Решение № 4880 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15230/2009 г.

Решение № 4880 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15230/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" /АМ/ - град София против решение от 25.07.2009 г., постановено по адм. дело № 6616/2008 г. на Административен съд София - град /АССГ/ . Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Стефан Николов Марашев от град Свиленград, чрез пълномощника си адв. Мукова оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № 4460/13.08.2008 г. на директора на Агенция "Митници", с която на Стефан Николов Марашев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е по делото, че Стефан Марашев е изпълнявал длъжността "началник на Митница Свиленград" при Регионална митническа дирекция Пловдив, с ранг V младши. Служители от Инспектора на АМ са извършили проверка, свързана с издадени от началника на Митница Свиленград решения за възстановяване на акциз на оператори за безмитна търговия по реда на Закона за безмитната търговия /ЗБТ/. При извършената проверка е било установено, че за периода 1.01.2007 - 31.05.2007 г. началникът и заместник-началникът на Митница Свиленград са издали 5 броя решения за възстановяване на 24 505 000 лева акциз на "Братя Василеви" ООД, като началникът на митницата е издал 4 броя от тях, а един брой е издаден от зам.-началникът. Инспекторатът е приел, че към момента на издаването на посочените решения не е имало правно основание да бъде възстановяван акциз, поради което решенията са незаконосъобразни. Същите са влезли в сила и не е е имало производство по възобновяване по реда на чл. 99 и чл. 102 от АПК. Комисията е предложила за тези нарушения на Стефан Марашев да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповед № ЗАМ-278/29.07.2008 г., изменена със заповед № ЗАМ-278/30.07.2008 г. директорът на АМ е разпоредил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно производство срещу Марашев, който с протокол от 31.07.2008 г. е възприел описаната фактическа обстановка и е предложил на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение". С писмо от 4.08.2008 г. директорът на АМ е уведомил Марашев за образуваното дисциплинарно производство, поканил е същия да бъде изслушан и да даде писмени обяснения. Видно от протокол № 295/7.08.2008 г. Марашев е изслушан от директора на АМ и на същата дата е депозирал писмени обяснения. С оспорената пред АССГ заповед е било наложено дисциплинарното наказание "уволнение" на държавния служител за извършени нарушения на чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 15, ал. 2, т. 4 от Закона за митниците, чл. 53, т. 4 и чл. 56, ал. 1, т. 7 от Правилата за организация на дейността и вътрешния ред в АМ, чл. 9 от Кодекса за поведение митническия служител и чл. 2, ал. 1 и 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснати нарушения на материалния закон, поради което е отменил същия. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ, бр. 24 от 2006 г./ предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Стефан Марашев е изслушан от наказващия орган на 7.08.2008 г. и му е дадена възможност да представи писмени обяснения, които той е депозирал на същата дата. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, която изисква дисциплинарните наказания да бъдат наложени не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Изводът на АС, че обжалваната заповед е била издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 ЗДСл, в редакцията му към момента на уволнението е неправилен. Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. В случая в заповедта за наложено дисциплинарно наказание са посочени две решения, издадени от жалбоподателя: решение № 8000-0507/22.06.2007 г. и решение № 8000-0527/11.07.2007 г. за възстановяване на акциз на "Братя Василеви" ООД, за които е наложено дисциплинарното му наказание, като се твърди, че същите са издадени в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗБТ. Независимо от датата на откриване на нарушението от страна на дисциплинарнонаказващия орган, което следва да бъде не по-късно от два месеца, то следва да бъде наложено най-късно в рамките на едногодишният преклузивен срок, който следва да се брои от датата на издаването им, което е извършено през месец юни и юли 2007 г.. Дисциплинарното производство е започнало на 29.07.2008 г.. Двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл - два месеца от откриване на нарушението се включва в едногодишния от извършването на нарушението. Този срок започва да тече от момента, в който административнонаказващият орган е бил запознат с извършените нарушения и е било ясно тяхното авторство, а това е датата, в която директора на АМ е бил запознат с доклада на инспектората - 25.07.2008 г., с оглед на което двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание е спазен. Неправилно АССГ е приел, че административнонаказващия орган е узнал за извършените нарушения още през месец юли 2007 г.. Спазен е и едногодишния срок от извършване на нарушенията, тъй като същия е бил удължен с 49 работни дни, ползван законоустановен отпуск от държавния служител, поради което е приложима разпоредбата на 94, ал. 3 от ЗДСл. От представените по делото заповеди за отпуск на Марашев за процесния период се установява, че той е ползвал от 13.07.2007 г. до 18.07.2008 г. общо 46 работни дни платен годишен отпуск и 3 дни болничен отпуск, или общо за периода - 49 дни законоустановен отпуск. Правилни са обаче изводите на първоинстанционния съд за противоречие на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" в нарушение на материалноправните разпоредби, поради недоказаност на извършеното от Марашев дисциплинарно нарушение. Като такова в заповедта е прието, че държавният служител е издал две решения: № 8000-0507/22.06.207 г. и № 8000-0527/11.07.2007 г. за възстановяване на акциз на "Братя Василеви" ООД, без да е налице правно основание за издаването им, поради неспазване на изискването на чл. 19, ал. 2, т. 4 от ЗБТ за представяне на задължително изискуемите се документи. Посочените решения представляват административни актове, чиято законосъобразност може да бъде преценяване само по реда на оспорването им съгласно приложимия процесуален кодекс - в случая по реда на ДОПК, като решението на началника на митницата подлежи на оспорване пред висшестоящия административен орган, а неговото решение - на съдебен контрол пред съответния административен съд. При безспорни доказателства по делото, че решенията, издадени от началника на митница Свиленград не са оспорвани и са влезли в законна сила, административнонаказващият орган няма правомощия да налага дисциплинарно наказание на държавния служител, който ги е издал, с мотиви, че същите са незаконосъобразни. Съдът е обсъдил подробно тези обстоятелства и е направил обоснован извод за наличието им. Правилно съдът е приел, че не е налице основание за дисциплинарна отговорност и административния орган е нарушил изискванията на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на касационния жалбоподател, заедно с всички допустими доказателства. Предвид за изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника не следва да бъдат присъждани, независимо от изхода на делото пред настоящата инстанция, поради липса на доказателства за направени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,