Решение № 4116 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2020 г.

Решение № 4116 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10942/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности"-София в Главна Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Л., срещу Решение № 4648 от 18.08.2020 г., постановено по адм. дело № 2425/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С373-0033667 от 13.02.2020 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – София, в Главна Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Кар Тел-С" ООД, гр. София е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на търговски обект" – павилион 41 "А" дюнер "МАСИС", находящ с в гр. София, ж. к. Люлин 4, Общински пазар, стопанисван от "Кар Тел-С" ООД, гр. София, и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество - отхвърлена жалбата срещу процесната ПАМ. Подадена е в срока по чл. 211 от АПК и втора касационна жалба от същата страна, с която се повтарят вече изложените касационни основания и конкретни аргументи. Подадените касационни жалби се поддържат в проведеното открито съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който настоява за отмяна на съдебния акт и разрешаване на въпроса по същество като се отхвърли жалбата на дружеството против процесната ЗНПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Кар Тел-С" ООД, гр. София, изразява становище за неоснователността на двете касационни жалби и ги оспорва, за което са изложени подробни съображения в депозирания отговор и в пледоарията по съществото на спора от процесуалния му представител. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от лице за което съдебното решение е неблагоприятно – т. е. при наличието на правен интерес. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд – София-град е била ЗНПАМ № № ФК-С373-0033667 от 13.02.2020 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – София, в Главна Дирекция "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Кар Тел-С"ООД, гр. София е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на търговски обект" – павилион 41 "А" дюнер "МАСИС", находящ с в гр. София, ж. к. Люлин 4, Общински пазар, стопанисван от "Кар Тел-С" ООД, гр. София, и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. За установено от фактическа страна съдът е приел, че по делото не е доказано изпълнението на фактическия състав на чл. 118 от ЗДДС, доколкото липсват доказателства, които категорично да установяват факта, че на 4.02.2020 г. е извършена от орган по приходите покупка на един брой фанта в проверявания обект - павилион 41 "А", дюнер "МАСИС", находящ с в гр. София, ж. к. Люлин 4, Общински пазар, стопанисван от "Кар Тел-С" ООД, която да е била заплатена в брой и плащането да е прието от служител на търговеца, и да не е издаден фискален бон. Прието е също така и че от съставения от органите по приходите Протокол за извършена проверка серия АА № 0033667/4.02.2020 г. /погрешно е цитиран номера на протокола в съдебния акт/ от същата дата, обективиращ резултатите от оперативната проверка, се установява, че за извършената контролна покупка на един брой дюнер е издадена фискална касова бележка от регистрираното фискално устройство, функциониращо в обекта, което се потвърждава от приложения фискален бон, а цитирания в същия КЛЕН липсва по материалите по преписката, а твърденията за разлика в касовата наличност и отчетения оборот по фискален апарат са неподкрепени с доказателства – липсва опис на парите в касата. С тези мотиви въпреки е възприета материална незаконосъобразност на ЗНПАМ и същата е отменена. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС /в приложимата й редакция, до изм. с ДВ бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г. /, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В сега действащата си редакция чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС /в сила от 12.12.2020 г. / аналогично е предвидено налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, спрямо лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ освен при изключенията по разпоредбата и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възпроизвеждат правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Касационната инстанция, приема че в конкретния случай съдът правилно и въз основана съвкупната преценка на събрания доказателствен материал, е установил релевантната по делото фактическа обстановка и въз основа на тези факти е приел, че ответникът не се е справил с възложената му доказателствена тежест, като не е ангажирал доказателства, от които по безспорен начин да се установи фактът на неизпълнение от ответника по касация на задължението му за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство на дата 4.02.2020 г., които именно факти са оспорени от търговеца. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, не се съдържат изрични констатации в съставения протокол от проверяващите органи, че е извършено "плащане", а отделно от това от приложените по делото заверени копия от издадените в този момент ФБ от въведеното в експлоатация в обекта ФУ е видно, че са били осъществени няколко последователни продажби в един кратък период от време. В този порядък не може да се приеме за обоснована тезата на касатора, че след контролната покупка на един брой дюнер, за която не се спори че е издаден ФБ в 16, 53, 10 часа, е извършена веднага втора контролна покупка на 1 брой фанта на стойност 1, 20 лева в 16, 54 часа, за която не е издаден ФБ, при наличните по делото доказателства, че в 16, 53, 58 часа и в 16, 53, 46 часа са издадени ФБ за осъществени продажби в обекта на други клиенти. Междувпрочем в нито една от двете касационни жалби не се съдържат конкретни доводи, защо се счита че този решаващ извод на съда е необоснован от фактическа страна. Действително както е изтъкнато във втората касационна жалба, неправилно са цитирани номерът и датата на ПИП, но съдът е възпроизвел правилно отразените в релевантния за казуса ПИП и въз основа именно на него е сторил изводите си от фактическа страна. Или предвид данните от ПИП и останалите приобщени към преписката писмени доказателства – приложените фискални бонове, не може да се приеме че по безспорен начин е установен фактът на нарушението на изискването на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., което съобразно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е източник на правомощието за издаването на акта по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Каза се правилото на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. свързва задължението за регистриране на продажби чрез издаване на фискален бон от фискално устройство, при извършено плащане в брой за осъществена продажба в търговски обект /разбира се с известни изключения, които не са съотносими към казуса/. В случая обаче противно на поддържаната от касатора теза, убедителни доказателства за факта на продажбата на 1 брой фанта и извършеното плащане в брой на посочената дата в стопанисвания от едноличния търговец обект, не са ангажирани от страна на административния орган. Категорични са данните от ПИП за издаден ФБ за покупката на един брой дюнер, категорични са писмените доказателства за регистрирането по надлежния за това ред на последващите осъществени продажби на трети лица, липсват годни доказателства за установена разлика в касовата наличност /дори и да се възприеме изложеното в ПИП, то се касае за отрицателна такава, която очевидно не обосновава тезата за неотчитане на продажби, а и само по себе си това нарушение не е правопораждащ факт, с който правната норма на чл. 186 от ЗДДС свързва своето проявление/, което в своята съвкупност всъщност обосновава извода за установено по надлежния ред едно правомерно поведение от страна на търговеца. Що се касае до разпечатката от КЛЕН за процесната дата, тя е непълна, а от друга страна сама по себе си би установила единствено липсата на отразена такава продажба, но не и факта на осъществяването й. При това положение се следва изводът, че касационният жалбоподател не е установил по категоричен и несъмнен начин, при негова доказателствена тежест, съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, извършването на твърдяната втора покупка на 4.02.2020 г. на 1 брой фанта, по която е осъществено от контролния орган и е прието от търговеца плащане в брой, което не е било законосъобразно документирано, който факт е оспорен с жалбата, подадена срещу ЗНПАМ. Или обратно на твърдението на касатора правилно административният съд е приел, че не е доказан юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект", а именно неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В тази връзка с оглед изложеното настоящата касационна инстанция намира, че първоинстанционният съд е обосновал правилен извод относно материалната незаконосъобразност на процесната заповед. Останалите възражения, изложени в касационната жалба, не следва да се обсъждат, доколкото такива изводи от фактически и правна страна липсва в атакувания съдебен акт. Или обжалваното решение се възприема като правилно, вкл. и в частта за разноските (присъдени са само 50 лева - заплатена от жалбоподателя ДТ по сметка на АССГ, поради което и нелогично и без всякаква връзка с казуса е твърдението в касационната жалба за "адвокатско възнаграждение в общ размер на 50 лева, което предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото, се счита за прекомерно завишено и необосновано", и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следва сторените пред настоящата инстанция разноски, които се констатираха в размер на 200 лева, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Изрично в проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на административния орган е заявил, че не оспорва размера на адвокатското възнаграждение, предвид минималния му размер. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение