Решение № 15451 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2011 г.
ВАСVIII отделение23.11.2011 г.докладчик т Теодора Николова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 4497 от 30.12.2010 г., постановено по адм. дело № 6331/2009 г. по описа на Софийски градски административен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15451 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2760/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на "Свега-2" ЕООД - гр. София срещу решение № 4497 от 30.12.2010 г., постановено по адм. дело № 6331/2009 г. по описа на Софийски градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания изх. № 1263 от 03.07.2009 г. на началника на Митническо бюро Илиянци за определени задължения за заплащане: мито 823 лв. и ДДС -5 650 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2004 г. по вноса на сладкарска сметана по ЕАД № 5002/4-6344 от 28.05.2004 г. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не съобразил нищожността на оспорения акт, а също и че игнорирал обстоятелството, че административният орган не е доказал митническа стойност по чл. 35 ЗМ, която да е по-висока от декларираната. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и обявяване на нищожност, евентуално - отмяна на индивидуалния административен акт. Ответникът -началникът на МБ София-Запад /като правоприемник на МБ "Илиянци". Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна, но не по развитите в нея оплаквания, поради следното: Първоинстанционният съдебен акт е недопустим, тъй като с него е разгледана по същество недопустима жалба. Това е така, защото оспореното пред административния съд Уведомление е издадено след издаване на Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 243/29.12.2005 г. на началника на митница София, с което са определени публични задължения по същия ЕАД № 5002/4-6344 от 28.05.2004 г. на същото основание и което е обявено за нищожно с влязло в сила Решение № 192 от 14.01.2009 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 01727 по описа за 2006 г. Този факт е констатиран и от административния съд на стр. 2-3 от мотивите. Неправилно съдът, при това, е приел, че процесното уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания, издадено на осн. чл. 206 от Закона за митниците, в една своя част, представлява годен за обжалване индивидуален административен акт. Това би било така, ако то, в тази си част, представляваше "решение" по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците. Съгласно посочената дефинитивна норма, решение е всеки административен акт по прилагането на митническите разпоредби, издаден от митническите органи за конкретен случай, който е свързан с правни последици за едно или повече определени или можещи да бъдат определени лица. С процесното писмо жалбоподателят е уведомен, че в 7-дневен срок от получаването на уведомлението следва да заплати възникнало на 28.05.2004 г. и неплатено вносно митническо задължение, съгласно Закона за митниците и е предупреден, че при неплащане ще се пристъпи към принудително събиране на задълженията по ред на чл. 211 и сл. ЗМ. Това е станало след като с влязло в сила Решение на СГС е обявена нищожността на постановление за принудително събиране на митни сборове за задължения по същия ЕАД. След посочения съдебен акт би следвало компетентният митнически орган да издаде валидно постановление, защото това именно е митническият акт, с който се установяват митнически задължения /чл. 211а от ЗМ/. Доколкото процесното уведомление, по изложените съображения, няма директни правни последици за неговия адресат, без основание, е прието, в една своя част, за Решение на митнически орган по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗМ, съответно - жалбата е приета за допустима от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение