойствие в страната му на произход, от фактическата обстановка е установено, че крайна цел е Германия, че в Сирия живял на ръба на бедността, бил безработен, в България иска да работи и да осигури достоен живот на семейството си, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по-скоро са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АССГ за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Х. У. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание от служебния защитник становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Тези изводи се потвърждават и от обстоятелството, че в Сирия живеят родителите му, жена му и четирите им дъщери. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Относно твърдението, че са налице основанията за прилагане на принципа non refoument (забрана за връщане) следва да се отбележи, че по делото не са налице основанията за прилагането му установени в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприети в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. В потвърждение на това е и обстоятелството, че неговото семейство майка му, четирима от братята му и десетте му сестри продължават на живеят в Сирия и нямат никакви проблеми. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където остава според първото интервю четири пет дни, според второто петнадесет дни и където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в западна държава, а по-конкретно в Германия, която е била цел на пътуването му, като решението му да остане в България е взето в последствие, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователни са твърденията изложени в касационната жалба, че са налице отменителните основания на чл. 146, т.3 от АПК и на чл. 146, т. 4 от АПК. Следва да се отбележи, че това са основания в АПК регламентирани в глава десета, озаглавена оспорване на административни актове пред първа инстанция и раздел първи, озаглавен оспорване на индивидуални административни актове. По тях първоинстанционният административен съд в предоставените му правомощия и компетенции вече се е произнесъл и ги е проверил и разгледал, а настоящата инстанция приема изводите му за правилни и верни въз основа на извършеният съдебен касационен контрол на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователни са доводите, че съгласно чл. 35 от АПК административният акт следва да бъде издаден след, като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а също така да се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите лица и техните организации и като не е изпълнил задължението си органът е издал незаконосъобразен акт. Видно е, че и административният орган, а в последствие и решаващият първоинстанционен съд са изследвали и изяснили всички факти и обстоятелства във връзка с исканата международна закрила. С молителя е проведено от административният орган не едно, а две интервюта едно с рег. УП6640 от 01.10.2024 г. и едно с рег. УП6640 от 11.07.2024 г. Органът, а и съдът по съществото са изяснили изцяло бежанската му история неговото лично положение, установили са и са обобщили актуалните данни за страната му на произход и въз основа на всички това се е произнесли с мотивирани решения. Във връзка с възражението, да се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите лица и техните организации следва да се уточни, че в цитираната норма е разписано, ако такива са дадени, съответно направени. Видно е от административната преписка, че заинтересовани лица и техните организации не са давали и правили предложения или възражения по които административният орган да има задължение да се произнесе и да вземе в предвид. Въпреки, че не касае цитираната правна норма и няма отношение по нея, за пълнота на изложеното може информативно да се посочи, че в постановеното решение от административният съд са разгледани данни и информации съдържащи се в международни институции и организации касаещи въпросите за сигурността и положението в Сирия, като например информация от заседанието на Европейския съвет от декември 2024 г. и приетото заключение относно положението в Сирия след падане на режима на Б. Асад, на изявление на върховният представител от името на Европейския съюз по повод падането на режима, на данни във връзка с организирани от ЕС ежегодни конференции в подкрепа за бъдещето на Сирия и региона, на съобщения на стариците на Европейските институции, и бюлетин на ВКБООН. Законосъобразността на оспореният административен акт е проверена и съобразно съдържащите се в тях данни. Не се споделя доводът, че съдът не е изложил мотиви, защо не е приел, че за лицето не са налице основателни опасения от преследване поради една от релевантните причини в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, а именно по политическо мнение, както и че съдът не е посочил какво е политическото мнение или убеждение на чуждия гражданин. В постановеното съдебно решение решаващият съд и изследвал и се е произнесъл по всички предпоставки визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От двете проведени интервюта пред административния орган, от представената и установена бежанска история, както и от двете открити съдебни заседания пред първоинстанционният съд на 09.06.2025 г. и пред настоящата инстанция на 12.11.2025 г. молителят не е изразил и заявил своите политически мнения и убеждения, а така възможност му е била предоставена видно от протоколите от интервютата и от съдебните такива. От цялата установена фактическа обстановка не се установява той да има и да изразява конкретни, ясни политически мнения или убеждения или да е видно, че те са различни от общоприетите, опасни и могат да доведат до негативни последици за молителя. Напротив установява се, че е работил в строителството, а не че се е занимавал с политика или, че е бил политик или, че е изразявал такива становища, мнения, убеждения. Няма данни и доказателства за това и съответно те не се установяват. Относно твърдението в жалбата, че в проведеното интервю е заявил, че е напуснал Сирия поради военните действия и липсата на сигурност, като от изложеното следва, че той реално е заявил конкретна причина или страх от преследване следва да се поясни, че в интервютата той не излага лична конкретна и засягаща него самият или неговото семейство причина за страх от преследване. На основание, че той посочва общи и бланкетни доводи за наличие на военни действия и липса на сигурност в жалбата се прави тълкуване и опит да се допише интервюто и да се прибави към вече установената бежанска история страх от преследване, какъвто не е заявен и не се установява. Неоснователно е и възражението, че изброяването и цитирането на множество информационни източници не замества задължението на съда да изложи собствени правни изводи на база установеното по делото. В съдебното решение съдът е изложил самостоятелни, ясни, конкретни и достатъчно правни изводи. Посочените в него множество информационни източници имат за цел само да докажат, подкрепят и дообосноват направените от него правни изводи, а не да ги заместя, заменят или изместят. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,