Решение № 4165 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 441/2019 г.

Решение № 4165 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 441/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Струм инженеринг" ООД София, представлявано от Г. Косеркова срещу решение № 6666/14.11.2018 г., постановено по административно дело № 634 по описа за 2018 г. на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективирано в решение по т. 2. 195 по Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г., на Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Касационният жалбоподател, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В отказът за преиздаване на разрешението не е отразено фактически на кое конкретно изискване противоречи издаденото вече едни път разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение (РС). Посочената като нарушена правна норма на чл. 25, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП) съдържа няколко хипотези, при които следва да бъде отказано издаването на разрешение за специално ползване на пътя, като конкретната хипотеза в случая не е посочена. Липсват мотиви при издаването на акта. Предмет на производството пред органа е искане за продължаване на експлоатацията на съществуващо рекламно съоръжение, а не изграждане на ново такова, като е следвало органа да съобрази предпоставките за преиздаване на плоскостта на правните норми към 2005 г., когато е издадено процесното разрешение, а не към настоящия момент, когато е в сила новата редакция на чл. 25, ал. 3 от ЗП и е следвало съдът да се съобрази с нормата на § 4 изр. 2 от ПЗР на ПМС № 294/08.11.2016 г. Сочи се че разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е с една и съща редакция и тя не забранява поставяне на РС над тунели, а забранява поставяне на РС в тунели и на определено разстояние пред тях. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответникът – Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (УС на АПИ) в писмен отговор счита жалбата за неоснователна. Сочи че обжалваният съдебен акт е правилен, като първоинстанционният съд е приложил относимите материално-правни норми. Моли касационната инстанция да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски за юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна спрямо която решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 2 АПК и за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Струм инженеринг" ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в решение по т. 2. 195 от Протокол № 16631/26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". От фактическа страна в първоинстанционното производство е установено следното: на оспорващото дружество, на основание чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 3 ЗП и чл. 13 от Наредбата за специалното ползване на пътищата /НСПП/ е издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения № 255/16.03.2004 г. По силата на този акт на дружеството е разрешено изграждането на 8 бр. РС, вкл. в обхвата на АМ "Хемус" км. 24+000 ляво, валидно до 16.03.2005 г. Издадено е и Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС № 1976/22.12.2005 г. в обхвата на път АМ "Хемус", километър 24+000-ляво, с площ от 48 кв. м., като това разрешение е издадено без посочен в него срок на действие. Със заявление, заведено в Областно пътно управление - София с вх. № 53-00-691/06.06.2017 г., от оспорващото дружество е поискано по реда на чл. 17б НСПП да бъде преиздадено Разрешение № 1976/22.12.2005 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на 1 бр. РС в обхвата на АМ "Хемус" при км. 24+000-ляво. По делото е представен доклад вх. № 93-01-1800/08.03.2017 г., в който е препоръчано да се премахнат рекламните съоръжения и да се почисти растителността в обхвата на тунелите. На заседание на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", проведено на 26.06.2017 г., чиито решения са обективирани в Протокол № 16631/17 от същата дата, с решението по т. 2. 195, УС е одобрил проект на писмо за отказ до оспорващото дружество за преиздаване на Разрешение № 1976/22.12.2005 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. С Решение по т. 2. 235 от същия протокол УС на АПИ е възложил на председателя на УС да подпише писмата от т. 2. 2. до 2. 234. В изпълнение решението на УС на АПИ, от председателя на Управителния съвет до оспорващото дружество е изпратено писмо изх. № 53-00-4717/26.06.2017 г., като с него е уведомено дружеството, че експлоатираното от него РС е изградено над тунел на АМ "Тракия" и АМ "Хемус", което е в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП и на чл. 25, ал. 3 от ЗП, а така също е и в нарушение на наредба № 1/04.04.2007 г., за минималните изисквания за безопасност в тунелите по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Р. България. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено. От заключението на вещото лице е установено, че над тунел "Витиня", лява тръба при км. 24+000 на място е изградено и съществува процесното РС, като последното отстои на около 7. 00 м. от ръба над край /изход/ тунел "Витиня", ляво. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорваният отказ е издаден от компетентен орган, при наличие на кворум и мнозинство, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За мотиви на акта съдът е възприел и фактите, изложени в писмо изх. № 53-00-4717/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, с което жалбоподателят е уведомен за постановяване на оспорвания административен акт. Съдът е посочил, че издаденото на жалбоподателя Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗП, обн. ДВ, бр. 47/2012 г. - издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон - 25.06.2012 г. Следователно срокът за подаване на заявление за преиздаване на Разрешението за специално ползване № 1976/22.12.2005., е спазен. За дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП. След анализ на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗП и отбелязването, че е влязла в сила на 03.05.2008 г., съставът на АССГ е приел, че същата е приложима към искането за издаване на разрешение за експлоатация на процесното РС, тъй като предишното такова е изтекло на 26.06.2017 г. съгласно § 5 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата /ДВ, бр. 47 от 2012 г./, според който издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. За неоснователно е прието и възражението на дружеството за неприложимост на чл. 15, ал. 2, т. 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Разпоредбата е приета през 2013 г., като съгласно § 23 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 350 на Министерския съвет от 21 декември 2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата за специално ползване на пътищата, разрешенията за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения, за които до влизането в сила на постановлението има издадени разрешения за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения, се издават при спазване на изискванията, действали преди влизането в сила на постановлението. Според съда, тази разпоредба касае случаите на издадено разрешение за изграждане на РС преди изменението на НСПП в ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 04.01.2013 г., и разрешение за експлоатация, което предстои да се издаде след влизане в сила на изменението в Наредбата. То се издава при условията на разрешението за изграждане. Спорният по делото казус е приет за различен, тъй като става въпрос за издадено разрешение за изграждане и разрешение за експлоатация преди влизане в сила на изменението в наредбата. Като неотносима е посочена разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 294 на Министерския съвет от 8 ноември 2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет /ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г./, тъй като касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. разрешения за експлоатация, какъвто настоящият казус не е. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съдебен състав е обосновал извод за неоснователност на жалбата, поради което я е отхвърлил, като е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно. Изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжение /РС/ са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. Регламентацията на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 – 17 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). В чл. 26, ал. 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Сред тях основно общовалидно изискване е да са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), ЗП, подзаконовите нормативни актове за прилагането на последния и нормите за проектиране на пътища. Тези условия са доразвити в Глава трета от Наредбата "Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващите зони" относно РС. В случая касационният жалбоподател е инициирал производството за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 17б НСПП. Съгласно разпоредбата на чл. 17б ал. 2 НСПП, разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение се преиздава за нов 10 - годишен период, когато са спазени изискванията на чл. 15 от същата и след заплащане на съответните такси. Съдът правилно е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, при необходимия кворум и мнозинство, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в обжалвания отказ са посочени мотивите за постановяването му, а именно: рекламното съоръжение е изградено в целия си габарит над тунел, като не са спазени изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП и чл. 25, ал. 3 ЗП. Обстоятелството, че не е посочена конкретното предложение от изброените в чл. 25, ал. 3 ЗП също не обосновава незаконосъобразност на акта на това основание, доколкото описаната в акта фактическа обстановка съответства на правната основание посочено в обжалвания административен акт. Ето защо, възраженията на касатора за липса на мотиви в обжалвания административен акт са неоснователни. Правилно е прието, че не са допуснати съществени нарушения административно-производствените правила при издаването на акта, които да мотивират отмяната му. От друга страна, в съответствие с относимите правни норми е и преценката на съда относно материалната законосъобразност на акта. От представените по делото доказателства, включително приетата по делото съдебно – техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че рекламното съоръжение е монтирано над тунел "Витиня", лява тръба при км. 24+000, като по този начин е разположено в нарушение на изричната забрана на чл. 25, ал. 3 ЗП за изграждане на рекламни съоръжения над и около портала на тунела и в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП. Съгласно § 5 ПЗР на ЗИДЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г., издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. В случая, в съответствие с посочената разпоредба, издаденото разрешение за експлоатация на РС е изтекло на 26.06.2017 г., като срокът за преиздаване на разрешението е спазен, но не са налице основания за преиздаването му тъй като РС не отговаря на законовите изисквания на чл. 25, ал. 3 ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП. Останалите възражения на касатора са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, като мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са възраженията на касаторът, че съдът неправилно е приложил нормата на § 4 ПЗР на ПМС № 294/08.11.2016 г., НСПП тъй като в съдебният акт подробно и мотивирано решаващият съд е посочил защо не следва да се приложи посочената норма. Разпоредбата на § 4 от ПЗР на ПМС № 294/08.11.2016 г., сочи че преиздадените по реда на чл. 17б от Наредбата за специално ползване на пътищата, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация и правилно съдът е посочил че тази разпоредба касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г., разрешения за експлоатация, като конкретният случай не попада в хипотезата на нормата. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба че съдът не е взел под внимание резултатите на СТЕ и неправилно е интерпретирал нормата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП. В посочената разпоредба е предвидено, че се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и на разстояние, по-малко от 600 м преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища. Нормата по своето съдържание допълва тази на чл. 25, ал. 3 от ЗП която също е посочена в отказа и то именно във връзка с подзаконовата норма и гласи, че се забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела, като разширява разстоянието, посочено в Наредбата, преди което не могат да се поставят РС преди тунел, като изрично в законовата норма е посочено че се забранява поставянето на РС над тунел. В заключението си в. л. по СТЕ също посочва, че не са спазени изискванията на чл. 25, ал. 2 от ЗП и с оглед приложимостта на посочената норма, правилни са изводите на съда че е налице законосъобразен отказ от административният орган. Неоснователно се явява и посоченото като нарушение изискване че административният орган не е посочил в отказа си коя точно от възможните хипотези на чл. 25, ал. 3 от ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е нарушена, тъй като от доказателствата по делото се стига до релевантният извод за какво е постановен отказа, като фактическите основания за това са изложени приетият доклад на инж. Денчев въз основа на което е прието и оспореното решение. По изложените съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано и съответства на материалния закон поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и претендираните от ответната страна разноски, следва да се осъди касаторът да заплати на ответника сума в размер на 100 лв., представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,