Решение № 890 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2009 г.

Решение № 890 от 22.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) срещу решение № 15 от 1.04.2009 г., постановено по адм. дело № 7790/2008 г. от Административен съд София-град, което счита за неправилно като поставено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът в представени писмени отговор и становище моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 160/01.12.2008 г. на Генералния директор на НВМС, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, Заповед № РД-11-1070/27.11.2008 г. на Генералния директор на НВМС и утвърдено щатно разписание на длъжностите в РВМС Габрово е прекратил служебното правоотношение на Силвия Кирилова Спасова поради съкращаване на длъжността, която заемала - "главен инспектор" в Общинска ветеринарна служба гр. Трявна, отдел "ЗЖ" при Регионалната ветеринарномедицинска служба Габрово (РВМС). С решението е оставено без разглеждане искането на Спасова за възстановяването й на заеманата от нея длъжност и производството по делото в тази му част е прекратено с мотиви, че възстановяването настъпва по силата на закона при отмяна на заповедта от съда. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на административно процесуалните правила и материалния закон. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е връчена на жалбодателката на 2.12.2008 г., към която дата същата не уведомила органа по назначаването, че е бременна. От заповедта се установява, че служебното правоотношение със Спасова се прекратява, считано от 1.01.2009 г. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че след издаване на заповедта, но преди датата на прекратяване на правоотношението - при извършен на 5.12.2008 г. преглед от лекар е констатирана бременност, който факт е потвърден и при извършен след прекратяване на правоотношението преглед от лекар на 14.01.2009 г. на Спасова. За да се приложи нормата на чл. 107б, ал. 2 ЗДСл, органът следва да бъде уведомен за съществуването на обуславящите закрилата обстоятелства, като тежестта за тяхното доказване носи страната, за която те са благоприятни. Бременната служителка, чиято длъжност се съкращава и която има интерес да уведоми своевременно органа по назначаване и да се позове на правото си на закрила, за да избегне прекратяването на служебното правоотношение е сторила това. Разпоредбата на чл. 107б, ал. 2 ЗДСл е създадена с цел прилагането й от административния орган, така че заповедта за освобождаване от длъжност е незаконосъобразна, тъй като органът е бил своевременно уведомен за наличието на обстоятелствата, обуславящи закрила и не я е предоставил. Фактът на бременността, който е станал известен на жалбодателката и съответно е оповестен от нея едва след издаване на заповедта, но преди заповедта да породи да породи действие обуславя приложението на чл. 107б ЗДСл, което обосновава незаконосъобразността й. Безспорно, по делото от събраните по делото доказателства се установява намаление на числеността на лицата, заети в РВМС Габрово и на действително съкращение на длъжността, заемана от Силвия Спасова, което е основание за прекратяване на служебното й правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., но в случая Спасова попада в категорията държавни служители, за които ЗДСл е предвидил закрила при прекратяване на служебното правоотношение на това основание, при което изводът на съда за незаконосъобразност на същата е правилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустима следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,