Решение № 50047 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2680/2022 г.

Решение № 50047 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2680/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по постъпила от И. Н. Б., представляван от адв. В. Т., касационна жалба срещу решение № 463 от 04.04.2022 г., постановено по въззивно гр. д. № 2542/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение от 11.05.2021 г. по гр. д. № 17187/2018 г. на Софийски градски съд, са уважени предявените от В. И. С., Б. К. Б., П. Р. Б. и М. П. Б. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо И. Н. Б., че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ *-* с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изп. д-р на АГКК, в кв. 38 по плана на [населено място], м. "В. С." с площ от 675 кв. м., а по скица за поземлен имот № 11.06.2019 г. на АГКК с площ от 557 кв. м., при граници: от изток – имот с пл. № *, от юг – имот с пл. № *, от запад – имот с пл. № * и от север – [улица], а по нотариален акт № 101/22.06.2005 г. при съседи: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, и ответникът е осъден да им предаде владението върху описания имот. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 50103 от 15.03.2023 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност. Същата е обоснована с констатацията за превратно приложение на закона, разкриващо съществени нарушения на логическите правила при прилагане института на придобивната давност по чл. 70 ЗС, както и по отношение изводите на въззивния съд за настъпване на реституционния ефект на ЗВСОНИ към 23.03.2012 г., с признаване правото на собственост на ищците с влязло в сила съдебно решение, докогато е прието, че давност срещу тях не е могла да тече, както и на основание спирането й по отношение на имоти, частна държавна и общинска собственост до обявяването на противоконституционността на параграф 1, ал. 1 ЗД на ЗС и на параграф 2 от ЗР на ЗИ на ЗС с решението на КС № 3/24.02.2022 г. Според касатора въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В открито съдебно заседание пълномощниците му адв. Т. и адв. П. поддържат, че разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС е изтълкувана превратно до степен, в която настъпилият транслативен ефект е условие за установяване на добросъвестно владение по чл. 79, ал. 2 ЗС. Поддържат становище за това, че към 2005 г. имотът вече е бил частна собственост, тъй като реституционният ефект по ЗВСОНИ настъпва още през 1992 г. с влизане в сила на закона – ex lege. Следователно по отношение на него не се прилага мораториумът за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост. Адв. Л., в качеството на пълномощник на ищците, изразява съгласие с оплакването за неправилност на мотивите относно приложението на института на придобивната давност. Поддържа обаче, че към момента на формирането на правното основание на ответника доверителите му вече са били вписали искова молба за установяване на реституционните им права, което обстоятелство смята, че опорочава владението. Държавата, конституирана като трето лице – помагач, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да обосноват претенцията си, ищците се позовават на наследствено правоприемство и реституция при предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. Установено е по делото, че с влязло в сила решение на 23.03.2012 г., постановено по гр. д. № 1689/2007 г. на Софийски градски съд, ищците са признати за собственици по отношение на Държавата и Столична община на три недвижими имота, сред които и процесният. Последното станало повод за деактуване на имотите от актовите книги за държавна собственост съгласно заповед № РД-57-052/22.05.2014 г. на областния управител. В подкрепа на тези обстоятелства са представени съответните писмени документи, като изслушаното пред първоинстанционния съд вещо лице дава заключение, че ПИ с идентификатор *** представлява част както от описания имот в решението на Софийски градски съд от 2012 г., така и от посочения в заповедта на областния управител. В отговора на исковата молба И. Б. заявява, че е придобил спорния имот по силата на възмездна сделка, обективирана в нотариален акт № 101 от 22.06.2005 г., том III, рег. № 11474, дело № 427 на нотариус И. Д.. Владее същия спокойно и необезпокоявано от момента на закупуването му. В тази връзка заявява и възражение за изтекла в негова полза придобивна давност чрез упражняване на добросъвестно владение за период от повече от тринадесет години. Изтъква, че постановеното съдебно решение в полза на ищците и деактуването на имота не създава в тяхна полза права, каквито вече са възникнали заради наличието на законовото положение за възстановяване на права със самото влизане на ЗВСОНИ в сила през 1992 г. В подкрепа на този извод цитира чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г. / и Тълкувателно решение № 10 от 5.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК. Предвид изложеното, за произнасянето по предмета на спора, е безпредметно да се изследват и обсъждат подробно елементите от фактическия състав на реституцията по ЗВСОНИ. Същият следва да бъде разрешен на плоскостта на релевираното възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответника. В случая, при обсъждане на този въпрос, въззивният съд приема, че ответникът не е придобил собствеността върху имота по силата на горепосочената правна сделка от 2005 г., защото праводателката му не е била собственик. Това рефлектирало и върху характера на владението, като според съдебния състав ответникът е недобросъвестен владелец, който не владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик. Впоследствие са развити аргументи, че давност не е могла да тече до 23.03.2012 г., когато е признато правото на собственост на ищците с влязъл в сила съдебен акт, защото от този момент те разполагали с възможността да се защитят чрез иск. Освен това, въз основа на представените доказателства за образувани досъдебни производства срещу ответника през 2013 г. е прието, че владението вече е било опорочено, доколкото в този момент същият разбрал за правата на ищците. На последно място като довод е изтъкнат и установеният мораториум с пар. 1 от ЗР на ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г. / за придобиване по давност на имоти частна държавна и общинска собственост – до влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 1689/2007 г. на Софийски градски съд на 23.03.2012 г. за признаване на ищците за собственици на имота по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ въззивният съд приема, че имотът е бил частна държавна собственост. Така изложените съображения са неправилни и наведените срещу тях оплаквания на касатора следва да бъдат споделени като обосновани и основателни. Възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ настъпва по право, с влизане в сила на закона, от който момент отпада легитимиращото действие на акта за държавна собственост и за защитата й не е необходимо провеждане на административна процедура, нито пък възстановеният имот да е нанесен в плана /в този смисъл решение № 86 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 722/2010 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 22 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 693/2011 г., ІІ г. о. решение № 179 от 20.04.2011 г. по гр. д. № 563/2010 г., І г. о. /. Съгласно приетото в Решение № 45 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г. І г. о. на ВКС "нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е въведена с цел да се защитят правата на бившите собственици в процеса на реституиране на имотите им, като се предвиди, че изтеклата до този момент /до 21.11.1997 г. / придобивна давност за такива имоти се заличава с обратна сила, по принципа, че срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече. По изрична разпоредба на закона нормата се прилага само за възстановяването по ЗВСОНИ, ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, към което съдебната практика трайно се придържа. В този смисъл е и ТР № 10/2012 г. на ОСГК на ВКС. Ако имотът, който се обхваща от посочените закони, е възстановен преди датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, давността от момента на възстановяването до 21 ноември 1997 г. не се зачита. Ако имотът е възстановен след тази дата, давността започва да тече от момента на възстановяването". В този смисъл и решение № 226 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 441/2011 г., ІІ г. о. и много др. В случая касаторът, ответник релевира възражение за изтекла придобивна давност от 22.06.2005 г., когато е осъществена придобивната сделка по нот. акт № 101/2005 г. до датата на подаване на исковата молба на 10.07.2018 г., в който период няма основание да се откаже приложението на разпоредбите на ЗС, касаещи института на придобивната давност. Сделката е изповядана под формата на нотариален акт, който не страда от никакви пороци. Праводателката на ответника Л. К. се е легитимирала като собственик въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 2002 г. и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по замяна с имот, включен в блока на ТКЗС от 14.03.1986 г. Съгласно представеното писмо от Столична община, Дирекция "Общински приходи", отдел "Л. ", И. Б. е декларирал имота като съсобствен с неговата съпруга на 21.07.2005 г. Установено е от представените приходни ордери и че същият е заплащал данъци за имота. Дадените от свидетелката Ж. /съсед от източната страна на спорния поземлен имот/ показания също свидетелстват, че Б. е придобил имота някъде 2004-2005 г. Според нея той не посещава често имота, но знае за уговорка между него и свидетеля Д. да му се поддържа имота. Твърди, че не е виждала други хора в имота на Б.. Така изложените обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Д. /също съсед/, който признава, че почиства и коси имота по молба на Б., както и че е участвал при възстановяването на оградата му около 2013 г., която помни, че съществува още от 2004 г. Достъпът се осъществява чрез катинар, а ключове от него имат Б. и самият свидетел. Така дадените показания съответстват на твърденията на ответника Б., както и се потвърждават от съвкупния анализ на всички представени по делото писмени доказателства. В тази насока свидетелства още представената нотариална покана от Б. до "Г. Инвест" ООД, датирана 11.07.2008 г., с която се иска дружеството да преустанови действията по увреждане на имота /изразяващи се в нарушаване целостта на съществуващата ограда/, както и да заплати обезщетение. Приложена е и разписка за изплащането на сума в размер на 800 евро. Известно противоречие се констатира единствено с оглед показанията на свидетелката С. – дъщеря на ищцата В. С.. Поради това, преценени при условията на чл. 172 ГПК, показанията й не следва да бъдат кредитирани в частта им относно стопанисването на имота през процесния период. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с насилие/. Въз основа на изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира, че И. Б. е влязъл във владение на имота с придобиване на фактическата му власт въз основа на сключения договор за неговата покупко-продажба от 22.06.2005 г. След този момент той е извършвал редица действия, които недвусмислено и явно демонстрират намерението му да свои имота за себе си. След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота /решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о. /. В случая няма данни владението да е изгубвано, нито давността да е прекъсвана преди подаване на исковата молба по настоящото дело /10.07.2018 г. /. Давностният срок на владение се прекъсва само с определени, изрично посочени от закона действия /чл. 84 ЗС вр. чл. 116 ЗЗД/. Подаването на жалби и сигнали до прокуратурата от страна на ищците не представляват такива действия и поради това не водят до смущаване на владението /в този смисъл и решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о. /. Определянето на характера на владението /добросъвестно или не/ в случая е изцяло ирелевантно, тъй като ответникът доказва успешно упражняването на владение за период повече от 13 години, с оглед на което са изпълнени изискванията за придобиване на процесния имот включително в хипотезата на основанието по чл. 79, ал. 1 ЗС. Поради тази причина настоящият съдебен състав не обсъжда релевираните възражения от ищците за опорочаване на владението, тъй като тяхната основателност не би довела до различен изход на конкретния правен спор, в т. ч. и доводът за противопоставимост на съдебното решение от 2012 г. поради наличие на вписана искова молба към датата на осъществяване на придобивната сделка на ответника. По делото не е твърдян такъв факт, нито има доказателства за вписване на исковата молба на ищците, предявена срещу трети лица /тази по гр. д. № 1689 от 2007 г. СГС/. По тези съображения противопоставеното от касатора в качеството му на ответник по исковете за собственост възражение за изтекла придобивна давност в периода от сключване на сделката до предявяване на исковете е основателно. Въззивното решение следва да се отмени като неправилно, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. С касационната си жалба И. Б. е поискал да му бъдат присъдени разноски за трите съдебни инстанции. Съгласно представените в хода на производството списъци, договори за правна помощ и съдействие, фактури и платежни нареждания, общият им размер възлиза на 7 404, 19 лева., която сума следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение,