Решение № 6912 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2015 г.

Решение № 6912 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение № 3759 от 3.04.2015 г. по адм. д. № 14931/2014 г. на Върховния административен съд, Седемчленен състав, на основание чл. 239, т. 6 АПК, е отменено влязлото сила решение № Я-57 от 29.03.2006 г. по адм. д. № С-86/2005 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг петчленен състав на Върховния административен съд от началото на касационното производство. Касационният жалбоподател министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, поддържа касационните основания изложени в жалбата срещу решение № 66 от 21.07.2005 г. по адм. д. № С-62 от 2004 г. Върховният административен съд, Пето отделение Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Представя писмена защита и списък на разноските. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. След като седемчленният състав на ВАС е отменил влязлото в сила решение № Я-57 от 29.03.2006 г по адм. дело № С-86/2005 г., с което е отхвърлена жалбата против заповед № К-2327 от 25.06.2004 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, поради това, че с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и с оглед мотивите на съда, че е налице основание по чл. 239, т. 6 от АПК, следва да бъде упражнен контрол от Върховния административен съд над оценката за психическа годност за работа на жалбоподателя. Делото следва да се изпрати на тричленен състав на ВАС, който да се съобрази с т. 18 от решението на Европейския съд по правата на човека. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна. С решение № 66 от 21.07.2005 г. по адм. д. № С-62 от 2004 г. Върховният административен съд, Пето отделение е отменил заповед № К-2327 от 25.06.2004 г. на Министъра на вътрешните работи, с която Антон Тодоров Маринов от Стара Загора е освободен от служба на държавен служител от МВР на основание чл. 253, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.)- по причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения, във връзка с чл. 251, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР (отм.)- психологическа несъвместимост за работа в МВР, установена от Института по психология на МВР. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че след отмяната на чл. 122а и чл. 171 от ППЗМВР вече не е изрично разписано правомощието на министъра да определя условията и редът за периодична проверка на психофизическата годност на служителите от МВР. Затова следва да се считат за отменени разпоредбите Инструкция № 1-37/2001 г., касаещи редът и условията за провеждане на вторичен психологически подбор на кадрите в МВР, какъвто е процесният случай. Основанието за освобождаване по чл. 251, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР съществува, тъй като тази норма е действаща, макар и частично отменена с решение № 1219/8.02.2005 г. по адм. дело № 4773/2004 г. на петчленен състав на ВАС, (обявена за незаконосъобразна с Решение № 1219 от 8.02.2005 г. на ВАС на РБ, относно частта "установена от Института по психология на МВР" - ДВ, бр. 16 от 2005 г.) психологична несъвместимост за работа в МВР. Следователно, министърът на вътрешните работи има правомощието да издава заповеди по чл. 251, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, но липсва регламентирана процедура по установяване на психологическата несъвместимост на действащите служители от МВР. Съдът е приел, че с изпращането им на реподбор, основан само на данни за "злоупотреба със служебно положение с користна цел", а не поради личностни изменения или нарушена мотивация, поведенческа и емоционална неадекватност и обща дезадаптация, се цели заобикаляне на закона при уволнението им, което означава, че при издаването на уволнителната заповед е налице превратно упражняване на власт. Вместо да бъде проведено дисциплинарно производство при спазване на законоустановената процедура, се процедира по този начин, за да се избегне изискването дисциплинарното нарушение да бъде доказано от административния орган. Това води до подмяна на основанието за издаване на обжалвания административен акт и до несъответствие между оповестената и действителната причина за освобождаването на служителя, с което се заобикаля целта на закона. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че Инструкция № I-37 от 5.03.2001 г., издадена на основание чл. 122а и чл. 171 ППЗМВР, които с изменението, обнародвано в ДВ, бр. 39 от 2003 г., са отменени, не се прилага, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 13 от Закона за нормативните актове, с частичното отмяна на ППЗМВР актът по неговото прилагане губи едновременно сила. В заповедта е посочено, че в резултат на психологическо изследване, проведено при възникнала служебна необходимост и установени от Института по психология за МВР данни, характеризиращи служителя като психологически несъвместим с изискванията за работа в МВР, служителят се освобождава по причини, които го правят негоден за изпълнение на служебните задължения. В заповедта не е посочено в какво се изразява психологическата несъвместимост на служителя. В предложението за издаване на заповедта рег. № Я-7292 от 12.05.2004 г. на РДВР Стара Загора е посочено, че според заключението в психологичната експертна оценка /рег. № 1015/4.05.2004 г./ "служителят е психологически несъвместим с изискванията за работа в МВР". Тази експертна оценка не е представена по делото, поради което не е доказано наличието на посоченото фактическо основание. ЕСПЧ е установил нарушение на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ поради това, че ВАС е отказал да упражни самостоятелен контрол върху оценката на психологическата съвместимост за работа на жалбоподателя в МВР. ЕСПЧ е отбелязал, че ВАС не просто е взел предвид оценката, направена в Института по психология на МВР, а се е счел за обвързан от нея и е отказал да я подложи на проверка, като по този начин de facto се е десезирал по поставения пред него спор. Условията, предвидени в чл. 6, ал. 1 са изпълнени, само ако оценката на Института е направена в съответствие с изискванията на тази разпоредба. Според Съда производството пред Института не може да се разглежда като отговарящо на изискванията на тази разпоредба. Институтът е експертен орган на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи, а жалбоподателят просто е подложен на психологически тестове в Института, чиито резултати не са му съобщени. От страна на служителя е поискал психиатрична експертиза в съдебно заседание от 25.01.2005 г. по адм. д. № С-62/04 г., която не е допусната. От друга страна административният орган не е поискал съдебна експертиза. В тежест на административния орган е било да докаже твърдяната психологическата несъвместимост на служителя, за което той не е поискал доказателства. По адм. д. № С-86/05 г. служителят е представил удостоверение № 764 от 28.12.2005 г. на МЦ "Ритъм 2001" ООД Стара Загора. Предложението за изпращане на реподбор № 1035/24.03.2004 г. е мотивирано с образувано следствено дело, което е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство по сл. д. № 39-VIII/04 г. на ВОП Пловдив. Друга посочена причина е негативното отношение спрямо преките ръководители, за което има наложено дисциплинарно наказание "порицание" със заповед № 181 от 18.03.2004 г. С оглед на това следва да се приеме, че от страна на административния орган не са доказани в съдебното производство с надлежни доказателства предпоставките за издаване на заповедта - психологическа несъвместимост за работа в МВР, поради което заповедта за освобождаване от служба правилно е била отменена от тричленния състав на съда. С оглед на това решението на тричленния състав следва да се остави в сила, като законосъобразно. Ответната страна е поискала разноски и е представила списък на разноските. Разноските по адм. д. № С-62/04 г. в размер на 300 лв., не могат да се присъдят в настоящото произодство, тъй като е следвало да бъдат присъдени с решението по адм. д. № С-62/04 г. и по това дело не е поискано допълване на решението в частта за разноските. Искането за присъждане на разноски по адм. д. № С-86/05 г. - 600 лв. също е неоснователно, не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение и до приключване на производството и по същото дело не са поискани разноски. Разноските по настоящото адм. д. № 4322/15 г. - 500 лв. адвокатско възнаграждение следва да се присъдят, в представения договор за правна помощ е записано, че възнаграждението е изплатено в брой. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав