Решение № 13752 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7856/2011 г.

Решение № 13752 от 26.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7856/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 32, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "БСВЕТ" ЕООД със седалище в град София чрез пълномощника му - адвокат Свилен Овчаров против решение № 1565 от 4.04.2011 г. на административен съд - София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу уведомително писмо за извършено плащане изх. № 01-2600/6891 от 21.07.2009 г. на Държавен фонд "Земеделие", Областна разплащателна агенция София-град. Прави доводи за противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че оспореният акт е издаден от лице без материална компетентност и е недействителен. Като не е съобразил това обстоятелство, съдът е постановил неправилно решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "БСВЕТ" ЕООД против уведомително писмо за извършено плащане изх. № 0192600/6891 от 21.07.2009 г. на Държавен фонд "Земеделие", ОРА София-град. С него е определен общ размер на санкциите и редукциите към заявлението му за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ на стойност 12456.99 лева - наддекларирани площи. Определени са и санкции за бъдещ период в размер на 5244.70 лева. На първо място е направил възражение за недействителност на акта, като издаден от лице лез материална компетентност. На следващо място е счел, че той е постановен в нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. От писмените доказателства по административната преписка е установено, че административното производство е започнато с общо заявление от дружеството за плащания на площ 2008 г. С оспореното уведомително писмо му е наложена санкция за наддекларирани площи и са определени санкции за бъдещ период. Писмото е подписано от лице от Разплащателна агенция /РА/ със запетая. Обсъждайки доводите за недействителност на писмото, съдът е посочил, че разплащателната агенция осъществява функциите си въз основа на Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/. Тя генерира, като крайни актове уведомителни писма, с които се признават и изчисляват сумите по заявените схеми и мерки за подпомагане. Съобразил е, че писмото засяга права и интереси на земеделските производители и представлява индивидуален административен акт и от друга страна. В същото време обаче е счел, че законът не изисква то да бъде подписано от конкретно длъжностно лице. Въз основа на това е счел, че възраженията за недействителност са неоснователни. Като такива е възприел и доводите за противоречие с материалния закон и е отхвърлил подадената жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. По силата на чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПСП, изпълнителният директор представлява Държавния фонд "Земеделие" и Разплащателната агенция, от което следва, че той е органът, компетентен по закон да прави волеизявления от името на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за намаляване размерите на плащания или за отказ от осъществяване на плащания. Нормата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" /отм/ предоставя възможност на Изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители, на заместник изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, но само след предварително решение на управителния съвет. В случая такова оправомощаване на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, в частност този на ОРА- София град, не е налице. Ето защо оспореното уведомително писмо не е издадено от компетентен орган и се явява нищожно. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд, четвърто отделение, намерила израз в решенията по адм. дело № 2257/2010 г.; № 2258/2010 г.; № 16528/2009 г.; № 4171/2010 г. и № 13208/2010 г.. Като не е съобразил тези обстоятелства от съществено значение за спора, съдът е постановил неправилно решение. Същото ще следва да се отмени. Едновременно с това следва да се обяви нищожността и на оспореното уведомително писмо, като преписката се върне за произнасяне от компетентния административен орган. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение