Решение № 8826 от 23.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5039/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на АТАНАСОВ ГРУП ЕООД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Добрич ж. к. Дружба 1 72, бензиностанция Атанасов груп срещу Решение 104 от 31.03.2021 г. по адм. дело 556/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-14-2494 от 22.10.2020 г. на началника на Областен отдел (ОО) Автомобилна администрация (АА) гр. Добрич към Регионална дирекция АА гр. Варна за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Твърди се, че действително, както правилно е констатирал административният орган, дружеството Атанасов груп ЕООД не притежава лиценз за превоз на товари. Именно поради тази причина обаче същото дружество е сключило договор за наем, с който е предоставило за ползване собствения си товарен автомобил на Атанасов Биоенерджи ЕООД, което притежава такъв лиценз. Игнорирайки възникналите между двете дружества наемни правоотношения, установени безспорно от представените по делото доказателства, съдът е достигнал до неправилен извод за нарушение, обуславящо прилагането на процесната ПАМ. Като действителен субект на нарушението касационният жалбоподател сочи Атанасов Биоенерджи ЕООД, тъй като именно последното е извършило превоза. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него касационната инстанция да постанови друго за отмяна на оспорения административен акт. Ответникът началникът на ОО АА към Регионална дирекция АА гр. Варна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на АТАНАСОВ ГРУП ЕООД срещу Заповед РД-14-2494 от 22.10.2020 г. на началника на ОО АА гр. Добрич към Регионална дирекция АА гр. Варна за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. в ЗАвтП временно спиране от движение на МПС Рено от кат. N3 с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Атанасов груп ЕООД, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 (един) брой табела с регистрационен номер [рег.номер на МПС] и отнемане на СРМПС [номер]. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 22.10.2020 г. при извършена проверка за спазването на ЗАвтП, Закона за движението по пътищата и издадените по приложението им подзаконови нормативни актове З. Юмер лице, заемащо длъжността инспектор в отдел Контрол към РД АА - гр. Варна, е установил, че Е. Юсеин около 13:55 ч. в област Добрич, републикански път, с. Карапелит гр. Добрич, срещу Ловчанско ханче, в посока гр. Добрич, управлява влекач, марка Рено от кат. N3 с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Атанасов груп ЕООД, с прикачено полуремарке от кат. О4 с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Нитонтекс ЕООД, извършващ превоз за собствена сметка на товари отпадъчни води (в момента празен) по маршрут Добрич Миладиновци Добрич, видно от Заповед 82 от 22.10.2020 г. При проверката е установено, че водачът извършва превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България с МПС [рег.номер на МПС] с допустима максимална маса над 12 тона без лицето, за чиято сметка се извършва превозът Атанасов груп ЕООД, да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. Взети са предвид констатациите, съдържащи се в Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия А-2020 278876 от 22.10.2020 г. С посочения АУАН е установено нарушение на чл. 12б, ал. 10 ЗАвтП. За да отхвърли жалбата, съдът е мотивирал извод, че актът е издаден от компетентен по силата на чл. 107, ал. 1 ЗАвтП административен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При преценката за съответствие на оспорената заповед с материалния закон съдът също не е установил нарушение. Приел е, че представената в съдебното производство заповед 95 от 22.10.2020 г. като противоречаща по съдържание на по-ранно представената заповед 82 от същата дата е съставена с оглед целите на процеса и по тази причина не е взета предвид при формулиране на правните изводи по съществото на спора. Съдът е стигнал до заключение, че установените от административния орган факти изцяло се потвърждават и предпоставките за прилагане на процесната ПАМ са изпълнени. Относно срока на действие на ПАМ съдът е заключил, че по разписания в заповедта начин, изцяло съответства на приложимия законов текст, от който административният орган не може да се отклонява. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съдът е постановил обжалваното решение при правилно установена фактическа обстановка. Правилно съдът не е кредитирал заповед 95 от 22.10.2020 г., в която е посочено, че превозът е за сметка на Атанасов Биоенерджи ЕООД, тъй като тази заповед е представена за първи път в съдебното производство и противоречи на заповед с предходен номер от същата дата, която е част от преписката по издаване на акта и в която е посочено, че превозът е за сметка на дружеството-касационен жалбоподател Атанасов груп ЕООД. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е мотивирал правилен извод, че описаното в акта нарушение е безспорно установено. Неправилна е обаче преценката на съда за съответствие на акта с целта на закона. Правният резултат, който законът цели с прилагането на принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения, извършвани при превоз на пътници и товари. В процесната заповед органът буквално е възпроизвел текста на разпоредбата чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. в ЗАвтП, която предвижда, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Отстраняване на констатираното от административния орган нарушение би трябвало да означава извършване на правни действия по лицензиране на собственика на товарния автомобил. В хипотеза на преустановен превоз на товари обаче, без намерение на собственика на камиона да извършва дейност по превоз на товари по занятие, осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан и непостижим, т.е. събитие, което никога няма да настъпи. При това положение макар и в заповедта да е предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението, продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, което е в противоречие с принципа на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози, но това трябва да става със законосъобразни средства (в този смисъл Решение 7663 от 25.06.2021 г. по адм. дело 5911/2021 г., VII отделение на ВАС, Решение 6454 от 28.05.2021 г. по адм. дело 13522/2020 г., VII отделение на ВАС, Решение 7662 от 25.06.2021 г. по адм. дело 4579/2021 г., VII отделение на ВАС). По горните съображения административният акт е незаконосъобразен и като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на акта. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение