Решение № 14209 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11480/2014 г.

Решение № 14209 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11480/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Теленор България" ЕАД /допусната промяна в наименованието "Космо България Мобайл" ЕАД/, със седалище и адрес на управление гр. София против решение № 9545 от 8.07.2014 г. по адм. дело № 2829/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност и такива по същество, разгледани от първата инстанция, и се претендира отмяна на решението, със законните последици. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ ангажира становище, в писмено възражение, за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът "669С" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу т. II на решение № 909 от 12.12.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 54 и чл. 159, ал. 2 ЗЕС, КРС е дала задължителни указания на "Космо България Мобайл" ЕАД за изпълнение на задълженията по решение № 1362/31.05.2012 г. на КРС и е задължила Дружеството да не поставя количествени ограничения на броя на терминирани повиквания без идентификация на линията на викащия (CLI) в мобилната мрежа на предприятието. Решението е мотивирано със спазена процедура по издаване на оспорения административен акт по чл. 54 - 62 ЗЕС, наличие на изискуемата по ЗЕС компетентност на КРС и материална законосъобразност. Прието е, че т. II на решение № 909 от 12.12.2013 г. е в съответствие със специфичните задължения, наложени на Дружеството с т. V. 1.3 на решение № 1362/31.05.2012 г. на КРС и дадените задължителни указания не противоречат на материалните разпоредби, визиращи задължение за осигуряване на абонатите услуги по "идентификация на линията на викащия". Изложени са подробни мотиви за законовото задължение за Дружеството да осигури достъп и/или свързване, независимо от наличието или не на идентификация на линията на викащия, като са визирани актовете на Европейския съюз, норми от ЗЕС, подзаконови актове и решенията на регулатора /КРС/ като приложими източници - чл. 4 от Директива 2002/19/ЕО, чл. 164 ЗЕС, чл. 17, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1, чл. 2 и чл. 3 от Правилата за условията и реда за предоставяне и ползване на функциите на мрежата "идентификация на линията на викащия", "идентификация на свързаната линия" и "тонално номеронабиране": Доводите на жалбоподателя основаващи се на пазарния анализ, на база на който е прието решение № 1362, след анализ на посочената правна уредба, са възприети като неоснователни. Изложени са мотиви и по вмененото по т. V. 2.2.1.11. от решение № 1362 задължение на Дружеството за прозрачност на условията, при които предоставя взаимно свързване, вкл. изискването за идентификация на линията на викащия, което не сочи на противоречие с оспорената т. II на решение № 909, а напротив - задължението за прозрачност на условията, при които жалбоподателя осъществява достъп до мрежата си изключва възможността да откаже достъп при липса на идентификация на линията на викащия, тъй като следва да осигури достъп до пазар, върху който има значително въздействие и то при спазване на "публичност". Прието е и, че санкционна мярка отказ от свързване няма, поради което такъв отказ съставлява отказ за изпълнение на задължението, още повече, че съконтрахента "669С" ЕООД няма нормативно задължение да осигури за всички транзитирани повиквания идентификация на линията на викащия. В тази връзка е обсъдена нормата на чл. 227, ал. 2 във връзка с ал. 7 и ал. 10 от ЗЕС, предвид изрично визираната възможност на неналичие на функцията на електронната съобщителна мрежа "идентификация на линията на викащия" - само за предприятията, които имат техническата възможност и то предприятия, предлагащи обществени телефонни услуги, по смисъла на § 1, т. 41 ЗЕС, а не за предприятия, които предоставят обществени електронни съобщения по смисъла на § 1, т. 17 във вр. с т. 40 ЗЕС. Позоваването от жалбоподателя на чл. 8 Директива 2002/58/ЕО е прието за неоснователно, предвид анализа на гореспоменатите разпоредби и съдържанието на чл. 8, която норма се отнася до задължения на доставчика за показване и ограничаване на идентификацията на линията на викащия, но само в случай, че тази функция на мрежата се предлага. В този смисъл/ "когато се предлага" или "в случай на предлагане" /е и замисъла, заложен в чл. 29, § 1 от Директива 2002/22/ЕО. Възприето е, че нормите на правото на Европейския съюз не създават задължителност на функцията на мрежата идентификация на линията на викащия, както и визираните от жалбоподателя препоръки и становища на международни организации /предложение 56 на работна група на Международния телекомуникационен съюз, указанията на договора на международната организация на мобилните оператори, препоръка /11/02 на Комитет по електронни съобщения на Европейска конференция на пощенските и телекомуникационните администрации/, а препоръка ITU-T E. 157 и препоръка ITU-T Е. 164 на Международния телекомуникационен съюз не могат да породят право за отказ от достъп до свързване. Отчетено е и безспорното обстоятелство, че задължителните указания по оспореното решение са дадени на Дружеството - жалбоподател по отношение на предприятие, което предоставя само мрежовата услуга транзит по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3 Наредба № 1, като съгласно чл. 12 от Наредба № 1 то предава CLI, без да ги променя. Доводите на жалбоподателя по повод на издаденото му наказателно постановление са възприети като ирелевантни, тъй като се касае за акт, издаден и подлежащ на контрол в самостоятелно производство. Позоваването на задължение по чл. 260, ал. 4, т. 4 ЗЕС също е възприето като неотносимо към законосъобразността на оспореното решение, тъй като задължението за предоставяне на крайния потребител на номера на викащия зависи от формата, в който повикването е постъпило в мрежата на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за постановяване на процесното решение /т. II на решение № 909 от 12.12.2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията/ във връзка и в изпълнение на наложеното в предходно решение на Комисията № 1362/2012 г. на "Космо България Мобайл" ЕАД /"Теленор България" ЕАД/ задължение да предоставя терминиране на всички повиквания, т. е. без разграничение дали носят информация за идентификация на линията на викащия (CLI) или не носят такава. Безспорно е установено, че решение № 1362/2012 г. е с допуснато предварително изпълнение, както и че дадените указания за непоставяне на ограничения на терминиране на повиквания без CLI са в унисон освен с цитираното задължение по решение № 1362/2012 г. и с нормата на чл. 227, ал. 1 и 2 във връзка с ал. 7 и ал. 10 от ЗЕС, която изисква генериране на CLI само при техническа възможност и то за обществени телефонни мрежи. В този обхват е приложимо и правилото при взаимно свързване на чл. 8, ал. 1 от Правилата за условията и реда за предоставяне и ползване на функциите на мрежата "идентификация на линията на викащия", "идентификация на свързаната линия" и "тонално номеронабиране"/приети с решение № 2221/28.10.2008 г. на КРС/. Предвид това е недопустима забрана или предвиждане на санкция в договора за взаимно свързване при терминирането на повиквания без CLI, вкл. поставяне на ограничителни количествени критерии, в каквато насока са именно дадените на "Космо България Мобайл" ЕАД /"Теленор България" ЕАД/ указания по оспореното решение /т. II -"да изпълни задълженията по решение № 1362/31.05.2012 г. на КРС, като задължава "Космо България Мобайл" ЕАД да не поставя количествени ограничения на броя на терминирани повиквания без идентификация на линията на викащия (CLI) в мобилната мрежа на предприятието. "/. От значение е и факта, че оспореното решение е постановено не поради нарушение на задължението по решение на Комисията № 1362/2012 г., а поради въведено ограничение от "Космо България Мобайл" ЕАД да не се терминират повиквания без CLI под заплаха /санкция/ за прекратяване на договора с "669С" ЕООД, което дружество е сезирало КРС. Некоректно е позоваването в касационната жалба на нормите на § 1, т. 4, т. 8 и т. 19 от ДР на ЗЕС, тъй като те дават общи концепции /дефиниции/ и както правилно е приел първоинстанционният съд, релевантният по делото въпрос е не какво е идентификацията на линията на викащия - функция на съобщителната мрежа или определящ произхода на повикването фактор, а какво е действителното съдържание на задължителните указания и какво е отношението на тези задължителни указания към задълженията на "Космо България Мобайл" ЕАД /"Теленор България" ЕАД/ за достъп. Неоснователен е доводът за несъобразяване последиците от неизпълнение на изискванията на чл. 260, ал. 4, т. 4 ЗЕС във връзка с чл. 8, чл. 14 и 18 от Правилата от "Космо България Мобайл" ЕАД при липса на CLI във връзка с невъзможността за на "Космо България Мобайл" ЕАД /"Теленор България" ЕАД/ да изпълни задълженията си към крайния потребител. Това е така, тъй като цитираните норми не са приложими по отношения на повиквания, които нямат CLI по технически причини и не е изискуема детайлна справка за входящите повиквания, които не се таксуват от Дружеството, а таксуваните повиквания в роуминг са извън предмета на оспореното решение. Възраженето за несъобразяване на задължението по чл. 257, ал. 6 ЗЕС в случай на злоумишлени повиквания се явява неоснователно, тъй като преценката за получаване на повикване без CLI е на крайния потребител, а ал. 6 се прилага само за предприятия, които поддържат функцията на съобщителната мрежа CLI, с оглед тълкуването във вр. с ал. 1 на същата разпоредба. Останалите доводи в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като са по същество и касаят законосъобразността на оспорения административен акт, а не съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от процесуалният представител на ответника КРС претенция за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лв, съставляващи юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. бр. 28 от 28.03.2014/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,