Решение № 2359 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2018 г.

Решение № 2359 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Булгрейп" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, ул. "Братя Миладинови" № 16 А, представлявано от управителя К. Димитров, чрез адв. К. Влахов, против Решение № 1658 от 18.07.2018 г. по адм. д. № 185/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-16002617001310-091-001/14.09.2017 г., органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 726/11.12.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са определени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит за м. 11.2016 г. в размер на 16 515. 29 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост, при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказано реално извършване на доставката на процесната услуга по монтаж на система за капково напояване и незаконосъобразен отказ на правото на приспадане на ДДС по фактурата, която документира доставката. Не били обсъдени по отделно и в съвкупност събраните доказателства, обосноваващи обратни фактически и правни изводи. Недопустимо и в противоречие със съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС, съдът потвърдил отказа на приходната администрация на данъчен кредит само поради действия на прекия доставчик, които не биха могли да бъдат контролирани от ревизирания получател. Липсват както твърдения, така и доказателства за участие на РЛ в данъчна измама и то неправилно е санкционирано поради невнасянето на ДДС от страна на доставчика, като не е могло да знае, че доставчикът няма да внесе данъка. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Д "ОДОП" Пловдив, чрез процесуален представител, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АС е бил цитираният РА, с който са установени публични задължения поради непризнаване на право на приспадане на ДДС за данъчен период м. 11.2016 г. по една фактура, издадена от "П и П Транс" ООД, с предмет монтаж на система за капково напояване на обект в с. Браница. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел за обосновани констатациите на приходните органи, че не е доказано доставката на услугата по монтаж на посоченото оборудване /система за капково напояване/ да е извършена от фирмата издател на процесната фактура и получателят й не е могъл да не знае това обстоятелство като единствената цел на издаването на данъчния документ е упражняването на правото на приспадане на ДДС от РЛ. Пред първоинстанционният съд не е било спорно, че ревизираното дружество е получило резултата от извършването на процесната услуга по монтаж на система за капково напояване. Спорно е било дали услугата е извършена именно от дружеството-издател на фактурата. Съдът е приел, че ревизираното лице не е установено да е положило каквито и да било усилия да се увери, че наетият от него търговец разполага с необходимия кадрови потенциал, сключеният от него договор не кореспондира с поетите задължения, в качеството му на изпълнител, налице са два договора с на практика един и същи предмет, поради което вследствие, именно на поведението на ревизираното лице не може да се установи изпълнението на материално-правните изисквания на закона за възникването на правото на данъчен кредит, затова и търговецът не може да се ползва от цитираната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, съгласно която добросъвестният получател по облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на правото на приспадане, ако са изпълнени материалните изисквания за възникване на правото на приспадане по същество. Решението е неправилно. Необосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е направил извод, че липсват доказателства, които да установяват фактическото извършване на услугите от доставчика "П и П Транс" ООД. Приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза е установило, че за извършването на процесната услуга за период от около 32 дни е минимално необходима специализирана техника – багер, на който да работи едно лице и най-много още един общ работник. Собствеността на тежка техника у доставчика от този вид до м. 06.2016 г. е доказано в ревизионното производство. Относно продажбата на багера, в съдебното производство е представен по реда на чл. 192 ГПК протокол за отлагане на предаването на владението до края на м. 08.2016 г. Този документ е приет в откритото съдебно заседание на 10.04.2018 г. с обещание от страна на ответника, че ще го коментира по същество, което не е сторено. Без твърдение от страна на ответника, че документът е съставен за целите на оспорването на РА, първоинстанционният съд го е игнорирал с тези мотиви. Нито липсата на правоспособност на управителя на доставчика за работа с багер, нито собствеността на доставчика върху багера до подписването на приемо-предавателния протокол през м. 09. 2016 г. за предаване на резултата на услугата са факти, обосноваващи убедително извод, че доставчикът не е бил в състояние да извърши услугата. Още по-малко на ревизираното лице може да се възлага в тежест да доказва с какъв технически и кадрови потенциал е извършило монтажа на системата. Необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че представеният в ревизионното производство приемо-предавателен протокол, подписан между доставчика и РЛ, не съдържа конкретна информация за предмета на процесната услуга. Въпросният протокол препраща към Приложение № 1 към договора от 3.05.2016 г., с който е уговорено изпълнението на услугата, а в това приложение предметът на услугата по монтаж е подробно описан. Отделно от това, този предмет е бил предмет на проверката и на ДФ "Земеделие", която е потвърдила изпълнението на въпросния монтаж на обекта на ревизираното дружество. Необосновано съдът, анализирайки съдържанието на договора за доставка на материалите за монтираната система от 8.12.2015 г. с доставчик "Ирисист" ЕООД и този за монтажа й от 3.05.2016 г. с изпълнител "П и П транс"ЕООД, е приел, че са налице два договора с един и същи предмет. Вярно, че в договора за доставка на материалите от "Ирисист" ЕООД е посочено, че се възлага и монтажа на системата за капково напояване, но приложението към договора съдържа единствено изброяване на материали, а не и на услуги. Освен това, в съдържанието на по-късно сключения процесен договор изрично е вписано, че става дума за монтаж на системата, материалите за която са доставени в изпълнение на договора с "Ирисист" ЕООД. Установеното от приходните органи, че съгласно представено банково извлечение и направена справка на НАП за извършеното плащане по фактура № 150/18.11.2016 г., банковата сметка на доставчика на услугата "П и П Транс" ООД е открита на 9.01.2017 г. и закрита на 10.01.2017 г.; сумата от 99 073. 72 лв. постъпва на 9.01.2017 г. и на 10.01.2017 г. Д. Паунов/представляващ прекия доставчик/ я изтегля, плащайки такса "Теглене без заявка" в размер на 598. 52 лв. и закрива сметката, би имало значение, ако е установена връзка между тези действия на доставчика и знанието за тях на ревизираното лице. Такава връзка не е установена. Липсват и твърдения в тази насока. По същия начин неотносими са установяванията за неплатени данъчни задължения на доставчика, след като не доказано знание за тези обстоятелства от РЛ. Предвид изложеното, необосновано органите по приходите и съдът са приели, че доставката на услуга по монтаж на системата за капково напояване на площ 101. 604 дка е симулативна и не е извършена от доставчика "П и П транс" ООД, поради липса на техническа и кадрова обезпеченост, а П. Ангелов, управител на РЛ, е знаел и няма как да не е знаел, че възлага извършването на специфична специализирана дейност по изграждане на система за капково напояване на дружество, което не само, че не разполага с квалифициран персонал, но няма наето нито едно лице. Установено е, че за същия период "П и П транс" ООД осигурява 4 лица по трудови правоотношения, с код 9 – сезонен работник, като към 12.09.2016 г. /след подписване на приемо-предавателния протокол за приемане на системата/ прекратява договорите с трима от тях. От друга страна, дори да не е доказано, че предметът на доставката е реализиран именно от издателя на фактурата, при доказаното получаване на този предмет от получателя на фактурата, следва да е установено, че получателят е знаел това и че процесната фактура е издадена единствено с цел ревизираното дружество – получател по нея да упражни право на приспадане. Това следва от задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС. Съгласно Решение от 22 октомври 2015 година по дело С-277/2014 г. на Съда на ЕС е прието, че разпоредби на Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която не признава на данъчнозадълженото лице право да приспадне данъка върху добавената стойност, дължим или платен по получени от него доставки на стоки, когато фактурата е издадена от лице, което с оглед на предвидените от тази правна уредба критерии следва да се счита за несъществуващо, и не може да се установи кой е действителният доставчик на стоките, освен ако въз основа на обективни данни и без да се изисква от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки, които не са негова задача, е било установено, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данъка върху добавената стойност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Независимо от предмета на доставките – стоки, тълкуването по това дело е приложимо и за настоящия случай. В главното производство по това дело запитващата юрисдикция се пита "по-специално дали придобиването на стоки може да се квалифицира като доставка на стоки, когато във фактурите за тази сделка е посочено несъществуващо лице и не е възможно да се установи кой е действителният доставчик на разглежданите стоки. Всъщност несъществуващо лице не би могло нито да прехвърли правото на разпореждане със стоките като собственик, нито да получи плащане. При тези обстоятелства данъчните власти не биха имали изискуемо данъчно вземане и следователно не би имало дължим данък. " /т. 23 от мотивите/. Съгласно същото решение /т. 28 от мотивите/ за да може съответното лице да се ползва от правото на приспадане, трябва, от една страна, то да е данъчнозадължено по смисъла на тази директива и от друга страна, стоките или услугите, за които иска да му се признае правото, впоследствие да се използват от него за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице. Това са материално-правните предпоставки за възникване на правото на приспадане. По това дело от акта за преюдициално запитване следва, че както и в настоящия случай, лицето, което желае да упражни право на приспадане, има качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на Директивата за ДДС, действително е получило и платило предмета на доставките, посочени в издадените от доставчика фактури, и впоследствие е използвало този предмет за нуждите на сключените от него облагаеми сделки. /т. 30/. Неубедителни и необосновани са изводите на административния съд, че ревизираното лице не е установено да е положило каквито и да било усилия да се увери, че наетият от него търговец разполага с необходимия кадрови потенциал, сключеният от него договор не кореспондира с поетите задължения, в качеството му на изпълнител и са налице два договора, на практика, с един и същ предмет като процесния. Обясненията на управителя на ревизирания получател напълно съвпадат с тези на представляващия доставчика относно начина на изпълнение на доставката; в съдебното производство са представени по реда на чл. 192 ГПК от доставчика актове за изпълнение на всеки етап от изпълнението на услугата и за задържане на владението на багера, собствен на доставчика, но продаден на трето лице през м. 06.2016 г. Тези доказателства, без възражение от страна на ответника са приети от съда за съставени с оглед на защитата на жалбоподателя. Заключението на съдебно-техническата експертиза е установило, че са достатъчни най-малко две лица за изпълнението на услугата по монтажа- един оператор на багера и един общ работник, които са били налични. Не е установено договорът с "Ирисист" ЕООД и процесния договор едновременно да имат за предмет монтаж на процесната система. Предвид всичко изложено, необосновано приходните органи и първоинстанционният съд са приели, че без да се изисква от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки, които не са негова задача, са налице обективни данни, от които да се установява, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данъка върху добавената стойност. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон подлежи на отмяна и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се постанови ново решение по същество, с което по жалба на дружеството РА бъде отменен, като на жалбоподателя се присъдят деловодни разноски в размер на 1 550 лв., съгласно представения в първоинстанционното производство списък. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение