Решение № 11282 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12556/2015 г.
ВАСI отделение25.10.2016 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1723/25.09.2015 г. на Административен съд П. по административно дело № 1389 по описа за 2015 г. ОСЪЖДА ТД на НАП - П. да заплати на М. К. П. деловодни разноски в размер 300 лева. Решението не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 11282 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12556/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК във вр. с чл. 160, ал. 6; чл. 144, ал. 1 и чл. 106 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - П., представен от юрисконсулт С. Х., срещу решение № 1723/25.09.2015 г. на Административен съд П. по административно дело № 1389 по описа за 2015 г., с което е отменен акт за установяване на задължение № 26001077454/22.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П. Инвокира се неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Според касатора административният акт е законосъобразен; правомерно е издаването му на основание чл. 106 от ДОПК и не е било дължимо установяването на задълженията да се извърши с ревизионен акт. Настоявайки на съответствието с материалния закон на определянето на задълженията иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу установяващия ги акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация М. К. П., чрез повереника си адв. Влахова, в писмен отговор отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС П. акт за установяване на задължение са определени в тежест на М. К. П. задължения за ДДС в размер 204 лева и за закъснителна лихва в размер 66.91 лева в резултат на извършена корекция на декларирания в подадена от него СД по ЗДДС за данъчен период м. 08.2010 г. резултат. По установяванията на органа по приходите П. е сключил два договора за наем - от 29.07.2008 г. и от 01.07.2010 г., с които е предоставил възмездно за ползване свое недвижимо имущество. В ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е декларирал доход от отдаване под наем на недвижимо имущество, но макар да е ДЗЛ по ЗДДС не е начислил ДДС за м. август 2010 г. за облагаемите по чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС доставки на услуги с ДО 1 020 лева /сбор от наемните цени по двата договора за наем/. Това опущение е квалифицирано като несъответствие на СД с изискванията за попълването й, както и на данните по СД с информацията по ГДД за 2010 г. След изчерпване на реда за подаване на коригираща справка-декларация по чл. 103 от ДОПК, органът по приходите е извършил корекция на декларирания резултат за периода от 0 лева на 204 лева и е установил задължение за лихва върху него. При липса на спор по фактите, първостепенният съд е приел, че с АУЗД не е извършена корекция на грешка при попълването на декларацията, с която задълженото лице само е изчислило дължимия данък, а са установени нови факти и обстоятелства и е възникнал правен спор между данъчния субект и администрацията за характера на предоставените услуги по предоставяне под наем на недвижимо имущество. Задълженията за ДДС следвало да бъдат установени с ревизионен акт, постановен в ревизионно производство, а не с акт за коригиране на СД. Позовал се е на разпоредбите на чл. 103, чл. 106 и чл. 108, ал. 1 от ДОПК. Според съда неизяснен е останал въпросът /заради характера на административното производство/ за начина, по който жалбоподателят е третирал недвижимите имоти - дали ги е отредил за независимата си икономическа дейност или е ползвал активите за задоволяване на лични нужди, с което да ги изключи от системата на ДДС. П. на реда за установяване на публичните задължения е определил като съществено нарушение, което наред с противоречието на акта с материалния закон е мотивирало отмяна на заключителния акт в административното производство. Оспореното решение е постановено във второ по ред първоинстанционно производство, образувано след отмяната с решение № 6432/02.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9772/2014 г. на решение № 1434/16.06.2014 г. по адм. д. № 866/2014 г. на Административен съд П.. Първоначалното решение на административния съд е за прогласяване на нищожността на акта за установяване на задължение. Касационният съдебен състав не е споделил решаващите изводи на първостепенния съд за значението на подмяната на реда за установяване на задължения и свързаната с това компетентност на участващите в административното производство органи по приходите за валидността на акта. Дадените от касационната съдебна инстанция указания са за установяване, включително с източник на специални знания, на релевантните за делото факти за завеждането в счетоводството на ДЗЛ на отдаваните под наем недвижими имоти и отчитането на приходи от отдаването под наем. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Настоящият съдебен състав не възприема позицията на предходния касационен състав, но е обвързан от указанията му с арг. от чл. 224 АПК по разбирането за последиците от избора на приходната администрация да не установи публичните задължения с РА, а с АУЗ. Актът по чл. 106, ал. 1 от ДОПК е средство за изправяне на грешки в декларирането на задълженото лице при самоизчисляване на основана и дължимия данък или ЗОВ по чл. 105 от ДОПК. Съдържанието на корекцията по хипотеза засяга или основата за определяне на задължението или размера му /вж. чл. 106, ал. 1 от ДОПК/. Затова и допустимостта на разпорежданата правна промяна е обусловена от бездействието на задълженото лице само да поправи несъответствието в декларацията си по реда на чл. 103 от ДОПК. Това е и причината поправката с нова декларация извън срока за деклариране да поражда правни последици /чл. 103, ал. 2 във вр. с чл. 104, ал. 3 от ДОПК/. Деклариране вън от срока, което не отстранява несъответствия, не поражда правни последици за целите на данъчното облагане, дори деклараторът да е поканен към това от органа по приходите - чл. 103, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 104, ал. 3 от ДОПК. С акта по чл. 106, ал. 1 от ДОПК не се установяват предпоставките за съществуването на публичните задължения, а основата и размерът им. С арг. от чл. 106, ал. 3 от ДОПК установяването на публичните задължения се осъществява в ревизионно производство. Само част от ревизия следва да бъдат процесуалните действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и за ЗОВ /вж. чл. 110, ал. 2 от ДОПК/. В случая процесуалните усилия на администрацията са насочени към установяването на извършени от задълженото лице облагаеми доставки на услуги в д. п. м. 08.2010 г., та с това да се обвърже задължението му за начисляване на ДДС, елемент от което е включването на размера на данъка в СД при определяне на резултата за съответния данъчен период /чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС/. Както правилно отбелязва административния съд това установяване не е ограничено до съпоставката с данни получени от трети лица или администрации, при което да се очертае несъответствие в СД, преодолимо с поправка от задълженото лице или с корекция от орган по приходите. В рамките на производството по отстраняване на несъответствия не се разрешават спорове за съществуването на основанието за възникване на данъчното задължение. Както правилно отбелязва първостепенния съд, в това производство, а и в хода на съдебното дирене при оспорването на заключителния му акт, е недопустимо установяването /а още по-малко коригиране/ на избрания от данъчния субект режим на третиране на активите. Щом се установяват данъчни задължения, актът за установяването им е ревизионният /чл. 108, ал. 1 от ДОПК/, който е заключителен в производство по гл. XV от ДОПК. Освен спецификите на динамичния фактически състав на ревизионното производство в съпоставката му с това за поправка на грешки в декларирането, различно е съдържанието на заключителния акт /вж. чл. 120 от ДОПК/, както и компетентните органи по приходите. След 01.01.2013 г. РА се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията, докато актът по чл. 106, ал. 1 от ДОПК се издава еднолично от орган по приходите. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 300 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение