Решение № 8671 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2013 г.

Решение № 8671 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3738/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Балкан" АД - Ловеч със седалище и адрес на управление гр. Ловеч бул. "Мизия" № 1, представлявано от изпълнителния директор Пламен Василев, срещу решение № 27 от 25.02.2013 г. по адм. дело № 247/2012 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на "Балкан" АД срещу Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО) № АУ 000338 от 25.07.2012 г., издаден от орган по приходите в дирекция "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Ловеч, в частта с която за периода 01.01.2011 г. - 30.11.2011 г. е установен размера на задълженията за местна такса битови отпадъци за компонента "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място" в размер на 15350.23 лева и лихва за просрочие в размер на 1463.81 лева, изчислена към 23.07.2012 г. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни приходи" при община Ловеч, счита, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от процесуално легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от обжалване на постановения акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания в първоинстанционното производство административен акт е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци, за периода 01.01.2011 г. - до 30.11.2011 г., на жалбоподателя "Балкан" АД в размер на 15350.23 лева и лихва за просрочие в размер на 1463.81 лева, изчислена към 23.07.2012 г. за компонента "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваният АУЗТБО е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма. Обосновал е извода, че имотът, във връзка с който е определена такса за битови отпадъци е разположен в границите на районите, в които съгласно Заповед № 1242/29.10.2010 г. на кмета на Община Ловеч се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. Съдът е приел също така, че установеното задължение съответства на посочената от жалбоподателя данъчна оценка на имота, на база промилите, посочени в Решение № 659 от 27.01.2011 г., прието от Общински съвет - Ловеч за определяне на таксата за битови отпадъци за всяка отделна година. Въз основа на представените по делото материали и заключението на вещото лице, съдът е обосновал правилен извод, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащането й. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД за ТБО. Решението е правилно. По делото е безспорно, че "Балкан" АД е собственик на недвижим имот на територията на гр. Ловеч бул. "Мизия" № 1, видно от подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ от 29.03.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, само когато услугата не се предоставя. Видно от представената по делото заповед № 1242/29.10.2010 г. на кмета на Община Ловеч, имотът на дружеството попада на територията на която общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ. При така установените релевантни за спорното право юридически факти, първоинстанционният съд е направил правилен извод, че услугата е предоставяна, като се е позовал на представения по делото договор с който общината е възложила на "ЕКО" ЕАД гр. Ловеч да извършва "Поддържане уличната мрежа и обществените площади в община Ловеч за 2011 г. ", както и протоколи от които е видно, че за процесния период "ЕКО" ЕАД е извършвало редовно на бул. "Мизия" почистване на улични настилки и обществени площи от отпадъци, извозване, обработване със сол на пътната настилка и снегопочистване. Съдът правилно е приел, че са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към населеното място и реално предоставяне на услугата. Ирелевантно в случая е твърдението на касатора, че самия имот не се намира точно на бул. Мизия" № 1, а е ситуиран на територия, неграничеща с булеварда. Обстоятелството, че имота се намира на територия - собственост на "Балкан"АД, но не граничи пряко с бул. "Мизия" не може да бъде предпоставка за освобождаване на касатора от заплащане на услугата, тъй като достъпът до съответния имот се осъществява чрез ползване на тротоари и територии за обществено ползване. Следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. От друга страна по делото са представени доказателства - протоколи за извършена работа по почистване на бул. "Мизия", по който се осигурява достъпа до завода, собственост на дружеството, от които безспорно се установява реалното предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Недължимост на услугата, както вече бе отбелязано, може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Въз основа на изложеното решаващият съд е направил правилен извод за дължимост на таксата за предоставената услуга, с оглед на което постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски е основателна, но недоказана. Липсват доказателства за действително направени разноски пред настоящата инстанция. С оглед на горното същата следва да се остави без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение