Решение № 4728 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11879/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Д., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, против решение 1393/12.11.2024г., постановено по адм. дело 1222/2024 г. по описа на Административен съд София-област, с което е била отхвърлена жалбата на М. А. Д. против Решение 9096/03.09.2024 г., на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му изцяло. Ответната страна - Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет се представлява от процесуален представител, който в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон от страна на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна и наведените в същата доводи за допуснати нарушения на закона обосновават частична отмяна на първоинстанционния акт и връщане на преписката на органа за повторно произнасяне по съществото на спора. За да достигне до този извод съдебният състав взема предвид следните обстоятелства: С оспореното в настоящото производство решение АС София - област е отхвърлил жалбата на М. А. Д., гражданин на Сирия против Решение 1393/12.11.2024 г. на председателя на ДАБ , с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на чужденеца на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Пред първата инстанция е била приложена административната преписка по издаване на оспорения акт, в т. ч. писмо рег. М-8089/20.05.2024г. по регистъра на ДАНС, издадено от Директора на специализирана дирекция "М" - ДАНС. От фактическа страна по делото е установено, че М. А. Д. е подал молба за предоставяне на международна закрила с вх. ОК-13-533/21.03.2024г. От заявлението и проведеното със заявителя интервю, обективирано в представен по преписката протокол се установява, че същият е с етническа принадлежност [заличен текст], религиозната му принадлежност е [заличен текст], женен. В обективираното в Протокол рег. УП 23373/28.06.2024г. интервю от същата дата, кандидатът е представил информация за това кога и по какъв начин е напуснал Сирия, както и причините за напускането на страната, като според изнесените данни преследване спрямо лицето, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група не е установено. Във връзка с молбата на сирийския гражданин за предоставяне на международна закрила, е получено писмо от ДАНС, че агенцията възразява срещу предоставянето на международна закрила в Република България на М. А. Д., тъй като разполага с информация, отразена в справка рег. RB 202001-001-03/Т-6-2210/08.05.2024г., че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Цитираната в писмото на ДАНС справка обаче не е била приложена и не е станала част от административната преписка по издаване на акта на заместник председателя на ДАБ. Била е приобщена по-късно по разпореждане на първоинстанционния съдебен състав към доказателствената съвкупност по делото. След получаване на становището на ДАНС, председателят на ДАБ е издал атакувания отказ, по мотиви, че независимо, че спрямо сирийския гражданин са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, отрицателното становище на ДАНС го задължава да откаже да предостави международна закрила на чужденеца. При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът счел жалбата за неоснователна и я отхвърлил изцяло. Изложил съображения, че решението на ДАБ не противоречи на материалните норми на чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците, нито на решение от 22.09.2022 г., постановено от Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ по дело С-159/21. Счел е, че отказът на органа да предостави на сирийския гражданин хуманитарна закрила е обусловен от даденото от ДАНС становище, което първоинстанционния съд приел за мотивирано становище. За да достигне до този извод Съдът е кредитирал цитираната в становището на ДАНС справка като обосновка за мотивирането му, като е коментирал в съдебния си акт в допустимата степен и обстоятелствата поради които е било дадено самото становище. Преценил е за доказани изключващите клаузи за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно по сочени в разпоредбата на чл.12, ал.1, т.6 и чл.12, ал.2, т.4 ЗУБ. Коментирал е императивния характер на разпоредбите на чл.41, ал.1, т.1 ЗДАНС и чл.58, ал.10 ЗУБ, поради което е приел, че органът при условията на обвързана компетентност и без възможност за лична преценка бил задължен да откаже търсената международна закрила, поради което е преценил оспореното решение за правилно и обосновано. Приел е също така, че не е налице с оглед актуалните данни за Сирия и конкретно за района на гр. Дейр ал Зор нито една от хипотезите на чл.9 ЗУБ, обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, като в допълнение е изложил мотиви за наличие на предпоставките на §1, т.9 от ДР на ЗУБ и преценил, че заявителят е пристигнал от трета сигурна държава Република Турция, която според ВКБООН е възприела в своето законодателство подхода на ЕС и в крайна сметка е отхвърлил такадепозираната жалба. Решението е валидно, допустимо , но частично неправилно. По отношение наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. На първо място, за да отхвърли жалбата, съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че М. А. Д. не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Решението в тази му част, по отношение заявлението за предоставяне на бежански статут е правилно и обосновано, поради което съдът препраща към мотивите на АССО обосновали извод за липса на предпоставките за приложение на чл.8 ЗУБ. Решението е постановено при изяснена в тази й част фактическа обстановка. Извършен е комплексен анализ на събраните доказателства и и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Нито един елемент от бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Установено е, че М. Д. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Той се е притеснявал да не би да бъде мобилизиран в редовната армия, нито твърди, че е бил призован, нито излага становище, че е дезертирал от военно формирование заради убежденията си. Безспорно е установено, че част от семейството на кандидата за закрила, която част е от същата религиозна принадлежност и от същия етнически произход, продължава да пребивава на територията на страната му на произход, без да са налице данни да са подложени на гонения. Всъщност ако бяха подложени, заявителят най-вероятно би напуснал държавата си по произход заедно с тях и не би ги оставил там. По отношение наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Настоящият състав приема оспорения съдебен акт в тази част за неправилен, поради неправилно приложение на материалния закон, довело и до допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, така както заявява това и процесуалния представител на касатора. При преценка наличието на предпоставките по чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут страните спорят основно за това, дали становището на ДАНС е било мотивирано , съответно дали решението на адм. орган е взето при условията на оперативна самостоятелност или без възможност да провери обстоятелствата, обосноваващи приложението на изключващите клаузи. В този случай, както се установява от обстоятелствата по делото, при провеждане на административното производство становището на ДАНС не е било придружено от справката, съдържаща фактическите обстоятелства, обосновали негативния му характер. Доказателствената съвкупност по преписката е била допълнена едва от първоинстанционния съд. Във връзка с това, неправилен е крайният извод на съда, че административният орган не е нарушил административно-производствените правила. При липсата на коментираната справка административният орган не е достигнал до крайния си извод по информиран и съответно обоснован начин, а както сам сочи в оспореното Решение 9096/03.09.2024г. на Председателя на ДАБ, позовал се е на задължителния и обвързващ характер на становището на ДАНС, без да е изяснил изцяло и лично обстоятелствата обосноваващи издаването на оспореното Решение в тази му част. Административният орган нито е длъжен, нито следва да възприема и се съобразява с предоставената му от ДАНС информация безкритично, макар последната структура да е специализирания орган по национална сигурност. Принципът на непосредственост изисква компетентният да предостави закрила орган лично да се запознае с пълните данни за лицето, които са мотивирали ДАНС да издаде негативно становище за него, при спазване на принципа "необходимост да се знае". Изцяло в правомощията на административния орган е служебното събиране на доказателства и тяхната преценка, съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. По тази причина, като се е позовал на писмото на ДАНС, без да провери и обсъди конкретните факти, довели до отрицателното становище за предоставяне на международна закрила, административният орган е допуснал процесуално нарушение. Според настоящия съдебен състав то е съществено в конкретния случай, тъй като съдържащата се в цитираната справка информация не е възприета лично от органа, а същата е могла да доведе до резултат на административното производство, различен от постановения, тъй като по отношение на същото лице органът е признал от фактическа страна наличието на обстоятелствата по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ - тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно в тази връзка се явява възражението на процесуалния представител на касатора, че при формиране на правните си изводи административният съд не е отчел и приложил даденото в заключението на СЕС по дело С-159/21, тълкуване на относимите към правния спор разпоредби от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/ и Директива 2011/95/ЕС от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанец или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/, въведени в българското законодателство чрез разпоредбите на ЗУБ. Според възприетото от СЕС в решението му по дело С-159/21, чл. 4, § 1 и § 2, чл. 10, § 2 и § 3, чл. 11, § 2 и чл. 45, § 3 от Директива 2013/32 във връзка с чл. 14, § 4, б. а и чл. 17, § 1, б. г от Директива 2011/95 не допуска национална правна уредба, съгласно която, когато органи със специализирани функции /какъвто орган безспорно е ДАНС/, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнеме предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. Според мотивите на Съда в горепосоченото решение, единствено решаващият орган, /който според чл. 2, б. "е" от Директива 2013/32 е всеки квазисъдебен или административен орган в държавата членка, компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила, както и да вземе решение като първа инстанция по такива случаи. Така, в конкретната хипотеза, по аргумент от чл. 48, ал. 1, т. 1 и чл. 52 ЗУБ - председателят или заместник председателят на ДАБ/, е този, който трябва да направи преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с прилагането на членове 12 и 17 от Директива 2011/95, едва след което да приеме решение. Обратното превръща Председателя на ДАБ в орган по изпълнението на решение, прието от друг орган, което е задължително за него по силата на национална правна уредба. Непредставянето на справката представлява нарушение и на правото на лицето да участва пълноправно в административното производство и да се защитава или поне да дава обяснения във връзка с обстоятелствата, обосновали негативното становище на ДАНС. Съществено нарушение на административно-производствените правила е всяко нарушение, което, ако не беше допуснато, би могло да доведе до различни правни изводи и различен краен резултат в производството на административния орган, както и когато това нарушение води до засягане правото на пълноправно участие и защита на засегнатото лице. При преценка на съдържащата се в справката информация и проверка на верността й би могло да се окаже например, че тази справка не съдържа достатъчно данни, за да се приеме, че заявителят съставлява заплаха за националната сигурност, това, при формираните в решението на председателя на ДАБ изводи за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ по отношение на М. А. Д., би могло да доведе до извод за пълно покриване на критериите за предоставяне на хуманитарен статут. Ако от друга страна преценката на органа е за това, че справката съдържа достатъчно данни, че лицето съставлява заплаха за националната сигурност, пропускът да се събере това доказателство още в административното производство е довело, както бе споменато и по-горе, до ограничаване правото на пълноправно участие на чужденеца в проведеното административно производство, тъй като той не е бил запознат с конкретните факти, във връзка с които се приема, че същият не отговаря на критериите да получи потърсения статут, за да ангажира ефективно съдебната си защита. Следователно, както и да бъде преценено съдържанието на справката, бездействието на административния орган да я приобщи към преписката и надлежно да я обсъди, съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила. При наличие на такова, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение в частта касаеща производството по предоставяне на хуманитарен статут е неправилен. На последно място следва да бъде отбелязано, че изложените мотиви от страна на първоинстанционният съд за наличие спрямо заявителя на трета сигурна държава, са извън предмета на спора, доколкото този въпрос не е бил предмет на производството пред административния орган, а той изисква провеждане на преюдициално или паралелно административно производство с този предмет. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта, касаеща отхвърлената жалба против постановения отказ на кандидата да бъде предоставен статут на бежанец. В часттта, касаеща отказ да му бъде предоставен хуманитарен статут, решението следва да бъде отменено поради посочените по-горе, допуснати съществени процесуални нарушения. Отменен в същата част следва да бъде и оспореният административен акт , като тази част от преписката следва да бъде върната на административният орган за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения при провеждане на административното производство и повторно произнасяне в същата част по същество след предоставяне на възможност чрез интервю или по друг процесуален ред заявителят да даде обяснения, относно обстоятелствата, дали основание за преценката му като заплаха за националната сигурност. Воден от горните съображения и на основание чл. 222, ал. 1 и ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,