Решение № 3756 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 500/2016 г.

Решение № 3756 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 500/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Х. против решение № 7089/18.11.2015 г. по адм. дело № 6076/2015 г. на Административен съд С.-град, с което са отхвърлени предявените от него против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури искове за заплащане на сумата 2960.00 лв., представляваща обезщетение за периода от 3.02.2014 до 31.07.2014 г., през който е останал без работа поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение, заедно с лихва законния размер, считано от 26.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като са изпълнени условията на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за заплащане на обезщетение и не са налице основания за прихващане с обезщетението, получено от него при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а ЗДСл. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови нов акт по същество, с който предявеният иск да бъде уважен изцяло или евентуално след отмяната - делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на агенцията се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилно административният съд приема, че ищецът и касационен жалбоподател в настоящото производство, има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Установено е, че заповед № ЧР 38/3.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която служебното правоотношение на Харалампиев е прекратено на основание чл. 107а ЗДСл, е отменена с решение № 3402/21.05.2014 г. по адм. дело № 1888/2014 г. на Административен съд С.-град, влязло в сила на 26.03.2015 г. (решение на Върховния административен съд по адм. дело № 8759/2014 г.) На това основание служителят е възстановен на предишната длъжност, считано от 3.04.2015 г. с основно месечно възнаграждение 740.00 лв. (заповед № ЧР 98/2.04.2015 г.). През периода 3.02.2014 г. - 31.07.2014 г., следващ уволнението, ищецът, сега жалбоподател, получава възнаграждение по служебно правоотношение в размер общо на 1469,20 лв. (същият работи в Изпълнителна агенция по лекарствата през м. юни и юли 2014), а през останалата част от същия период не получава възнаграждение по трудово или служебно правоотношение. При тези данни следва да се приеме, че Х. има право на обезщетение при условията на чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер 6 основни месечни заплати, определени на база основното месечно възнаграждение при възстановяването му в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури или общо за посочения по-горе период - сумата 4440.00 лв. От последната сума следва да се приспадне полученото възнаграждение в размер на 1469.20 лв. за част от шестмесечния период, следващ уволнението. С оглед изложеното следва да се приеме, че Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури дължи на Харалампиев на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение в размер на 2970.80 лв. за времето от 3.02.2014 г. до 31.07.2014 г. Доводът, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 6 месечни основни заплати и не е обвързано конкретно с месеците, следващи прекратяването на правоотношението, е неоснователен. Обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл цели да възмезди лицето за вредите, претърпени от незаконното прекратяване на служебното правоотношение, поради което оставането без работа следва да бъде в причинна връзка с прекратяването на правоотношението и следва да обхваща периода непосредствено след уволнението. Всъщност в този смисъл е и претенцията в исковата молба. С оглед обстоятелството, че при прекратяване на служебното правоотношение с отменената заповед, издадена на основание чл. 107а ЗДСл, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури изплаща на Харалампиев обезщетение в размер на 5 заплати или общо 3360.28 лв. (платежно нареждане), при правилно тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че са налице основания за прихващане и направеното в този смисъл възражение от ответника е основателно. С отмяната на заповедта за прекратяване на правоотношението, постановена при условията на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл, отпада и основанието за изплащане на обезщетение по този текст. Следователно сумата, изплатена при прекратяване на правоотношението, е получена от служителя на отпаднало основание, поради което последният дължи връщането й на агенцията. Поради това правилно съдът приема, че страните по делото си дължат взаимно парични суми, определени по основание и размер. Условията на чл. чл. 104, ал. 2 във връзка с чл. 103, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) са изпълнени и вземанията следва да бъдат погасени до размера на по-малкото от тях. С оглед факта, че сумата, която Х. дължи на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е по-голяма от задължението на агенцията, основано на чл. 104, ал. 1 ЗДСл към него, правилно съдът приема, че предявеният от Харалампиев иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Възражението, че сумата при прекратяване на служебното правоотношение е получена от служителя добросъвестно, поради което последният не дължи връщането й, е неоснователно. С отмяната на заповедта отпада основанието, на което е изплатено обезщетението, поради което получената от Харалампиев сума следва да бъде върната (чл. 55, ал. 1 ЗЗД). Доводът, че прихващане не може да се извърши, тъй като взаимните задължения са на различни основания, също не може да бъде споделен. За да се извърши прихващане е необходимо да се установи, че страните си дължат взаимно пари или други заместими вещи, независимо от основанието. В случая това е установено, поради което условията за прихващане са изпълнени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд С.-град е постановено в съответствие с материалния закон (неточното определяне на обезщетението, дължимо от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, не засяга правилността на крайния извод на съдебния състав за неоснователност на предявените искове) и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 100.00 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,