Решение № 3559 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7472/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Шкодрева, срещу решение 8211 от 11.06.2024 г., постановено по административно дело 6269/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена по жалба на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД писмена покана относно възстановяване на суми, получени без правно основание изх. 29-02-30 от 21.05.2021 г., издадена от директора на СЗОК, и СЗОК е осъдена да заплати на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД сумата от 1250 лева съдебни разноски. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира и присъждане на сторените разноски по делото за касационно обжалване. Ответникът УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД, действащ чрез пълномощника адвокат Кършев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила и да му се присъдят направените деловодни разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С писмената покана, предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ, директорът на СЗОК на основание чл. 76б, ал. 3 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) е приканил изпълнителя на медицинска помощ по договор с НЗОК да възстанови общо сумата от 8 800 лева, приета, че е получена от него без основание във връзка с извършена проверка в лечебното заведение. В поканата са описани пет случая (истории на заболяването), за които е прието, че е констатирано неспазване на ДЛА (диагностично-лечебния алгоритъм). За да отмени оспореният пред него индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че той е издаден в нарушение на изискванията за форма и мотивираност, както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е акцентирал върху това, че поканата е издадена на несъществуващо правно основание чл. 76б, ал. 3 от ЗЗО (каквато алинея няма), а изложените в нея фактически основания не касаят нарушение на ЗЗО или НРД, което изключва приложението и на съществуващите ал. 1 и ал. 2 от чл. 76б от ЗЗО. АССГ е съобразил и, че в хода на висящото пред него производство административният орган е издал акт за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в процесната писмена покана (с посочено като действително правно основание за издаването й чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО), който акт обаче е отменен с влязло в сила съдебно решение. Атакуваното по настоящото дело решение на АССГ е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от повереника на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната покана, направен в съответствие с правилата на логическото мислене и при правилно издирване, тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми. Изложените съображения от АССГ в подкрепа на крайния му правен извод се споделят от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съществено във връзка с доводите в касационната жалба е да се посочи, че твърдяните в процесната писмена покана пет случая на неспазване на ДЛА от страна на лечебното заведение действително са доказани, но допуснатото грубо правнотехническо смешение с посочването на правно основание за издаването на поканата, несъответно на установените факти, което не се дължи на очевидна фактическа грешка, изключва законосъобразността на административния акт. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба като основателна и е присъдил разноски в полза на жалбоподателя (ответник в настоящото производство), първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма как да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените разноски за касационно обжалване, а своевременно направеното искане от ответника по касация да му бъдат присъдени понесените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение (с ДДС) за производството пред настоящата инстанция, е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока СЗОК следва да бъде осъдена да заплати на лечебното заведение сумата от 1440 лв. разноски за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,