Решение № 1314 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15509/2013 г.

Решение № 1314 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15509/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 АПК. Касаторът "Енерго-про мрежи"АД моли да бъде отменено решение № 13184/10.10.2013 г. по адм. д. № 14656/2012 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № Ж-295/29.10.2012 г. на ДКЕВР като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението на ДКЕВР да бъде отменено като неправилно и да му бъдат присъдени разноски. Ответната Държавна комисия по енергийно и водно регулиране моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Заинтересуваната страна "Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Добрич по съображения в писмена молба моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустим и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на касатора против решение № Ж-295/29.10.2012 г. на ДКЕВР, с което на основание чл. 201, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 б. "а" ЗЕ са дадени задължителни указания на касатора да преустанови начисляването и събирането на цена за пренос на "В и К" ЕООД-Добрич, като потребител, присъединен със собствени съоръжения към подстанция "Нона" 110/20кV по отношение на извод "Приморци". В мотивите си тричленният състав на ВАС е обсъдил констатациите в административния акт и приложимите правни норми, и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспореното пред него решение на ДКЕВР. Обсъдени са събраните доказателства и е възприета фактическа обстановка, съобразена с тях. Заинтересуваната страна е собственик на електропровод 20кV /средно напрежение/, наричан в решението извод "Приморци". Към него няма свързани други крайни потребители, освен обекти на "В и К" ЕООД, връзката на електропровода с електроразпределителната мрежа на касатора е в подстанция "Нона" 110/20кV, като измерването е на територията на подстанцията на средно напрежение 20кV. Обосновано съдът е приел, че в цената за достъп са включени амортизации, които покриват разходите за поддръжка на съоръженията. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно приложение на чл. 30, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия /отм. с ДВ бр. 66/26.07.2013 г./ и действащи в периода на издаване на решението на ДКЕВР. Съгласно чл. 30, ал. 1 ПТЕЕ потребителите, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределително предприятие, заплащат цена за достъп на електроенергийния системен оператор или на разпределителното предприятие. Според чл. 30, ал. 2 от същите правила потребителите по ал. 1 с измерване на средно напрежение в подстанциите заплащат цена за достъп до електроразпределителната мрежа на разпределителното предприятие. При безспорната фактическа обстановка законосъобразен е изводът на съда, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 ПТЕЕ , който не предвижда заплащане на цена за пренос в описаната хипотеза, а само на цена за достъп. Неоснователен е доводът на касатора, че заинтересуваната страна като краен потребител следва да заплаща и цена за пренос по чл. 25 ПТЕЕ . В чл. 30 ПТЕЕ е уредена конкретна хипотеза, идентична с процесната, в който случай потребителят заплаща само цена за достъп до мрежата, тъй като за своя сметка поддържа собствения си електропровод. Неоснователен е и доводът за неприложимост на чл. 104, ал. 1 и 3 ЗЕ към заинтересуваната страна, а от там и на ПТЕЕ, които са издадени на основание чл. 104, ал. 3 ЗЕ. Според чл. 104, ал. 1 ЗЕ в редакцията от ДВ, бр. 54/17.07.2012 г. ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Съгласно чл. 104, ал. 3 ЗЕ в редакцията от ДВ, бр. 54/17.07.2012 г. редът, условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия. По цитирания чл. 104, ал. 1 ЗЕ заинтересуваната страна е ползвател на мрежа, който с договор с оператора на електроразпределителната мрежа следва да уреди достъпа до електроразпределителната мрежа и постъпилите или потребени количества енергия. Съгласно § 1, т. 27 г. ЗЕ "краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Страните не спорят, че нямат сключен договор, поради което "В и К" ЕООД-Добрич не е краен клиент по смисъла на § 1, т. 27 г. ЗЕ, а отношенията им се уреждат от института на неоснователното обогатяване /в този смисъл е тълк. р. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС/. Правилата за търговия с електрическа енергия са обнародвани с ДВ, бр. 64/17.08.2010 г. и са отменени с приемането на нови ПТЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 66/26.07.2013 г. Отменените правила, които са приложими за процесния случай са приети при действието на чл. 104, ал. 1 и 3 ЗЕ в редакцията от ДВ. Бр. 55/06.07.2007 г. В тази редакция по чл. 104, ал. 1 ЗЕ ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с преносното и/или разпределителното предприятие за ползване на мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от мрежата. Според чл. 104, ал. 3 ЗЕ в тази редакция редът, условията и съотношението в заплащането на цените по ал. 1 от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия. Видно от ал. 1 от нейното приложение са изключени потребителите на крайния снабдител, а това са потребители на ниско напрежение, какъвто процесният случай не е - заинтересуваната страна е потребител на средно напрежение 20кV чрез собствен електропровод. В чл. 30, ал. 2 ПТЕЕ е уредена хипотеза на потребление на средно напрежение по собствен електропровод в съгласие с действащата по време на приемане на правилата редакция на чл. 104, ал. 1 и 3 ЗЕ от ДВ, бр. 55/06.07.2007 г. и доводът за липса на компетентност на ДКЕВР за приеме правилото по чл. 30, ал. 1 и 2 ПТЕЕ е неоснователен. Неоснователен е и доводът за противоречие на правилото по чл. 30 ПТЕЕ с нормативен акт от по-висока степен - чл. 23, ал. 4 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия , приета с ПМС № 35/20.02.2004 г. По чл. 23, ал. 4 НРЦЕЕ електроразпределителните предприятия възстановяват чрез цената за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа определените от комисията технологични разходи за съответната разпределителна мрежа. Видно от § 7 НРЦЕЕ , същата е приета на основание чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Наредбата е приета при действието на чл. 36, ал. 1 и 3 ЗЕ в редакцията от ДВ. Бр. 107/09.12.2003 г. Според чл. 36, ал. 1 ЗЕ в тази редакция цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3. Указанията, дадени от комисията относно образуване на цените, са задължителни за енергийните предприятия. По чл. 36, ал. 3 ЗЕ в тази редакция методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване или определяне и изменения, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложенията за цените и утвърждаването на цените се определят с наредби за електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ, приети от Министерския съвет по предложение на комисията. Наредбата е нормативен акт от по-висока степен спрямо ПТЕЕ , но предвид факта, че се приема по предложение на комисията според чл. 36, ал. 3 ЗЕ, и предвид разпоредената с чл. 36, ал. 1 ЗЕ задължителност на указанията на комисията за енергийните предприятия относно образуването на цените не може да се поддържа, че норми от ПТЕЕ не следва да се прилагат за периода на действието им. В случая не е налице противоречие между цитирания чл. 23, ал. 4 НРЦЕЕ и чл. 30 ПТЕЕ .