Решение № 8345 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15829/2009 г.
ВАСIII отделение21.06.2010 г.докладчик Галина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 577 от 27.10.2009 г., постановено по адм. дело № 418/2009 г. от Административен съд - Плевен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8345 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15829/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Георгиев Добрев от гр. Плевен срещу решение № 577 от 27.10.2009 г., постановено по адм. дело № 418/2009 г. от Административен съд - Плевен. В жалбата се мотивират подробно отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - началникът на Затвора гр. Белене, в писмени бележки застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: В първостепенния съд е образувано производство по искова молба на Петър Добрев, насочена срещу Министерство на правосъдието (МП), Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - Затвора гр. Белене, с която същият е поискал "установяване вида и размера на ползван отпуск за подготовка и явяване на държавни изпити във висше учебно заведение" с посочено от него правно основание чл. 213 от ЗМВР вр. чл. 169, ал. 3 от КТ. В петитума на исковата си молба Добрев е формулирал искане: 1. съдът да определи по размер правото на отпуск по чл. 169, ал. 3 от КТ за подготовка и явяване на държавни изпити при повече от един изпит и 2. да обяви за нищожни, поради неспазена форма, липса на компетентност и нарушение на материалния закон, отказа на началника на Затвора гр. Белене да му предостави ползването на отпуск за подготовка и явяване на държавни изпити и да зачете ползвания от него отпуск за периода от 24.09. до 12.12.2008 г. за платен отпуск за подготовка и явяване на държавни изпити по смисъла на чл. 169, ал. 3 от КТ. В отговор на исковата молба процесуалният представител на министъра на правосъдието е посочил: 1. че исковата молба е насочена срещу орган, който не притежава процесуална правоспособност, тъй като съгласно чл. 19а, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) затворите, поправителните домове и следствените арести са териториални звена на ГДИН, която от своя страна е административно звено в МП; 2. Петър Добрев е в служебни правоотношения с МП и разпоредбите на чл. 357 от КТ са неприложими; 3. в исковата си молба ищецът не е посочил правното основание за предявяване на иска и 4. предмета на иска променя родовата и местната подсъдност. Районният съд в гр. Левски, с определение № 237 от 29.04.2009 г., постановено в закрито заседание по адм. дело № 221/2009 г. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Плевен като е приел, че в случая претенцията на ищеца е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Административният съд Плевен е приел, че производството е по реда на чл. 145 от АПК на основание чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) вр. чл. 213 от ЗМВР и § 1а от ДР на ЗМВР вр. чл. 20, ал. 4 от ЗИН (отм.) и е квалифицирал искането като спор относно съдържанието на съществуващото служебно правоотношение, тъй като по същество се твърди нищожност на отказа на началника на Затвора гр. Белене да предостави платен отпуск за подготовка и явяване на държавни изпити по чл. 169, ал. 3 от КТ. Съдът е преценил жалбата, назована неправилно искова молба, за неоснователна и я е отхвърлил, като в мотивите си е посочил, че съгласно чл. 169, ал. 3 от КТ вр. чл. 213 от ЗМВР правото на платен отпуск за подготовка и явяване на държавен изпит в размер на 30 дни се упражнява (ползва) еднократно, а не за всеки от трите държавни изпита, които следва да положи Добрев поотделно. Приел е още, че мълчаливият отказ на началника на Затвора гр. Белене не е нищожен, тъй като на същия са били делегирани права да разрешава отпуски на служители от ръководеното от него звено от министъра на правосъдието с изрична заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно със следните допълващи мотиви: Претенцията на Петър Добрев, такава каквато той сам е формулирал в исковата си молба, е "съдът да постанови решение, с което: 1. да определи по размер правото на отпуск по чл. 169, ал. 3 от КТ за подготовка и явяване на държавни изпити при повече от един изпит и 2. да обяви за нищожен, поради неспазена форма, липса на компетентност и нарушение на материалния закон, отказа на началника на Затвора гр. Белене да му предостави ползването на отпуск за подготовка и явяване на държавни изпити и да зачете ползвания от него отпуск за периода от 24.09. до 12.12.2008 г. за платен отпуск за подготовка и явяване на държавни изпити по смисъла на чл. 169, ал. 3 от КТ. При така формулираното искане правилно съдът от първата инстанция е приел производството за такова по установяване съдържанието на служебното правоотношение на държавния служител от МВР, който завършва обучението си във ВУЗ. Законът, в разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от КТ, урежда правото на платен учебен отпуск за завършване на образованието - за подготовка и защита на дипломна работа или дипломен проект или за явяване на държавен изпит. Неговата продължителност е 30 работни дни и може да се ползва само еднократно. Този отпуск се предоставя освен и наред с отпуските за подготовка и явяване на изпити през годината на завършване на образованието. Той е със строго целево предназначение и се разрешава и ползва наведнъж или на части по искане на служителя, изразено в негова писмена молба до работодателя. Към молбата трябва да бъде приложен документ от учебното заведение, който удостоверява данните на заетост с учебни занятия или изпити по арг. от разпоредбата на чл. 51 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн. ДВ, бр. 6 от 23.01.1987 г.). При наличието на такъв документ работодателят е длъжен да предостави искания отпуск в определеното от работника или служителя време, тъй като това се налага от нуждите на учебния процес. В случай, че работодателя не даде съгласието си служителя да ползва платен отпуск по чл. 169, ал. 3 от КТ, с цел явяване на държавен изпит, може да се подходи по три начина: 1. служителят да ползва полагащият му се редовен платен годишен отпуск, което предполага разрешение на работодателя съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ; 2. да ползва неплатен отпуск по чл. 160 от КТ, която правна възможност също зависи от волята на работодателя и 3. следва по аналогия да намери приложение разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от КТ (който урежда правото на отпуск за кандидатстване в учебно заведение), т. е. да се предоставя неплатен отпуск в размер на половината на платения, предоставян със съгласие на работодателя. В доктрината обаче няма спор, че служителят или работникът имат право да ползват само еднократно платен отпуск за явяване на държавен изпит в размер на 30 дни. Не само това - след ползването на такъв отпуск служителят е длъжен да представи на работодателя студентска книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване на явяването си на изпит. Предвид до тук изложените мотиви отказът на административния орган - началника на Затвора гр. Белене, изрично упълномощен със заповед № ЛС-04-33 от 11.01.2008 г. на министъра на правосъдието да разрешава ползването на отпуск на служителите от ръководеното от него звено не е нищожен, както правилно е преценил решаващия съд. С посочения административен акт министърът е делегирал част от правомощията си на началника на Затвора гр. Белене, т. е. отказът е постановен в компетентността му и при спазване на нормите на материалния закон. Решението на съда е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. Пред вид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд