Решение № 4801 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2016 г.

Решение № 4801 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Елица 555" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., район "Надежда", ул. "С. Р." .№..., представлявано от управителя В. П. Н., против Решение № 3150 от 09.05.2016 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 8971 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/№ 2131308416 от 10.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1358/29.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице, въз основа на увеличение на финансовите резултати за 2008 и 2009 г. със стойността по фактурите на "Е. П. С. И. 2007" ЕООД, "С. Р. И.-63" ЕООД, "Интерпроект 2008", "Ито икс-2007" ЕООД, "Р. И." ЕООД и "С. Ф." ЕООД са установени задължения за корпоративен данък и лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на стоки и услуги по фактурите на посочените фирми; необосновани правни изводи за липса на документална обоснованост на разходите и неправилно определяне на данъчната основа за облагане, поради неправилен отказ за приспадане от размера на установените приходи от последващата реализация на процесните стоки и резултата на процесните услуги на стойността на непризнатите разходи за придобиването им. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Атанасова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АССГ е бил посоченият РА, в частта му, с която на РЛ за данъчни периоди 2008 и 2009 г. са установени задължения за корпоративен данък и лихви, въз основа на увеличение на финансовите резултати, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, поради документална необоснованост на осчетоводените разходи по фактурите на посочените доставчици. За да постанови обжалваното решение, на първо място, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на данъчната ревизия. По същество на спора, за установено съдът е приел, че предмет на процесните фактури са услуги /СМР/ и стоки-строителни материали, но разходите за придобиването им не са документално обосновани. Обосновани са фактическите изводи на съда, че ревизираното лице, претендиращо разходи, не е доказало, че тези разходи са свързани с реално осъществени доставки на стоки и услуги. Неопровергани са останали констатациите в ревизионния акт, въз основа на извършените проверки на фирмите доставчици, при които е установено, че част от доставчиците са отрекли каквито и да е търговски отношения с фирмата на ревизираното дружество, друга част от процесните фактури са били издадени от лица, които не са представлявали посочените като издатели на документите дружества, а плащанията в брой по всички фактури са недоказани поради установяването на липса на електронни апарати с фискална памет при доставчиците или несъвпадение на индивидуалните номера на наличните такива устройства и посочените като издадени от тях касови бонове. По чл. 10, ал. 4 ЗКПО /в приложимата му за случая редакция с ДВ бр. 110/2007 г./, данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Това именно е бил решаващ мотив на органите по приходите и на съда, за да откажат признаване на обсъжданите разходи, а не поддържаното в касационната жалба, че това е станало поради неоткриване на някои доставчици на декларираните данъчни адреси и недоказаният им капацитет да извършат доставките. Що се отнася до подържаното в касационната жалба, че получателят по фактурите не е имало как да знае, че доставчиците му нямат регистрирани фискални устройства или издадените документи са от устройства с различни номера от тези на регистрираните, това не променя по никакъв начин последиците от диспозитива на цитираната законова норма. Изцяло неотносими за случая са цитираните в касационната жалба пасажи от съдебни решения на Върховния административен съд, където, видно от съдържанието, става дума за спорове за непризнато право на данъчен кредит. Същото се отнася и до съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно недоказването на документалната обоснованост по фактурите на всеки доставчик, обсъдил е подробно заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и обосновано е приел, че жалбоподателат, чиято е тежестта да докаже реалността на извършените разходи, не е извършил това - съответно за него са последиците от недоказването. Само като допълнителен аргумент за правилността на фактическите изводи на първоинстанционния съд, с влязло в сила съдебно Решение № 13375 от 08.12.2016 г. по адм. д. № 10218/2015 г. на ВАС, е оставено в сила решение на АССГ, с което е отхвърлена жалба на ревизираното дружество против ревизионен акт /РА/, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по същите фактури на същите доставчици, с мотиви за недоказана реалност на доставките. Единствено, относно фактурите на "Интерпроект 2008" ЕООД е прието, че доставките са реални, но въз основа на доказателства, които не са представени в процеса пред АССГ по настоящото дело и въз основа на съдебно-техническа експертиза, която тук не е назначавана. В настоящия случай, отказаните разходи на този доставчик са за авансово и окончателно плащане по договор, който изобщо не е бил представен, а фактурите изобщо не са били придружени с фискални касови бележки. Неоснователни, накрая, са и касационните оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО, в приложимата й за случая редакция. Съгласно тази разпоредба, не се признават за данъчни цели счетоводните приходи възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, до размера на непризнатите разходи, като част от тези разходи, по т. 2 чл. 26 са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Обосновано административният съд е приел, че не е доказано, че изобщо са налице доставки на СМР и материали по фактурите, документиращи непризнатите разходи, а също, че е налице идентичност на тези СМР и материали с вложените от ревизираното дружество в обектите, с чието изпълнение е било ангажирано дружеството. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 282,49 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение