Решение № 12403 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9537/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване EАД чрез юрк. К. Николов, против решение 2164/03.04.2023 г., постановено по адм. дело 10500/2022г. по описа на Административен съд София-град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на ЕВН България Електроснабдяване EАД против Решение Ж-549/04.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, с което на основание чл. 22, ал. 1, 5 и 7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.13 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е дала следните задължителни указания на ЕВН България Електроснабдяване EАД: 1./ в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетвори искането на С. Мечкарова за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект с ИТН 1664090, находящ се в гр. Пловдив, район Южен, [улица], [адрес], обект А; 2./ в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми Комисията за предприетите действия. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно е прието, че клиентът няма нужда да сменя предназначението на имота от небитов магазин в битов. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - С. Мечкарова не изразява становище по касационната жалба. По делото е подадена и частна жалба от КЕВР против определение 4846/07.06.2023 г., постановено по адм. дело 10500/2022 г., с което е допълнено решение 2164/03.04.2023 г. като комисията е осъдена да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД разноски по делото в размер на 350 лева. Частният жалбоподател посочва, че оспореното определение е неправилно и необосновано, поради и което се иска отмяната му и отхвърляне на молбата на Електроразпределение Юг ЕАД за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд. Ответната страна по частната жалба - Електроразпределение Юг ЕАД, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност както на касационната жалба, така и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната и частната жалби са подадени при спазване на процесуалните изисквания за тяхната допустимост. Разгледани по същество, и двете са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-549/04.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на С. Мечкарова за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект ИТН 1664090, като също така в седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представят на Комисията доказателства за изпълнението им. Следва да се посочи, че АССГ е обезсилил административния акт в частта, с която по отношение на Електроразпределение Юг ЕАД КЕВР е дала указания, но в тази част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало по жалба на С. Мечкарова против отказ 9755438-1/02.03.2022 г., постановен от ЕВН България Електроснабдяване EАД, пред КЕВР. Жалбата на Мечкарова била изпратена на ЕВН България Електроснабдяване EАД и Електроразпределение Юг ЕАД за становище, като ЕВН България Електроснабдяване EАД посочило, че първо клиентът следва да извърши промяна на предназначението на обекта по ЗУТ и след това да иска промяна на използваната електрическа енергия от небитова в битова, защото в конкретния случай обектът е заведен в системата на електроснабдителното дружество като търговски обект магазин. След извършена проверка от страна на КЕВР, и при спазване на процедурата, е издадено оспореното в настоящото производство решение. От правна страна съдът приел, че Решение Ж-549/04.10.2022 г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. За безспорно е прието, че С. Мечкарова е собственик на обект с идентификатор 56784.535.77.1.39. Тя е небитов клиент с обект магазин . Административният съд изложил мотиви, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. ДВ., бр. 23 от 8 март 2013 г. в сила от 17.07.2012 г., битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Съдът е анализирал и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване EАД, одобрени с Решение ОУ-013 от 10.05.2008 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е счел, че критерият за разграничаване на битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, в които ще я потребяват. Посочено е още, че клиентът има право да използва електрическата енергия според предназначението на обекта, като а всяка промяна електроснабдителното дружество следва да се уведоми в 30 дневен срок. В процесния случай Мечкарова е сторила това, като е уведомила ЕВН България Електроснабдяване EАД съгласно изисквания на чл. 11, т. 3 от Общите условия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е формирал правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР съответства на материалния закон. С. Мечкарова притежава самостоятелен обект, въведен в експлоатация, в сграда, която вече е присъединена към електроразпределителната мрежа на това дружество. Следва да се посочи, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Правилно и обосновано съдът е направил разграничение между "битов" и "небитов клиент", съобразно легалните дефиниции в § 1, т. 2а и 33а от ДР на ЗЕ, като е приел, че това разграничение се прави на базата на нуждите, за които се ползва електрическата енергия, а не съобразно предназначението на обекта, в който ще се използва енергията. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ относно категорията на обектите. Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага към взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия, като фактът дали предназначението на обекта е сменено съгласно изискванията на ЗУТ е неотносим към спора. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания в касационната жалба не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя в размер на 100 лева. Неоснователна е и частната жалба, подадена от КЕВР против определение 4846/07.06.2023 г., постановено по адм. дело 10500/2022 г., с което е допълнено решение 2164/03.04.2023 г. като комисията е осъдена да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД разноски по делото в размер на 350 лева. Както правилно съдът е посочил в обжалваното определение, реално жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД е уважена и тази част от административния акт, касаеща Електроразпределение Юг ЕАД, е обезсилена. По делото Електроразпределение Юг ЕАД е подало искане за присъждане на разноски в срок, както и списък на същите, но съдът е пропуснал да се произнесе, поради и което правилно и в съответствие със закона е допълнил основното решение по делото, като е осъдил КЕВР да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД разноски в общ размер на 350 лева. Поради това, частната жалба на КЕВР е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По отношение на искането на Електроразпределение Юг ЕАД за присъждане на разноски по частната жалба следва да се посочи, че в производство, развиващо се във връзка с оспорването на определения от съда размер на разноските, разноски на страните не се дължат т.е. в производство по разноски, разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение