Решение № 5433 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2015 г.

Решение № 5433 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Дария Ставрева Пантелеева срещу решение № 1080 от 18.06.2015 г. по адм. д. № 700/2015 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/- преместване на паркирано пътно превозно средство марка "Ауди" 80, с рег. № А 5377 КС, без знанието на неговия собственик, наложена с устна заповед от 4.03.2015 г. на длъжностно лице "Главен специалист" в отдел "Общо функционален контрол", Дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" (УКОРС) при Община Бургас и е прекратено производството по съединения иск за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи, че констатираното нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2-ро ЗДвП, не е основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Счита, че за налагане на мярката задължително изискване е наличието на предупредителен знак за принудителна преместване на автомобила, че съдът тълкувал разширително разпоредбата на закона. В случая паркиралият автомобил затруднявал движението, но не е било невъзможно преминаване на пешеходците. При ширина на тротоара 3 м и ширина на автомобила 160-170 см, остава разстояние 1,30- 1,40 см между колата и сградата от вътрешната страна на тротоара, което дало възможност да се поставят скоби на колелата на автомобила. Счита, че не са налице случаите когато автомобилът прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че мярката е наложена при наличие на хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б, пр. трето ЗДвП. В протокола е посочено, че автомобилът е паркиран върху тротоара, който е извън определените от администрацията за целта места, с което пречи на останалите участници в движението - пешеходците. Следователно длъжностното лице наложило мярката е имало предвид, че паркираният върху тротоара автомобил прави невъзможно преминаването на другите участници в движението и по конкретно на пешеходците. Ответникът представил извадка от действащия регулационен план, от която е видно, че тротоарът е с ширина 3 метра, както и технически характеристики за паркирания автомобил, че ширината на автомобила е 1695 мм. Съдът направил изводи, че след като ширината на тротоара е 3 м., а тази на паркирания на него автомобил е почти 1,70 м. то свободното разстояние на тротоара остава да е 1,30 см., от тях най-малко 30 см. са от страната на платното и това се вижда и от снимките, приложени по делото. Следователно разстоянието между сградата и паркираният автомобил не би могло да бъде повече от 90-100 см, а според обясненията на ответника е било около 50 см, освен това от обясненията се установява, че от страната към сградата е имало и шахта, което е правило невъзможно преминаването на пешеходци. Предвид установената близост на мястото, на което е паркиран автомобилът до детска площадка вероятността, пешеходци с детски колички и майки с деца да преминават по тротоара е значителна. Направен е извод, че събраните доказателствата установяват, че паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, поради което е налице и условието на чл. 171, т. 5, б. "в" от ЗДвП. Решението е неправилно. От събраните доказателства е установено, че лекият автомобил на жалбоподателката на 4.03.2015 г. е бил паркиран изцяло на левия тротоар на улицата, успоредно на платното за движение, като разстоянието между автомобила сградата е по-малко от 2 метра, с което е нарушена разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, съгласно която за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Освен, че е установеното нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, за което се налага административно наказание по чл. 186 във вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка е необходимо да са налице и предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "в" от ЗДвП. Ирелевантен в случая е фактът, че мястото, на което е паркиран автомобилът не е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, това изискване се отнася за първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, а в случая е приложена третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "в" от ЗДвП. Фактите са установени правилно от съда, но от тях следва да се направят различни правни изводи. Към административната преписка са представени снимки, на които ясно се вижда автомобилът на жалбоподателката, който е бил паркиран върху тротоара. Доводите на касатора, че така паркираният автомобил не прави невъзможно преминаването на пешеходците, се установяват от приложения заверен снимков материал, както и от представената от ответника извадка от действащия регулационен план, от която е видно, че тротоарът е с ширина около 3 метра, както и от технически характеристики за паркирания автомобил, от които е видно, че ширината му е 1695 мм. На представената снимка е сниман пешеходец, който преминава между сградата и паркиралия автомобил, следователно неправилно е прието от съда, че е невъзможно преминаването на пешеходци. Следва да се приеме и, че е било възможно и преминаването на пешеходци с детски колички и с инвалидни колички, тъй като те са с по- малка ширина от разстояние между автомобила и сградата, не е доказано, че ширината им по-голяма от посоченото разстояние от около един метър между сградата и паркиралия автомобил. На снимката не се вижда и шахтата, за която се твърди, че се е намирала на същото място. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение