Решение № 3099 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 27286 от 16.12.2024 г., постановено по адм. д. 8592/2023 г., Административен съд - София-град (АССГ) е отменил ревизионен акт (РА) Р-22002221003199-091-001/05.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 194/10.02.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София (Дирекция ОДОП ) при ЦУ на НАП, в частта, с която на К. И. М. са установените допълнителни задължения за периода 2015 г. 2018 г. в общ размер на 11 152,30 лв. и лихви за забава в размер на 4 685,61 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. П., в качеството му на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова по съществото на спора, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение за всяка една от двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса. Ответникът по касационната жалба К. И. М., чрез адв. И. Цветков от АК-Благоевград, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e неоснователна. С решението си АССГ е отменил РА Р-22002221003199-091-001/05.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 194/10.02.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта, с която на К. И. М. са установените допълнителни задължения за периода 2015 г. 2018 г., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 122, 10 лв. и лихва в размер на 78, 66 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 3802, 28 лв., и лихва - 2063, 80 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 842, 87 лв. и лихва - 372, 06 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 6385, 05 лв. и законната лихва върху тази сума 2171. 09 лв. или общо задължения в размер на 15837, 91 лв. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число заповедите за възлагане, уведомление по реда на чл. 124 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, дадените обяснение от управителя на задълженото лице, събраните в хода на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и начина на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в противоречие с материалния закон. Според АССГ, при анализ на събраните доказателства, обаче не се установява, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, което да обоснове по безспорен начин наличие на приходи и доставки за ревизираното лице. По отношение на твърдението на ревизиращите органи, че К. И. М. е получавал чрез "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД различни суми от наложени платежи и парични преводи за продажба на различни стоки чрез bazar. bg и olx. bg, (както и че извършвал системно търговия с различни стоки, с цел реализиране на печалба), а получаваните суми са укрити доходи, първоинстанционният съд е приел, че констатациите на данъчните органи са изградени върху изисканите от трето за производството лице - "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, данни от платформите bazar. bg и olx. bg, данни от мобилните оператори и извлечения от банкови сметки. Според административния съд тези документи, не са достатъчни да обосноват провеждането на ревизията по особения ред, съответно и начисляване на процесния данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Направен е извод, че таблиците с обобщаваща информация, изходящи от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, при липсата на оригинални първични документи и каквито и да било други доказателства, не доказват както продажбата на стоки чрез куриерски услуги, без отчитане на приходи, така и получаването на парични суми за тези продажби. Представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, не е достатъчно да обоснове констатациите на оспорения ревизионен акт. Решаващият съд е акцентирал на обстоятелството, че тяхното съдържание е оспорено, съответно следва да се изискат първичните счетоводни документи и всичките доказателства следва да се преценяват в съвкупност. От представеното пред първата инстанция писмо на "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД се установява, че към момента не се съхраняват тези документи (с изключение на една разписка, приложена по делото). От което следва, че не могат да се установят фактите, на които се основава ревизионния акт, за получен доход от ревизираното лице чрез "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД. В случая таблиците, нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна. Направен е извод, че органите по приходите не са събрали от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД доказателствата в оригинал, от които да е видно именно изпращането, получаването на пратките, изплащането на ревизираното лице насъбраните от куриера суми по наложени платежи и пощенски парични преводи. Решаващия съд е приел, че констатациите на приходните органи не почиват на каквито и да било първични документи и съответно при липсата на такива документи по делото, направените изводи от органите по приходите са необосновани. В съдебния акт е посочена и съдебна практика на ВАС по сходни случаи. Крайният извод е за недоказаност на констатацията за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което не може да се приложи правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК за истинност на констатациите на издадения ревизионен акт, като при условията на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК приходната администрация е тази, която носи доказателствената тежест относно релевантните факти за установяване на претендираните публични задължения, което прави издаденият ревизионен акт в оспорваната му част незаконосъобразен. Решението е правилно. Спорът между страните по делото се свежда до твърдените от органите по приходите факти и обстоятелства дали ревизираното лице е доставяло стоки (дрехи, обувки, ядки, домашни потреби, мебели и др.) до клиенти чрез "Еконт Експрес" ООД, които са му заплащали доставките с наложен падеж и пощенски паричен превод. В РА констатациите в тази връзка са, че платените на ревизираното лице суми по доставките представляват укрити приходи, поради което ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. По повод представените документи на електронен носител въпреки указанията на съда, ответникът не ги е представил на хартиен носител съгласно чл. 183 ГПК и съдът ги е изключил от доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че не се касае за електронни документи, а за писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл. 183 ГПК. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), респ. чл. 3, ал. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. Европейския парламент и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В случая съдържащите се в дисковете документи за плащане не представляват електронни документи. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба за обратното, тъй като в дисковете се съдържат снимки на посочените документи, които въпреки указанията на съда не са представени на хартиен носител, поради което правилно съдът е извел извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд по сходни казуси решения по адм. дела 5499/2020 г., 2823/2020 г. и 13306/2019 г. Правилно АССГ приема, че непредставянето на самите писмени документи, от които следват изводите по ревизионния акт, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си, още повече както е в случая, при изрично сторено оспорване на факта на получаване на сумите, а и извършването на продажби от конкретното лице. Непредставянето на тези оспорени първични документи има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи по делото. Те не са допустими доказателства и по смисъла на чл. 54 от ДОПК, като тези документи се оспорват от ревизираното лицеи не е налице възможност за проверка на съдържанието на авторството им. Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. Данните от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, дори и да са подписани с електронен подпис, при липсата на оригинални първични документи и каквито и да било други доказателства, не доказват продажба на стоките без отчитане на приходи, както и получаването на парични суми за тези продажби. Тъй като констатациите на органите по приходите не почиват на първични документи, съответно при липсата на такива документи по делото, направените от тях изводи са необосновани. Правилни са изводите на АССГ, че твърденията в РА не може да се докажат на база на единствения представен оригинален документ от ЕКОНТ ЕКСПРЕС, доколкото се касае за еднократна сума, която не установява дохода, описан в РА. Наред с това не се доказват твърденията в РА и при съпоставка на данните от куриерското дружество с тези от телефонните оператори, банките и платформите Фейсбук, bazar. bg и olx. bg. Най-сетне, относно данните от банковата сметка на лицето в "УниКредит Банк" същите не удостоверяват продажби и приходи, които да съответстват на констатациите на ревизионния акт. Неоснователен е касационният довод за приложимост на чл.159, т. 5 АПК. Решението на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е връчено на ревизираното лица на 26.07.2023 г., а жалбата е подадена на 08.08.2023 г. пред АССГ, т.е. в 14-дневния срок за обжалване. Следователно, решението се явява валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. По разноските: Общата разпоредба на чл. 78 от ГПК в случая е неприложима, тъй като присъждането на съдебни разноски се претендира при условията на специалната хипотеза на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото е представено общо пълномощно за процесуално представителство от 08.08.2023 г., с което К. И. М. е упълномощил адв. И. Цветков от БАК да осъществи правна помощ и съдействие относно оспорване на процесния РА, като изрично е посочено, че предоставянето на правната помощ е безплатно на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата. При този изход на процеса Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, следва да бъде осъдена да заплати на адв. И. Цветков от БАК, осъществил безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 825,41 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение