Решение № 52 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60103/2016 г.

Решение № 52 от 13.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60103/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на на [фирма] със седалище [населено място] и Й. А. Д. срещу решение № 84 от 1.04.2016 г. по т. дело № 840/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 799 от 30.10.2015 г. на Варненски окръжен съд, срещу ответниците и понастоящем касатори е уважен иска по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 538 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е прието за установено задължението им към [фирма] до размера на сумата 28252,77 евро по запис на заповед от 24.01.2008г с падеж на предявяване за плащане на сумата от 77 706,23 евро до 49 месеца от нейното издаване, без протест, с издател касатора [фирма] и авалист Й. А. Д., като е присъдена и лихва за забава от датата на заявлението. По издадения без протест запис на заповед № 81249/24.01.2008 г., въззивният съд е приел за удостоверено предявяване извън прологирания срок от 49 месеца - спрямо издателя връчването е на 27.04.2012 г., а спрямо авалиста на 24.04.2012г, чрез нотариални покани, което е допустим способ и в този случай и поемателят не губи правата си спрямо двамата, заради пропускане на срока за предявяване по чл. 478, ал. 1 ТЗ. Варненски апелативен съд е ревизирал извода на първоинстанционния съд за прескрибиране на ефекта по отношение на авалиста. Приел е също така, че последиците на чл. 514 ТЗ не са приложими, менителничната давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ не е изтекла, тъй като началото на срока съвпада с изтичането на уговорения срок от 49 месеца, а да се възприеме противното би обезсмислило предвиданата в закона възможност за договорно скъсяване или удължаване на срока за предявяване. Давността е прекъсната с подаването на заявлението на 19.09.2014 г. В това заявление, основано на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, както и в исковата молба, поемателят [фирма] е претендирал исковата сума от 28 525,77 евро като неиздължена част от сумата по записа на заповед, като при предявяване на иска се е позовал на сключения с първия ответник договор за финансов лизинг на ППС от 24.01.2008г, в който договор изрично е било предвидено издаване на записа като обезпечение на кредитора за редовното и точно заплащане на "всички суми по договора", т. е лизинговите вноски по погасителен план - приложение и вънаградителна лихва, начислявана върху всяка вноска, както и договорни неустойки, такси и пр. Изявеното в записа на заповед отговоря на предвиденото в чл. 19, т. 15 от договора, скокът на предявяване за плащане да е дълъг поне колкото срока на договора, в полза на лизингодателя. Тъй като в течение изпълнението на лизинговия договор, на 15.10.2009 г. лизинговата вещ била обект на противозанонно отнемане лизингополучателят е преустановил плащанията от 13.11.2009 г. насетне. Автомобилът е бил открит при проведеното разследване (ДП 370/2010г на РПУ Шумен) иззет като веществено доказателство, а лизингодателя го е получил на 10.09.2010 г., съгласно приложеното постановление и предавателно- приемателен протокол. Предвид уведомление от 22.06.2010 г. действието на договора не е продължило, тъй като лизингополучателя [фирма] се е позовал на манипулация на рамата на автомобила, затова е отказал повторно получаване. Претендират се неплатените вноски за времето от отнемането на автомобила, до момента на прекратяване на договора при горните обстоятелства, ведно с уговорените последици. Ищецът е уточнил, че абстрактният дълг в предявения размер е формиран от падежираните и неплатените лизингови вноски до датата на връщане на автомобила в размер на 19024, 34 евро, възнаградителната лихва от 1830, 58 евро, неустойки в размер на 3643,09 евро и 4027,77 лв данъци, такси и застаховки. Искът е уважен от въззивния съд за сумата 28 525,77 евро, като релативните възражения на настоящите жалбоподатели са отхвърлени Съгласно съдържанието на договора, който е за финансов лизинг, вноските са били дължими и в случай на кражба и въззивният съд е изтъкнал неприложимостта на чл. 347, ал. 2 ТЗ по отношение на този вид договори, предвид носения от лизингополучателя риск. Договорът е бил прекратен, но занапред . По възражението на ответниците, че каузалното правоотношение е погасено по давност, въззивният съд е изтъкнал, че тази давност е ирелевантна за иска и не влияе на давността по менителничното вземане, също така и предвид гаранционния характер на записа с уговорен по-дълъг срок. В касационната жалба се изтъква нарушение на съдопроизводствени правила, на материалния закон и необоснованост. Неправилно е прието, че записът е надлежно предявен, нарушен е чл. 538 ТЗ. Пропуснат е срока за предявяване, правата срещу издателя и авалиста са загубени по силата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Изводите на съда по каузалното отношение са неправилни и необосновани. Същото представлява с менителничното отношение едно единство, което не е отчетено от въззивния съд. Длъжника и авалиста не са били уведомени за едностранно прекратяване на лизинговия договор по чл. 87 ЗЗД, не е имало основание да се прилагат тези последици, а последиците на чл. 81, ал. 1 ЗЗД. Те нямат вина за неизпълнението. При отпадане изцяло или частично на каузалното отношение поради изтекла в полза на ответниците давност, не е следвало да се уважава установителния иск по чл. 422 ГПК за претенция, основава на същото, по менителничното задължение. Неправилно при оценка на давността е даден превес на ценната книга. Смисълът на срока от 49 месеца не е в това ищецът да го изчаква, а след това да разполага и с давностния срок за предявяване. Всички срокове са изтекли. Изтъква се, че лизингодателят е получил от застрахователя обезщетение за пълната загуба на вещта и с предявяването на ценната книга ищецът се опитва да се обогати неоснователно. Освен това, менителничното задължение е поето заради каузално задължение за периодични плащания - включително лихви, неустойки и пр. и съдът неправилно е приел давността по чл. 111 б. "в" ЗЗД за тях за ирелевантна. Тази давност е изтекла за всички вземания, дори да са били дължими, а решението неправилно се основава на предположение за обратното. Съображения са развити в писмена защита, претендират се разноски. В отговор касационната жалба се оспорва, съображения са доразвити развити и в писмена защита от адв Св. Д., пълномощник на [фирма] . Изводите на въззивния съд са съобразени с решение № 110/2010 г. по т. д № 949/2009, I т. о. Въззивният съд е съобразил, че нормата на чл. 538 ТЗ е неприложима в случая Крайната дата определя и падежа на менителничния ефект Групата въпроси, засягащи каузалното правоотношение са решени в съответствие с установената практика, изтъква се реш. № 102 от 2014 г. по т. д № 2680/2013 г. I т. о. Обстоятелствата по делото и прецени съответно и е изтъкнато защо въпреки временното неизползване на актива, лизинговите вноски са останали дължими. Въззивният съд е преценил съответно специалната давност, която не е изтекла, независимо дали е изсрочено по давност обезпеченото вземане по каузалното правотношение. По този въпрос допълнително се изтъкват съображенията в опр. № 65/2017 г. по гр. 60185/2016 III г. о, че установената практика на ВКС е съответна на приетото от въззивния съд. Претендират се разноски и се прави възражение, че разноските на другата страна са прекомерни. С определение № 844 от 12.02.2016 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане по свързано зададени въпроси за съдържанието и значението на каузалното отношение и релативните възраженията по него при иск по чл. 422 ГПК, основан на запис на заповед, предвиден и издаден при сключване на договор за финансов лизинг за да обезпечи изпълнение на задълженията на лизингополучателя за срока на договора, връзката му с менителничната сделка при обсъждането на възражение за давност, покрила обезпечените със записа на заповед вземания. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд приема следното: Необходимостта съдът да обсъди релативните възражения, свързани с каузалното правоотношение, се отнасят и до възраженията за изтекла давност по вземанията, обезпечени с издаването на ценната книга. Изсрочването по давност на вземането по каузалното правоотношение е от значение за възможността същото да бъде събрано принудително, като законът не допуска предварителен отказ или удължаване на давностния срок, едностранно или по уговорка. Ефектът на давността засяга и обезпеченията на кредитора, като не следва да се допуска чрез менителнични сделки императивните правила на закона да бъдат заобикаляни. Такава менителница попада под санкцията на чл. 465 от ТЗ. Ето защо, дори кредиторът да разполага със запис на заповед при уговорен в своя полза срок на предявяване от по-късен спрямо изискуемостта на обезпеченото вземане момент, щом записът е издаден за обезпечаване изпълнението на парично задължение и падежът му е настъпил, поемателят на ценната книга следва да упражни правата си по менителничната сделка не само в кратния давностен срок съгласно чл. 537, във вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ, за който случай важи даденото указание по решение № 102/2014 г. по т. д № 2680/2013 г. I г. о на ВКС, но и преди да изтече давността по обезпеченото вземане. Изтичането на давностния срок по каузалното правоотношение е противопоставимо по възражение на издателя и авалиста тогава, когато за обезпечение на множество задължения с периодичен характер, при един запис на заповед с краен срок за предявяване, кредиторът прибегне до обезпечението си само за онези периодични задължения с настъпил падеж, които не са изпълнени, като се възползва от уговорката по срока, предвиден по този начин с оглед на задължения, които не са възникнали. При дадения отговор на въпроса, касационната жалба е по същество основателна . Съгласно т. 17 от ТР № 4/2014 г. по т. д № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. Очертаният кръг възражения по т. 17 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК не изключва възражението за изтекла обща петгодишна, или специална кратка погасителна давност, като правопогасяващо възражение по отношение на обезпеченото вземане, именно когато специалната тригодишна давност по менителницата не е изтекла. Въззивният съд неправилно е приел възражението на ответниците за погасяване на вземанията по каузалното правоотношение поради изтичане на давностния срок за ирелевантно, тъй като съгласно записа на заповед поемателят - лизингово дружество, е имал срок за предявяване на заповедта до 49 месеца от датата на издаване, което ползвало същия за всички негови претендирани вземания по договора, стига изискумостта им да е настъпила преди датата на подаване на заявлението. Основателността на иска е преценена от въззивния съд спрямо наличието на всички неизпълнени задължения по договор за финансов лизинг № 81249/24.01.2008 г., вече падежирани към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК на 19.09.2014 г. и възлизащи според осчетоводяването при ищеца на общо на 28 525,77 евро предявени за плащане на издателя и авалиста солидарно. Дори общо посоченият в записа краен срок за предявяване "до 49 месеца" да се тълкува като воля на издателя в този възприет от въззивния съд смисъл, условията по ценната книга не може да се прилагат по този начин. Записът на заповед е за плащане без протест на 77 706,23 евро, обезпечаващ възможни вземания на лизингодателя за целия срок на договора за 48 броя лизингови вноски, дължими от първо число на м. II 2008 г. до 25 число на съответния месец, по погасителен план. По свой избор, лизингодателят е упражнил менителничното право за част от тези вземания, които по естеството си са периодични. Тъй като лизинговата вещ е била предмет на кражба и е открита в състояние, довело до прекратяване на договора, плащане по записа е предявено за вземанията от момента на кражбата, заявена на 15.10.2009 г. до връщането му на лизингодателя след откриването му на 09.10.2010г Това е периодът, за който ответникът е преустановил плащането на вноските по погасителния план които след прекратяване на лизинговия договор, е считал и за недължими, при конкретните обстоятелства. Съгласно заключението на вещото лице Ст. П., последното плащане от лизингополучателя по погасителния план е на датата 13.11.2009 г., като вноската от 1275,68 евро включва главница и лихва. Към този момент, общо извършените от [фирма] плащания, съответно погашения по всички начисления на лизингодателя с различни основания, всички произтичащи от задължения по договора, са в размер на 49 563,20 евро. Остатъкът до посочените в записа 77 706,23 евро е заявен с иска по чл. 422 ГПК общо, възприет от въззивния съд като главница по менителничното задължение в размер на 28 525,77 евро, изискуемо към датата на подаване на заявлението 19.09.2014 г. Тъй като по твърдения на ищеца, които не са оспорени и предвид връщане на лизинговата вещ на лизингодателя, договорът е прекратен преди срока от 48 месеца. Предвид уведомление от 22.06.2010 г. действието на договора не е продължило, тъй като лизингополучателя [фирма] се е позовал на манипулация на рамата на автомобила, затова е отказал повторно получаване. Видно от приложения предавателно-приемателен протокол от 10.09.2010 г. за връщане на веществено доказателство по ДП № 370/2010г на РПУ Шумен, видимият номер на рамата е различен от номера на шасито на автомобила посочен в приемателия протокол от 24.01.2008 г. по договора за лизинг. След последното плащане по погасителния план падежираните вноски към 10.09.2010 г. са възлизали на 19 024,34 евро, акцесорните вземания (възнаградителни лихви) са били в общ размер на1830,58 евро, неустойките, начислени поради неплащане са 3 643,09 евро; за данъци, такси, застраховки - още 4027,77 евро съгласно приетата по делото СИЕ, проверила осчетоводяването на вземанията при ищеца. При тези обстоятелства и предвид възраженията на ответниците, че всички вземания са погасени по давност, крайният извод на въззивния съд за основателност на иска не може да бъде споделен. За основателността на релативните възражения е от значение връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издаден менителничният ефект, както е изтъквано многократно (реш. № 171/2014 по т. д № 2913/2013 I т. о, № 108/22.07.2014 г. по т. д. № 2418/13 г. на ВКС по чл. 290 ГПК ). Релевантен за установяване съществуване на каузалното задължение, за което е издадена заповед за изпълнение, е неговия падеж. Предмет на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на задължение за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 ГПК при наличие на следните кумулативни предпоставки - то да е с настъпил падеж преди депозиране на заявлението, а когато обезпечава изпълнението на каузална сделка, обезпечителната функция на менителничния ефект да е съпоставима с каузалното задължение, което обезпечава. Допустимо е, както в случая с иска по чл. 422 ГПК самият поемател да привързва записът и към вземания, произтекли от неизпълнението на някои от обезпечените задължения, стига те да отговарят на горните предпоставки. Бил е издаден един запис на заповед за глобална сума, обезпечаваща задълженията по договора за финансов лизинг, вкл. тези при неизпълнение, като датата на падежа на ефекта е "до 49 месеца" и би съвпадала с датата на прекратяване действието на каузалното правоотношение при неговото очаквано развитие. Целта на предоставеното обезпечение при издаването на запис на заповед № 81249/24.01.2008 г. за плащане без протест на 77 706,23 евро е била да се гарантира плащането на месечните вноски по погасителния план, вкл. периодично начисяваните акцесорни вземания по тях за целия срок на договора, тъй като лизинговата цена по него възлиза на 80 537,34 евро (без ДДС). Договорът е прекратен с уведомлението от 22.06.2010 г., макар лизинговата вещ е върната на лизингодателя от разследващите органи на по-късна дата. Остъчната стойност на автомобила от 8 305,78 лева (без ДДС), заедно предварително начислените разходи по придобиване, която получателят заплаща при прехвърляне на собствеността с последната вноска, не се дължи . Обезпечителна функция на записа се разпростира върху останалата част от заявеното за установяване вземане по каузалното правоотношение. Съгласно чл. 19, т. 15 от договора лизингополучателят е поел задължението да обезпечи редовното и точно заплащане на всички суми по договора, както и на сумите по договорените неустойки и лихви за забава, чрез учредяване на поисканото обезпечение. Задължение за вноски, лихви и неустойки е възникнало и ответниците не са установили да са го погасили чрез изпълнение . Видно от приложената щета № 401/2009 г. при застрахователя "Булстрад", няма преки данни за плащане на обезщетение от застрахователя за пълна или частична загуба, установява се единствено, че през 2012 г. лизингодателят заявил такава претенция, но застрахователят е поставил условия. Получаването на обезщетението е основание отношенията между страните по договора за лизинг да бъдат уредени с прихващания на вноските, заплащани след настъпването на застрахователното събитие, но настъпване на това предвидено в договора обстоятелство ответниците по иска не са доказали. Съответно, не са доказали основание за избягване на уговорените последици от забавата и неизпълнението на задълженията им да продължат заплащането по погасителния план за посочения период, до След като е преустановено плащането на вноските по погасителния план, а те са били дължими и в случай на заявено застрахователно събитие, включително кражба на лизинговата вещ, възраженията на ответниците за липса на задължения е неоснователно. Както вече се изтъкна, релевантен за установяване съществуване на каузалното задължение, за което е издадена заповед за изпълнение, е неговият падеж. От този момент започва да тече общата, или специална кратка погасителна давност, за конкретното задължение, или задължения. Касае се за обезпечение на множество задължения с периодичен характер, при издаден един запис на заповед с краен срок за предявяване, а кредиторът е прибегнал до обезпечението си само за онези периодични задължения с настъпил падеж, които не са изпълнени, като се възползва от уговорката по срока, предвиден по този начин с оглед на падежа на задължения, които безспорно не са възникнали. За всички задължения по каузалното правоотношение е приложима кратката тригодишна давност, предвид естеството им на периодични вземания . Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - на 19.09.2014 г., давността по чл. 111 б. "в" ЗЗД е изтекла за всички посочени и установени като обезпечени със заповедта вземания, чиято изискуемост е настъпила още преди прекратяването на договора, или най- късно на 22.06.2010 г. за съответната месечна вноска, включваща главница, възнаградителни лихви и неустойки. Не е било спорно и правилно е прието за установено, че обезпеченият дълг е формиран от тези задължения за периода след 13.11.2009 г. Неправилно въззивният съд е възприел доводите на ищеца, че от значение за прекратяването на лизинговия договор при установените обстоятелства е фактическото получаване на автомобила от разследващите органи на 10.09.2010 г., а не заявеното от ответника на 22.06.2010 г. Прекратяването на договора при обстоятелствата, за които страните не спорят, в случая няма обратно действие, но вземанията за посочения период се характеризират като периодични. Плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания и попадат в приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. По този правен въпрос указание е дадено в практиката на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, с решение № 16/2017 г. по т. д. № 50185/2016 г. на ВКС, I г. о и решение № 65/2017 по т. дело № 904/2016 г. II т. о възприето и от настоящия състав на ВКС, III г. о. При това положение и предвид отговора на поставения правен въпрос, поемателят е следвало да прибегне до записа на заповед преди давността за обезпечените вземания да изтече. Възражението на ответниците в тази връзка е основателно. С разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца а с оглед препращащата норма на чл. 537 ТЗ - срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа. Тригодишният срок на погасителната давност тече от изтичане на срока за предявяване. Издателят може да сочи и по-дълъг от едногодишния срок за предявяване по 487, ал. 1 ТЗ, което законът изрично допуска, но при издаден като обезпечение на задължение запис, върху възможността за принудително събиране на вземането посредством менителничния ефект рефлектира и давността за обезпеченото вземане, щом тя вече е изтекла . Съглашението за предявяване на записа на заповед в срок до 49 месеца в настоящия случай кореспондира със срока на лизинга, който договор е бил прекратен значително преди посочения срок . Въззивното решение следва да се отмени, а установителният иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за вземания в размер на 28 525,77 евро по запис на заповед № 81249/24.01.2008 г., въз основа която и на основание чл. 417 ГПК е била издадена издадена заповед за изпълнение № 6003 от 23.09.2014 г. по ч гр. д № 11829/2014 г. на Варненски районен съд за исковата сума, следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан С оглед изхода на делото, на касаторите и ответници по иска следва да се присъдят разноските, както са ги заявили. Същите са установени в размер на 1116 лв държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение 2 220 лв, приложен е списък, както и договор за правна защита и съдействие с адв. Т. Т. Разноските за адвокатска защита не са прекомерни, както поддържа ответника по касационната жалба, а минимални, предвид сложността на делото и материалния интерес при касационната обжалване, с оглед цената на спорното вземане и с оглед методиката, по което се определят минималните адвокатски възнаграждения по наредба № 1/2004 г. на Висшия АС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.