Решение № 10675 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2010 г.

Решение № 10675 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Виктория Асенова Захариева от гр. София срещу заповед № РД-26-213/25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени, като претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е допустима. Жалбоподателката е била държавен служител, като е заемала длъжността "главен експерт" в сектор "Собственост на държавните имоти", отдел "Държавни имоти" в главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" на Министерството на отбраната. С обжалваната заповед министърът на отбраната е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 54/01.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание със заповед от 17.05.2010 г. С чл. 2 от ПМС № 54/01.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната е преобразувана Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и е очертан обхвата на дейност на преобразуваната агенция. В чл. 2, ал. 3 от посоченото постановление са изброени дейностите на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", които се поемат от министерството на отбраната и съответно от преобразуваната агенция. Съгласно § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на постановлението служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната се уреждат в съответствие с чл. 87а от ЗДСл., а в случаите на съкращаване на длъжности - в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С представените по делото длъжностни разписания на министерството на отбраната се установява, че от 25.05.2010 г. е създадена Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", с отдел "Управление на недвижимата държавна собственост", в който има 7 щатни бройки за длъжността "главен експерт". Жалбоподателката твърди, че дейността, която е осъществявала по длъжностна характеристика е преминала в МО и заеманата от нея длъжност е продължила да съществува в отдел "Управление на недвижимата държавна собственост". Този довод се потвърждава от разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 1 от ПМС № 54/2010 г., съгласно която "дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "Социални дейности на МО" по отношение на управлението на жилищния фонд на министерството се осъществяват от Министерството на отбраната". Съгласно чл. 8 от ПМС 54 общата численост на персонала в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната са посочени в приложение към постановлението. С оглед на това административният орган е доказал, че новосъздадената Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", с отдел "Управление на недвижимата държавната собственост", е поела дейността, правата и задълженията на сектора "Собственост на държавните имоти", в който е работела жалбоподателката. Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по силата на длъжностното разписание, което е било в сила до 24.05.2010 г. в сектор "Собственост на държавните имоти" са съществували 10 щатни бройки за длъжността "главен експерт", едната от които е изпълнявала жалбоподателката. Съгласно новото длъжностно разписание, в сила от 25.05.2010 г., в новосъздадения отдел "Управление на недвижимата собственост" щатните бройки за "главен експерт" са намалени на 7 броя, или е намален боят им с 3 щатни бройки. Според вещото лице част от функциите, задълженията и изискванията на заеманата от жалбодателката длъжност и тези на длъжността "главен експерт" по новото длъжностно разписание съвпадат, като са добавени и нови длъжностни функции. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от Захариева длъжност е установено, че е налице първото кумулативно изискване - тази длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 25.05.2010 г. на МО. Поради това органът по назначаване е установил наличието и на второто изискване, за да е налице реално съкращаване на длъжността, а именно, че тя вече не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Намаляването на общата численост на администрацията в новата дирекция, отдел и сектор, и конкретно намаляването с 3 щатни бройки на длъжността "главен експерт", води до извода, че длъжността на жалбоподателката е била съкратена и не е трансформирана в друга длъжност. Въпрос на целесъобразност на административния орган е да направи такива структурни промени в администрацията си, които да осигуряват най-ефективно изпълнението на задачите, които са му възложени с Устройствения правилник. В случая извършените промени в създадената Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната", с отдел "Управление на недвижимата държавна собственост", са били извършени от министъра на отбраната по силата на ПМС № 54/2010 г. и Устройствения правилник на МО чрез намаляване на общата численост на администрацията с цел извършване на организационни промени, създаващи по-добра организация и оптимизация на работата. Предвид на изложеното, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. Ответникът не е претендирал разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,