Решение № 13639 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4598/2010 г.

Решение № 13639 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4598/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Звездица Николова Божкова от гр. Бургас, срещу решение № 148/17.02.2010 г. по адм. д. № 1489/2009 г. на Административен съд - Бургас, 9 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката срещу заповед рег. № з-3783/9.09.2009 г. на Главен разследващ полицай към ОД на МВР-Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на осн. чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, поради неизпълнение на служебни задължения. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила от адм. орган, а нарушенията на служебната дисциплина са доказани и заповедта е законосъобразна. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Възраженията на касатора са предимно касаещи законосъобразността на самата обжалвана заповед, които касаят производството пред първата инстанция и не могат да бъдат разглеждани в настоящата касационна инстанция. Освен това, същите са правени и пред първоинстанционния съд, който е постановил подробни мотиви. Съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение като е оставил без уважение искането на жалбоподателката за назначаване на съдебно медицинска експертиза с формулираната задача и искане за снабдяване с писмено становище от наблюдаващия прокурор по воденото разследване. В мотивите на съдебното решение са изложени подробни мотиви за тези неотносими искания към правния спор. Правилно е и приетото от съда, че текста на закона чл. 224, ал. 2, т. 2 при доказано неизпълнение на служебни задължения и във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР предвижда само и единствено дисциплинарно наказание "порицание". Така посоченото изрично наказание не може да се обсъжда досежно поредността на извършеното дисциплинарно нарушение и видовете дисциплинарни наказания, посочени в чл. 226 ЗМВР. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение