Решение № 2873 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12908/2018 г.

Решение № 2873 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12908/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" – ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Сакар" № 2, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р., против решение № 1800 от 08.08.2018 г., постановено по административно дело № 3402/2017 г., на Административен съд – Пловдив /АС - Пловдив/, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 36 от 14.07.2017 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени актът, или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. Касаторът чрез пълномощника адв. Рафаилов заявява и искане за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на БД ИБР – гр. Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е бил АУПДВ № 36 от 14.07.2017 г., издаден от директора на БД ИБР. Със същия на "Водоснабдяване и канализация" – ЕООД - Хасково на основание чл. 195 б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. чл. 194, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ е установено задължение за такса за водовземане по разрешително № 31510483/18.11.2014 г., изменено с решение № РР-2743/12.01.2016 г., издадени също от директора на БД ИБР, за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 6 181. 82 лв. и лихва в размер на 808. 69 лв. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството против оспорения акт, в частта му, в която задължението е установено в размер на 6 181. 82 лв. и лихва в размер на 180. 60 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е допустимо, АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила. Обосновал е извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми, тъй като административният орган е възприел декларирания от дружеството размер на таксата в подадената от него декларация по чл. 194 б, ал. 1 ЗВ, видно от констативния протокол. Лихвата върху главницата в размер на 6 181. 82 лв. е изчислена от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието без оспорване. След като е обсъдил съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, съдът е мотивирал заключение за това, че тя не доказва по-малък размер на задължението. Така постановеното решение в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но конкретни такива нарушения не се сочат. Касаторът не обяснява и защо счита, че решението е необосновано. Поради това и с оглед изискването на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав дължи проверка на оспореното първоинстанционно решение за съответствието му с материалния закон. Видно от мотивите на АУПДВ и констативен протокол № 032/17.02.2017 г. добитите водни обеми за процесния период от време са определени по показанията на разходомерно устройство и същите са декларирани от "Водоснабдяване и канализация" – ЕООД в подадената декларация по чл. 194 б, ал. 1 ЗВ в размер на 309 091 куб. м. Размерът на таксата е изчислен по формулата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г., отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., приложима за 2016 г. Размерът също е деклариран в декларацията по чл. 194 б, ал. 1 ЗВ. Не е спорно, че така декларираната такса не е платена в срока по чл. 15, ал. 1 от тарифата, а именно до 31.03.2017 г. Издателят на акта е приел, че информацията, съдържаща се в декларацията, съответства на показанията на измервателните устройства, според изложеното в констативния протокол № 032/17.02.2017 г. и в изпълнение на задължението си по чл. 194 б, ал. 4 ЗВ е уведомил писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането ? и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, с покана – изх. № ПО-02-174/02.06.2017 г., връчена на 23.06.2017 г. Тъй като и след получаването на поканата в дадения 7-дневен срок задължението не е платено, е издаден оспореният пред административния съд АУПДВ на основание чл. 195 б, ал. 1 ЗВ. С оглед така установените факти правилно АС-Пловдив е приел, че оспореният АУПДВ установява задължението на жалбоподателя за такса за водовземане в съответствие с приложимите материалноправни норми на ЗВ и при спазване на регламентираната законова процедура по издаването му. Правилно е преценено от съда заключението на вещото лице по назначената СТЕ, чрез което жалбоподателят се домогва да обори декларираните от него самия добити водни обеми за процесния период от време, определени по показанията на разходомерното устройство. Според същото "Водоснабдяване и канализация" – ЕООД – Хасково не е осъществявало собствен мониторинг и не е водило дневници с месечни отчети на разходомерното устройство за добитите водни количества от подземни водоизточници, поради което е невъзможно да се установи точната стойност на иззетото водно количество за 2016 г. Според протокол № 234/11.12.2015 г. на приемателна комисия на посочената в протокола дата е прието съоръжението за водовземане от подземни води с водоизмервателно устройство WPD № 15786494 при показания на водомера 97 куб. м. Вещото лице установява, че към 17.02.2017 г. /датата на проверката/ показанията на водоизмервателното устройство са отчели 309 188 куб. м., от които са приспадната началните 97 куб. м. и са получени посочените 309 091 куб. м. и затова 309 091 куб. м. според него е количеството добита вода не за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., а за периода 11.12.2015 г. – 17.02.2017 г. В отговор на поставената задача експертът е изчислил годишен добив по показателите в разрешителното за водовземане, а именно работа на помпата 20 часа в денонощие и дебит на същата Q=10 л/с и напор 140 м., който според него е 263 520 куб. м. На първо място следва да се посочи, че количеството вода 309 091 куб. м. е декларирано от жалбоподателя в декларацията по чл. 194 б, ал. 1 ЗВ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., а същата е заведена с вх. № КД-05-1183/26.01.2017 г., т. е. то няма как да се отнася за периода до 17.02.2017 г. Според констативния протокол измереното количество чрез водоизмервателното устройство на 17.02.2017 г. е 309 188 куб. м. На второ място правилно съдът е съобразил, че съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ таксата по ал. 1, т. 1, буква "б", каквато е процесната /за водовземане от подземни води/ се определя на базата на отнетия обем вода, а според чл. 194 а, ал. 1 отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. В същия смисъл е и чл. 6, ал. 1 от тарифата, а според ал. 2 в случаите на повреда или несертифициране на измервателните устройства за изчисляване на таксата за водовземане се вземат разрешените в разрешителното количества. В случая по делото не са налице данни за наличие на обстоятелствата по чл. 6, ал. 2, при изчисляване на таксата следва да се вземат разрешените в разрешителното количества, и поради това изчисленият по този начин ползван годишен воден обем в куб. м. от вещото лице не следва да бъде взет предвид при изчисляването на таксата по формулата в чл. 8, ал. 1 от тарифата. По така изложените съображения оспореното в настоящото касационно производство решение на АС – Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1800 от 08.08.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по административно дело № 3402/2017 г., в оспорената му част. Решението не подлежи на обжалване.